Крилете на Масклин

— Какво?! Кога?!

— След три часа и десет минути.

Масклин се поколеба.

— Я задръж малко — проточи той. — Това ми звучи някакси като същото време, когато…

— Да. Моля ви и тримата, пригответе се да бягаме. Сега аз ще напиша името на онзи, който прави облаците.

— Ама защо да бягаме?

— Възможно е страшно да се ядосат. Ала нямаме време за губене.

Нещото размаха сензор. Последният не беше замислен като приспособление за писане и буквите, които Нещото заизписва, излизаха доста ъгловати. Трудно беше да ги разчетеш.

Нещото издраска в пръстта общо четири букви.

Ефектът бе незабавен.

Чутурата се разкрещя. Някои от флоридийците рипнаха на крака. Масклин сграбчи другите двама за лактите.

— Ей-сегичка ще му тресна един на тоя дъртак! Ама наистина! — пенеше се Гърдър. — То пък бива тесногръдие, ама чак пък толкоз!

Докато бушуваше свадата, Шубраче седеше мълчаливо. После заговори — много високо, ала много спокойно.

— Тя им казва — запревежда Нещото, — че не било грешно да се изписва името на Онзи, който прави облаците. Самият той често си го изписвал. Знаменит е Онзи, който прави облаците, дори и тия непознати знаят името му, тъй казва тя.

Повечето номи останаха доволни от тази реч. Чутурата си замрънка нещо под носа.

Масклин се поотпусна и се вгледа в буквите, надраскани върху пясъка.

— Н… А… О… А? — прочете той.

— „С“ е — поправи го Нещото. — Не е „О“.

— Но ти говори с тях съвсем за кратко! — учуди се Ангало. — Как успя да го научиш?

— Познавам номския начин на мислене — отвърна Нещото. — Винаги вярвате на онова, което прочетете. Разбирате нещата съвсем буквално!

6.

ГЪСКА: вид птица, която лети по-бавно от КОНКОРД, например, и на нея не сервират нищо за ядене. Според номите, които я познават добре, ГЪСКАТА е най-тъпата птица, ако не броим ПАТКАТА. Тя си прекарва времето предимно в летене насам-натам. Като транспортно средство от ГЪСКАТА има още много да се желае.

Из „Научна енциклопедия за любознателния млад ном“

от Ангало де Галантерии

В началото, заразказва Шубраче, нямало нищо освен земя. НАСА видял колко е пусто над земята и решил да запълни пустошта с небе. Построил по средата на земята село и взел да изпраща нагоре кули, пълни с облаци. Понякога в тях имало и звезди — нощем, когато се издигала някоя кула с облаци, номите току виждали нова звезда, която се движела по небето.

Земята около кулите с облаци принадлежала единствено на НАСА. Там имало повече животни, отколкото човеци. Било доста добро място за номите. Някои от номите вярвали, че НАСА го е създал точно заради тях.

Шубраче завърши и седна.

— А Тя вярва ли в това последното? — попита Масклин. Погледна през ливадата — там Чутурата и Гърдър се бяха увлекли в препирня. Никой не разбираше какво му казва другият, но това изобщо не им пречеше да се карат.

Нещото преведе на Шубраче. Тя се засмя.

— Тя казва: Дните идват и си отиват. Кому е нужно да вярва в каквото и да било? Тя вижда как около нея се случват разни неща със собствените си очи и това са нещата, за които тя знае, че ги има. Вярата е чудесно нещо за онези, които имат нужда от нея — тъй казва тя. Знае, че това място принадлежи на НАСА, защото името му го пише по табелите.

Ангало се ухили. Беше толкова развълнуван, че аха-аха да ревне.

— Те живеят точно до онова място, от което излитат совалките, и си мислят, че то е вълшебно! — изхълца той.

— А не е ли вълшебно? — Масклин го каза по-скоро на себе си. — Както и да е, да не би да е по-странно от това да си мислиш, че Магазинът е целият свят? Нещо, те виждат ли как излитат совалките? Доста далече са от тях, все пак.

— Изобщо не са далече. Осемнайсет мили нищо не са — тъй казва тя. Казва, че сме можели да стигнем там за по-малко от два часа…

Щом забеляза колко се учудиха, Шубраче кимна и после, без дума повече, се изправи и хлътна в храсталака. Махна на останалите номи да я последват. Половин дузина флоридийци се източиха зад водачката си под формата на V.

След няколко метра зеленината изчезна и пред тях блесна езерце.

Нашите номи бяха свикнали с обширните водни пространства. Край летището имаше резервоари. Дори и с патиците бяха успели да свикнат. Но тия неща, които вдъхновено и бодро цапаха право към тях, бяха доста по-големички от патиците. Освен това патиците — както и толкова много други животни — разпознаваха у номите, ако не размера, то поне формата на човеците и се държаха на безопасно разстояние. А не търчаха насреща им, все едно по-хубаво нещо от новодошли номи не им се бе случвало през целия ден.

Някои от тези създания почти хвърчаха в желанието си да се доберат до тях.

Масклин се огледа по навик за оръжие. Шубраче сграбчи ръката му, тръсна глава и каза нещо.

— Те са приятели — преведе Нещото.

— Хич не ми приличат на такива!

— Това са гъски. Съвсем безопасни са, освен за тревата и за низшите организми. Долитат тук да прекарат зимата.

Гъските пристигнаха. Вълна обля краката на номите. Птиците заизвиваха шии към Шубраче. Тя потупа една-две по страховитите на вид човки.

Масклин упорито се мъчеше да не наподобява низш организъм.

— Мигрират тук от местата с по-студен климат — продължи Нещото. — Когато избират курса, разчитат на флоридците.

— О, много хубаво. Това е… — Масклин млъкна. Най-после мисълта стигна езика му. — Да не искаш да ми кажеш, че тези номи летят с тях?!

— Естествено. Пътуват с гъските. А, само между другото, имате на разположение два часа и четирийсет и една минути до излитането.

— Искам да ти стане абсолютно ясно… — подхвана бавно Ангало. Една огромна перната глава се плацикаше във водата само на няколко сантиметра от него. — … че ако ми предлагаш да яхаме гъски, то… то по-добре пак си помисли. Или си изчисли, както ще да му се вика там на онова твоето мислене.

— Ти, разбира се, имаш по-добро предложение. — Ако Нещото имаше лице, в този момент то сигурно щеше да се хили ехидно.

— Предложението да не ги яхаме ми се струва къде-къде по-добро, точно така — издудна Ангало.