множества от модели, а не самостоятелна първична действителност.
В ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството четирите групи статични модели не са изолирани в различни части на съзнанието и материята. „Материя“ е само наименованието на някои неорганични ценностни модели. Биологичните, социалните и интелектуалните модели намират опора в неорганичния модел на материята, но са независими от него. Те се подчиняват на собствени закони и правила, които не са производни от правилата и законите на веществото. Подобна насока на разсъждение е необичайна, но ако човек се задълбочи, не може да не се учуди как досега изобщо е допуснал да мисли иначе. Каква е в крайна сметка вероятността един атом да съдържа в строежа си достатъчно информация, за да се изгради примерно Ню Йорк? Веществото не притежава биологични, социални и интелектуални модели. Законите, които ги създават и унищожават, не са законите на електроните, протоните и останалите елементарни частици. Силите, които създават и унищожават тези модели, са ценностни сили.
Оттук Метафизиката на Качеството прави заключение, че всички школи са прави по отношение на материята и съзнанието. Съзнанието се съдържа в статичните неорганични модели. Материята — в статичните интелектуални модели. И двете са напълно самостоятелни еволюционни равнища на статичните ценностни модели и като такива едното може да се вмества в другото без противоречия.
Парадоксите на съзнанието и материята, изглежда, съществуват, защото пренебрегваме свързващите звена между двете равнища на ценностни модели. Липсват две понятия: биология и общество. Неорганичната природа не поражда мисловни модели. Те произлизат от обществото, което на свой ред произлиза от биологията, а тя пък води началото си от неорганичната природа. Както антрополозите отлично знаят, мисълта се обуславя от социалните модели така, както социалните модели са обусловени от биологичните и биологичните — от неорганичните. Няма пряка научна връзка между съзнание и материя. По думите на атомния физик Нилс Бор „ние сме потопени в езика“. Нашето описание на природата — плод на разума, винаги е културно обусловено.
Докато исторически се е освобождавало от породилото го социално равнище, тоест от църквата, интелектуалното равнище на моделите е наложило мита, че е независимо от социалното равнище, и то от собствени интереси. Според този мит науката и разумът възникват само от обективния свят, никога от социалния. Предметният свят се налага върху съзнанието без никакъв социален посредник. Историческите причини за мита за самостоятелността са лесно разбираеми. Без него науката може би никога не би оцеляла. Но ако го разнищим, ще се убедим, че той е погрешен.
Метафизиката на Качеството осветлява още една загадка — отколешното противоречие между „свободната воля и детерминизма“. Детерминизмът е философско учение, според което човекът, както всички останали обекти във Вселената, се подчинява безпрекословно на определени научни закони. Според философското учение за свободната воля изборът на човека не зависи от атомите в неговото тяло.
Битката е отдавнашна и шумна, защото отказът от едната или другата позиция има опустошителни логически последици. Ако се откажем от вярата в свободната воля, видимо трябва да изоставим според субектно-обектната метафизика и нравствеността. Щом се подчинява на причинно-следствените закони на веществото, човек всъщност не може да направи избор между доброто и злото.
От друга страна, откажат ли се от позицията си, детерминистите ще се откажат и от научната истина. Философията на детерминизма е неизбежна за привържениците на традиционната научна метафизика на веществото. Ако „всичко“ се включва в категорията „вещество и свойства на веществото“, а тя пък се включва в категорията на „нещата, които винаги се подчиняват на законите“, ако „хората“ влизат в категорията „всичко“, следва железният логически извод, че хората винаги се подчиняват на законите на веществото.
Съвсем очевидно е, че хората не следват сляпо законите на веществото във всяка своя постъпка, но според детерминистичното обяснение това е поредната илюзия, развенчана от науката. Всички обществени науки, включително антропологията, се градят върху непоклатимата метафизична вяра в съществуването на физически причинно-следствени закони за човешкото поведение. Нравствените закони, доколкото изобщо съществуват, са само изкуствен обществен кодекс, който няма нищо общо с истинската природа на света. „Нравственият“ човек действува традиционно — „ослушва се“, „опича си акъла“ и толкоз.
Подобна дилема не възниква в Метафизиката на Качеството. Избор не съществува, доколкото поведението ни е подвластно на статични модели на качеството. Но поведението ни е и свободно, доколкото следва неподдаващото се на определение Динамично Качество.
Метафизиката на Качеството обаче може да каже много повече за етиката, тя не се ограничава само с това да реши спора между учението за свободната воля и детерминизма. Според нея, щом нравствените преценки са по същество ценностни, щом върху ценностите се гради светът, значи основа на света са именно нравствените преценки.
Нещо повече, дори на най-фундаменталното равнище на Вселената статичните ценностни модели се покриват с нравствената оценка. „Природните закони“ са нравствени закони. Разбира се, отначало звучи странно, тромаво и излишно да твърдим, че кислородът и водородът образуват вода, защото това е нравствено. Но не по-малко странно, тромаво и излишно е да кажем, че професорите по химия пушат лули и ходят на кино, защото ги принуждават неумолимите причинно-следствени космични сили. Според досегашната логика, ако професорите по химия са съставени изключително от атоми и атомите се подчиняват единствено на законите за причината и следствието, значи същите закони се отнасят и за професорите по химия. Но тази логика може да се приложи и в обратна посока. Със същия успех можем да направим заключението, че атомите са нравствени, защото професорите по химия са, общо взето, нравствени хора. Ако професорите по химия имат право на избор и са съставени изключително от атоми, значи и атомите също би трябвало да имат право на избор. Разликата между двете гледни точки е философска, а не научна. Въпросът, дали електронът се държи по определен начин, защото е принуден, или защото така иска, няма никакво отношение към данните за поведението на електрона.
С това Федър искаше да каже, че не само животът, а всичко е етическа дейност. Нищо друго. Метафизиката на Качеството постулира, че когато неорганичните модели на действителността създават живота, те го правят, защото е „по-добър“ и именно „по-доброто“ — първоначалната реакция на Динамичното Качество — е елементарната градивна частица на етиката, върху която се крепят доброто и злото.
Когато за пръв път проумя, че етиката и науката могат да се обединят в една система, Федър беше така завладян от неочакваното прозрение, че дни наред не бе в състояние да мисли за нищо друго. Подобно пристрастяване към абстрактна идея беше преживявал само веднъж дотогава — когато попадна на идеята за самото недефинирано Качество. Последиците от първата му мания бяха разрушителни, затова този път той си каза, че трябва да запази спокойствие и да се задълбочи. За него това беше голям Динамичен пробив, но ако искаше да го задържи, трябваше незабавно да намери статично място за прикрепване.
13.
Имаше нужда от прикрепване. Исторически погледнато, всеки опит науката и етиката да се обединят е завършвал с провал. Една нравствена система не може да се прилепи за купчина безнравствена обективна материя. Безнравствената обективна материя изобщо не се нуждае от подобна шапка. Тя винаги я отхвърля като излишна повърхностна люспа.
Но Метафизиката на Качеството не допуска лющене. Според нея „безнравствената обективна материя“ е преди всичко низша форма на нравственост. Не е възможно никакво лющене. Второ, според нея дори материята да не беше низша форма на нравственост, пак нямаше да съществува никаква метафизична потребност да се доказва, че нравствеността произхожда от материята. При положение че статичните ценностни модели са разделени в четири системи, традиционните нравствени модели нямат почти нищо общо с неорганичната или биологичната природа. Те се наслагват върху неорганичната природа също както романите върху компютрите. По-често се противопоставят на биологичните модели, отколкото ги подкрепят.
Ето ключа към всичко.
От еволюционната структура на Метафизиката на Качеството личи, че не съществува една-единствена нравствена система. Системите са много. В Метафизиката на Качеството има нравственост, наречена
