„природни закони“ — чрез нея неорганичните модели тържествуват над хаоса; има нравственост, наречена „закон на джунглата“ — чрез нея биологията тържествува над неорганичните сили на глада и смъртта; има и нравственост, при която обществените модели тържествуват над биологията — „правото“; и накрая, има нравственост на разума, която продължава да се бори за надмощие в обществото. Всеки един от тези морални кодекси е също толкова самостоятелен от останалите, както романите — от двоичните схеми.
Това, което днес е прието да наричаме „нравственост“, е всъщност само един от съществуващите морални кодекси — социално-биологичният. В субектно-обектната метафизика този единствен социално- биологичен кодекс се смята за незначителна, „субективна“, физически несъществуваща част от Вселената. Но в Метафизиката на Качеството всички морални норми плюс още една, Динамичната нравственост, са не само реални — те са всичко.
Най-общо казано, когато съществува избор между две възможности при равни други условия, по- Динамичната алтернатива, тоест тази, която се намира на по-високо еволюционно стъпало, е по- нравствена. Ето един пример: „Лекарят ще постъпи по-нравствено, ако убие вируса, отколкото ако остави вирусът да убие пациента.“ Вирусът иска да живее. Пациентът също иска да живее. Но пациентът има нравствено старшинство, защото се намира на по-високо еволюционно стъпало.
Това само по себе си изглежда очевидно. Не е толкова очевидно обаче, че от гледна точка на ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството за лекаря е абсолютно, научно нравствено да предпочете пациента. Тук не става дума за произволна обществена условност, която важи само за някои, не за всички лекари и култури. Твърдението е валидно за всички хора, по всяко време, сега и завинаги — то е нравствен модел на действителността, също толкова реален, както формулата H2O. Най-накрая разглеждаме нравствеността на равнището на разума. Сега вече можем да извеждаме морални норми, произтичащи от еволюцията, които анализират нравствените доводи много по-точно от преди.
В нравствения еволюционен сблъсък между вируса и пациента разстоянието между тях е огромно и в резултат нравственото в ситуацията е очевидно. Но когато противопоставените статични модели са по- близо, нравствената сила на ситуацията не е така очевидна.
Един популярен нравствен въпрос, подобен на противопоставянето между вируса и пациента, е вегетарианството. Неморално ли е, както твърдят индуистите и будистите, да се яде месо от животни? Съвременната нравственост ни учи, че е неморално само ако сме индуисти или будисти. Иначе няма нищо лошо в яденето на месо, защото нравствеността не е нищо повече от обществена условност.
Еволюционната нравственост, от друга страна, би казала, че е научно неморално за всички, защото животните са на по-високо еволюционно стъпало, тоест по-Динамични са от зърното, плодовете и зеленчуците. Но нравствената сила на забраната не е толкова голяма, защото еволюционните равнища са по-близки, отколкото пациентът и вирусът. Тя би добавила, че този нравствен принцип е валиден само при изобилие от зърно, плодове и зеленчуци. Би било неморално за индуистите да не ядат кравите си по време на глад, защото в противен случай ще убиват човешки същества заради по-низши организми.
Тъй като не е обвързана с веществото, ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството свободно може да разглежда нравствени въпроси, които са на по-високо еволюционно равнище от вирусите, плодовете и зеленчуците. Там проблемите стават по-интересни.
Може ли да се каже, че от гледна точка на науката е нравствено обществото да убива човешки същества? По този изключително голям нравствен въпрос продължават да се водят съдебни и законодателни битки по цял свят.
Еволюционната нравственост на пръв поглед като че ли ще отговори утвърдително — обществото има право да убива хора, за да предотврати собственото си разрушение. Заплашеното от разбойници забутано първобитно селце има моралното право и задължение да ги убие, защото селото е по-висша еволюционна форма. Когато Съединените щати набирали войници за Гражданската война, всички знаели, че ще бъдат убити невинни хора. Северът е могъл да остави робовладелските щати да се обявят за независими и да спаси стотици хиляди живота. Но според еволюционната нравственост Северът е бил прав да води войната, защото нацията е по-висша еволюционна форма от човешкото тяло, а принципът на равенството между хората стои още по-високо от нацията. Истината на Джон Браун никога не е била абстракция. Тя продължава своя марш.
Когато няма непосредствена заплаха за самото общество, както при отделни престъпници, осъдени на смърт, въпросът става по-сложен. При предателство, бунт или война престъпникът може съвсем реално да заплашва обществото. Но ако установените обществени структури не са изложени на сериозна заплаха, според еволюционната нравственост няма морално оправдание престъпникът да бъде убит.
Той не е просто биологичен организъм. Дори не е дефектен елемент от обществото. С убийството на човешко същество се убива и източник на мисъл. Човешкото същество е сбор от идеи, а от нравствена гледна точка идеите стоят над обществото. Идеите са ценностни модели. Те са на по-високо еволюционно стъпало от обществените ценностни модели. Също както за лекаря е по-нравствено да убие вируса, а не пациента, по-нравствено е една идея да убие дадено общество, отколкото обществото да убие идеята.
Освен това има друга, още по-категорична причина — обществата, мислите и самите принципи не са нищо повече от множества статични модели. Те сами по себе си не могат да възприемат Динамичното Качество или да се приспособят към него. На това са способни единствено живите същества. Най-силният нравствен довод против смъртното наказание е, че чрез него отслабва Динамичната способност на обществото — способността да се променя и развива. Не е вярно, че „добрите“ са носители на истинските промени в обществото. Те изглеждат „добри“, защото се нагаждат. В действителност двигател на общественото развитие е не друг, а „лошите“ — те започват да изглеждат добри едва след стотина години. Ето истинската морална поука от историята на
Голямо беше изкушението да вземеш всички нравствени конфликти в света един по един и да провериш дали съответствуват на този аналитичен подход. Федър обаче разбираше, че веднъж ако започне, никога няма да свърши. Накъдето и да се обърнеше, каквито и примери да му хрумваха, като че винаги успяваше да ги вмести в рамките и обикновено по този начин да изясни по-добре характера на конфликтите.
Всъщност това, изглежда, бе отговорът на въпроса на Райгъл, който го преследваше цял дек: „Притежава ли Лайла качество?“
Биологично — да, социално — не. Очевидно! Еволюционната нравственост направо разрязва въпроса като диня. Понеже биологичните и социалните модели нямат почти нищо общо помежду си, Лайла едновременно притежава и не притежава качество. Точно такова усещане създаваше — едновременно за качество и за липса на качество. Ето причината.
Колко просто, както всяка висококачествена теория! Тя не дава сложни, уклончиви отговори, а разтваря въпроса и човек започва да се чуди защо изобщо го е задал.
Биологично Лайла е наред, социално е на доста ниско стъпало, интелектуално я няма никаква. Затова пък Динамично… Аха! Тук трябва да се внимава. У нея има нещо яростно Динамично. Тази нейна заядливост, острите й приказки, особените, диви сини очи. Сякаш седиш до планина, която бучи и тук-таме изпуска пара… Интересно би било да се поговори повече с Лайла.
Федър пристъпи към люка и надзърна. Май беше заспала долу в каютата. Нямаше да е лошо и той да подремне. Довечера Лайла сигурно щеше да е съвсем бодра и да настоява да излязат, а той щеше да е съсипан.
Наближаваха шамандура, леко наклонена към яхтата, в основата й водата се надигаше от насрещното течение. Сега реката течеше обратно и скоростта щеше да намалее. Освен това скоро щеше да мръкне, но за щастие не им оставаше да пътуват дълго.
От разположението на един шлеп отпред личеше, че яхтата е навлязла прекалено много откъм страната на Ню Йорк. Федър отклони носа с няколко градуса, за да избегне насрещното движение. В ширналото се водно пространство се виждаше, че шлепът е тласкан отзад. Имаше тръби в горната част, значи сигурно превозваше нефт или химикали. Насочваше се към яхтата и въпреки че не вярваше да се сблъскат, Федър промени курса, за да увеличи още повече разстоянието до шлепа.
Бреговете на това „море“ бяха далече, но се виждаше, че сградите и бреговите съоръжения са от големия град. Зад тях не се издигаха възвишения, стелеше се само индустриална мъгла. Федър погледна часовника си. Три и половина. Още няколко часа на светло. Вероятно щяха да стигнат до Найак, преди да се стъмни. Скоростта днес наистина беше добра. Дължеше се на придошлите от урагана води, на прилива и на
