Крилете на Масклин

Тримата лежаха на дъното на чантата и се чувстваха толкова смачкани, че нямаха сили да приказват. Усетиха, че чантата се вдига, после пак я сложиха някъде, пак я вдигнаха, пак я сложиха, пак я вдигнаха и накрая я метнаха връз нещо меко.

А сетне настана благодатна неподвижност.

Най-накрая се чу гласът на Гърдър:

— Добре де, и каква точно е тая паста за зъби, казваш?

Масклин изрови Нещото от купчината кламери, прах и усукани хартийки на дъното на чантата.

— Да имаш представа къде се намираме, а, Нещо?

— В стая 103, хотел „Нови Хоризонти“, на Какаовия плаж — отвърна Нещото. — Наблюдавам комуникациите.

Гърдър избута Масклин встрани.

— Трябва да изляза оттук! Не издържам вече! Я ми подложи едно коляно, Ангало. Май ще мога да се добера догоре…

Чу се протяжно „бзззззт“ — ципът се отвори. Светлината веднага нахлу вътре. Номите бързо се шмугнаха кой къде намери. Масклин видя как една длан, по-голяма от самия него, се спуска вътре, обхваща една по-малка чантичка — точно в нея бяха пастата за зъби и хавлиената кърпа — и я измъква навън.

Номите не смееха да шавнат.

След малко се дочу далечно шуртене на вода.

Бум-бум-фум, зум-хум-хум, чум-зум-хууум…

Човекът успяваше да надвика струите. Гласът му кънтеше — доста по-силно от нормалното.

— Ама той да не… пее! — стресна се Ангало.

— Хуммм… хум-бум-бум, хумммм… чум-хум-бум! Хууум буммм!

— Ей, Нещо, какво става? — прошепна Масклин.

— Човекът отиде в една стая и сега върху него вали вода — обясни Нещото.

— Това пък защо го прави?

— Предполагам, че защото му харесва да е чист.

— Значи в момента няма опасност, ако се измъкнем от чантата?

— „Няма опасност“ е относително понятие.

— Какво? Какво рече? Нещо някъде ще носим, така ли?

— Не, искам да кажа, че винаги може да съществува някаква опасност. Но предполагам, че човекът ще се мокри още доста време.

— Аха. Те каквито са си едрички, има много за миене — ухили се Ангало. — Айде, давайте.

Оказа се, че чантата се намира върху едно легло. Доста лесно се спуснаха на пода по покривката.

Хум-хум, бууум, буммм…

— Ами сега какво ще правим? — рече Ангало.

— Какво ще правим, след като ядем, искаш да кажеш — отсече Гърдър.

Масклин притича през дебелия килим. Посред най-близката стена имаше висока стъклена врата. Тя бе леко открехната и в стаята нахлуваха нощни шумове и топъл ветрец.

Човек би доловил цирикане на щурци и други дребни тайнствени създанийца, чиято цел в живота е да висят по цяла нощ из храсталаците и да вдигат тупурдия, доста по-голяма от самите тях. Но номите чуват звуците забавено — провлачени и по-плътни. Все едно виене на грамофон, когато токът спре.

Трополенето и ромоленето на нощта изпълваха мрака.

Гърдър притича до Масклин и нетърпеливо се взря в тъмата.

— Я вземи излез и поогледай, дали пък няма да се намери нещо за ядене…

— Имам ужасното чувство — каза Масклин, — че ако изляза навън сега, там наистина ще има нещо за ядене, и това ще съм точно аз.

Човекът отзад продължаваше да пее.

Бум-хум-хум, бууум, уъми! Уъмп!

— За какво пее тоя човек. Нещо?

— Малко ми е трудничко да му следя мисълта. Както и да е, поне е ясно, че певецът много държи да се знае, че бил направил нещо по свой си начин.

— Ама какво е направил?

— Относно това данните са недостатъчни. Ама каквото ще да е било, той го е направил: а) със всяка стъпка по шосето на живота, и б) не свито и не скромничко, защото…4

Тъкмо щеше да каже защо, и на вратата се почука. Пеенето спря. Шуртенето — също. Номите се втурнаха към сенките.

— Опасничко ми звучи — прошепна Ангало. — Това скитосване по шосетата, искам да кажа. „По тротоара на живота“ ми звучи по-добре.

Внукът Ричард излезе от банята, опасал хавлия около кръста си. Отвори вратата. Някакъв друг човек — облечен от глава до пети — влезе в стаята. Носеше табла. Последва кратка размяна на дуднения. После облеченият човек остави таблата и излезе. Внукът Ричард хлътна обратно в банята.

Бу-бу-бу-бу, хум-хуммм…

— Храна! — прошепна Гърдър. — Подушвам я! На оная табла има ядене!

— Сандвич с бекон, маруля и домат. И салата от зеле — обади се Нещото. — И кафе.

— Откъде го знаеш?! — гракнаха и тримата в хор.

— Той си го поръча на рецепцията.

— Зелева салата! — изстена Гърдър в екстаз. — Бекон! Кафе!

Масклин се втренчи нагоре. Подносът бе оставен на ръба на една маса.

До подноса имаше лампа. Масклин бе живял в Магазина достатъчно дълго, за да научи, че има ли лампа, има и жица.

А той никога не бе попадал на нищо, по което да не може да се изкатери.

Редовното хранене — там беше проблемът. Не беше му свикнал. Като живееха Навънка — преди Магазина — бе свикнал дни наред да я кара без ядене, а пък като им паднеше храна отнякъде, така плюскаше, че започваше да му излиза през носа. И така до другия път. Ала номите от Магазина искаха да си хапват по няколко пъти на час. През цялото време дъвчеха. Трябваше им само да изпуснат половин дузина хранения, и веднага почваха да мрънкат.

— Мисля, че ще мога да се покача там горе — обади се той.

— Да! Да! — пламенно изрече Гърдър.

— Ала дали е редно да изяждаме сандвича на Внука Ричард? — хитро додаде Масклин.

Гърдър зяпна и се опули. Замига на парцали.

— Това е важен теологически въпрос… — смутолеви накрая той. — Само че съм твърде гладен, за да го обмислям. Та, нека първо изядем сандвича, пък ако после излезе, че е било грешно да го изядем, ви обещавам много, ама много да съжалявам.

Бум-хум ууууп! Ууууп! Фум, хум…

— Човекът разправя, че краят вече бил близо и виждал завесата — преведе Нещото. — Може и за завесата в банята да става въпрос.

Масклин се изкатери по жицата върху масата. Чувстваше се прекалено изложен на показ.

Очевидно тукашните човеци другояче го разбираха сандвича. Едно време в отдел „Хранителни стоки“ в Магазина също продаваха сандвичи. Думата „сандвич“ означаваше едно такова тъ-ъ-ъ-ъничко нещо си, натикано между две влажни филии хляб. Флоридските сандвичи, от друга страна, кажи-речи изпълваха таблата и ако в тях изобщо участваше някакъв хляб, той се спотайваше нейде дълбоко сред марулено- зелевата джунгла.

Той хвърли поглед надолу.

— По-живо! — изсъска Ангало. — Водата пак спря!

Масклин избута встрани голяма камара зеления, сграби сандвича, катурна го през ръба на таблата и го бутна на пода.