Крилете на Масклин

… Фум-хум-хум! Хуууммм! Уап!

Вратата на банята изскърца.

— Айде, бе! Айде бе, хора! — писна Ангало.

Внукът Ричард излезе от банята, направи няколко крачки и спря.

И се вгледа в Масклин.

И Масклин се вгледа в него.

Има мигове, когато самото Време спира.

Масклин осъзна, че този миг е от онези, в които Историята спира да си поеме дъх и да реши какви да ги върши по-нататък.

Мога да остана тук — помисли си той. Ще използвам Нещото за преводач и ще се опитам да му обясня всичко. Мога да му разкажа колко важно е за нас това да си имаме собствен дом. Мога да го попитам не може ли да направи нещо, за да помогне на номите в Кариерата. Мога и да му разкажа как номите от Магазина вярват, че дядо му е създал света. Това последното сигурно ще му хареса. За човек изглежда доста приятелски настроен.

Току-виж, ни помогнал.

Или пък ще ни хване, ще ни притисне тука, ще извика още човеци и те ще почнат да се моткат насам- натам и да мучат, а нас ще ни тикнат я в клетка, я в нещо от сорта и ще почнат да ни бучкат с разни неща. Ще стане също като с шофьорите на Конкорда. Сигурно не са искали да ни навредят, но те просто не знаеха ние какво сме. А ние нямахме време да ги оставим да разберат.

Този свят е техен, не е наш.

Твърде рисковано е. Не. Никога досега не съм го осъзнавал — но ние трябва да постигнем всичко по нашия си начин…

Внукът Ричард бавно протегна ръка и рече:

— Уууумпф?

Масклин се засили и скочи долу.

Номите могат да падат доста дълго, без нищо да им стане. Пък и без това един сандвич с бекон, маруля и домат му омекоти приземяването.

На сандвича в изблик на активност му пораснаха три чифта крачка и той побегна през стаята, като ръсеше майонеза подире си.

Внукът Ричард го замери с хавлията. Не улучи.

Сандвичът прескочи прага и се стопи в цвърчащата, кадифена, пълна с неведоми опасности нощ.

Да паднеш от клона — това далеч не беше единствената опасност, която можеше да те сполети. Едното от жабчетата го изяде гущер. Други няколко, щом излязоха на слънце, мигом почерняха — защото, както посочиха те,

мип-мип… мип-мип… мип-мип…

Жабчето-водач огледа през рамо групата, която се топеше. Едно… и още едно… и още едно… и още едно, което правеше общо… — жабчето набърчи чело в усилие да го сметне: — … ами че едно.

Някои от това едно почваше да ги хваща страх. Водачът осъзна, че ако някога успеят да се доберат до новото цвете и да оцелеят в него, то ще са необходими повече от едно жабче. Щеше да трябва поне едно, а вероятно даже и едно.

Квакна окуражително.

— Мип-мип!

Това им рече.

5.

ФЛОРИДА (ИЛИ ФЛОРИДИЯ): Място, където могат да се видят АЛИГАТОРИ, ДЪЛГОШИЕСТИ МОРСКИ КОСТЕНУРКИ и КОСМИЧЕСКИ СОВАЛКИ. Интересно място — топло, мокро и има ГЪСКИ. Тук се срещат и САНДВИЧИ С БЕКОН, МАРУЛЯ И ДОМАТ. Доста по-интересно място от доста други. Като го гледаш от въздуха, прилича на нещо, забучено върху по-голямо нещо.

Из „Научна енциклопедия за любознателния млад ном“

от Ангало де Галантерии

Нека окото на вашето въображение се превърне във фотоапарат…

Това е земното кълбо — лъскава синьобяла топка, сякаш украшение на някоя невъобразима коледна елха.

Намерете сега един континент…

ФОКУС

Този жълто-зелено-кафяв пъзъл там долу е континент.

Намерете сега едно място…

ФОКУС

Това е част от континента. Тя стърчи на югоизток в топлото море. Повечето нейни жители я наричат Флорида.

Да ви кажа честно, всъщност повечето нейни жители не я наричат така. По-точно изобщо никак не я наричат. Те не знаят дори и че съществува. Повечето нейни жители имат по шест крака и бръмчат. Доста пък имат по осем крака и си прекарват дните, като висят по разни паяжини и чакат онези шестокраките да пристигнат за обяд. От останалите мнозина са с по четири крака и лаят, мучат или дори лежат из блатата и се преструват на кютуци. Всъщност само една мъничка-мъничка част от жителите на Флорида имат по два крака, а дори и повечето от тях не я наричат Флорида. Те предимно писукат и хвърчат насам-натам.

Математически погледнато, една почти незначителна част от жителите на Флорида я наричат Флорида. Само че именно те са най-важни. Поне според самите тях. А именно тяхното мнение има значение. Поне според самите тях.

ФОКУС

Намерете сега една магистрала…

ФОКУС

Под мекия топъл дъжд тихо профучават коли, една след друга…

ФОКУС

А край банкета растат високи плевели…

ФОКУС

И те шават някак доста необичайно за люлени от вятъра треви…

ФОКУС

Чифт мънички очички…

ФОКУС

ФОКУС

ФОКУС

Щрак!

Масклин се промъкна обратно през тревите към лагера на номите — ако така му се казва на миниатюрно сухо местенце под найлонче.

Вече часове бяха изминали, откакто те избягаха от Внука Ричард, както