Лайла (Изследване на нравствеността)

Привърза лодката към една подпора и се качи на яхтата. Върна се в кабината за управление и включи двигателя. Докато го чакаше да загрее, пак се замисли за Лайла.

Хората наричат такива като нея „опаки“. „Ти си самотник, също като мене“ — каза му тя в деня, когато отплаваха от Кингстън. Федър го запомни, защото беше вярно. Лайла имаше предвид обаче не само човек, който е сам, но и човек, който се противопоставя на всичко и каквото и да върши, прави го наопаки явно само от инат.

Този тип хора понякога се нахвърлят яростно на всеки статичен нравствен модел, изпречил се на пътя им. Като че се мъчат да унищожат нравствеността, за да си отмъстят.

Беше срещал израза в антропологичната литература. Но у „опаките“ има нещо повече от инат. Те се срещат в много култури. Такъв човек е брухо в Зуни. Шайените имали цяла група „опаки“ хора, за да вместят явлението в социалната си тъкан. Там опаките яздели с гърба напред, влизали в колибите заднешком и имали цял репертоар от обратни действия. Шайените се присъединявали към тази група, когато смятали, че към тях са постъпили ужасно несправедливо, и в нея явно търсели премахване на несправедливостта.

След като види явлението в чужда култура и после се върне към своята, човек започва да разбира, че и в нашето общество съществуват неофициални групи от опаки хора. Пример за това са „бохемите“ от викторианската епоха. Както до известна степен и хипитата от шейсетте години.

… Двигателят като че ли не прегряваше. Може би всичко бе наред?… А, едва ли… Вероятно просто не беше включен на скорост и работеше на бавни обороти. Федър превключи на задна скорост, въжето на котвата се опъна. Зачака, загледан в стрелката на термометъра…

Все пак му се струваше, че ако в рационалното възприемане на света се добави концепцията за „Динамичното Качество“, въпросът с опаките до голяма степен се изяснява. Някои от тях не са само отрицателно настроени към статичните нравствени ценности, те активно преследват определена Динамична цел.

Всички се настройваме от време на време отрицателно, ако не желаем да направим онова, което се иска от нас, все едно за какво задължение става дума. Понякога изпадаме в дегенеративен негативизъм, задействуван от биологични сили. Друг път моделът на „аз“-а нашепва: „Под достойнството ми е да се занимавам с подобни статични глупости.“

Понякога самият отрицателен антистатичен порив се превръща в статичен модел. Сякаш яхваш тигър — не можеш да слезеш, трябва да се носиш все напред, докато тигърът накрая не те хвърли и не те изяде. Така обикновено се развиват дегенеративните отрицателни прояви. Наркотици, незаконен секс, алкохол и така нататък.

Случва се обаче поривът да е Динамичен. Тогава човек с всяка клетка възприема статичната ситуация като враг на самия живот. Това е подтикът на творците — художници, композитори, революционери и други, обзети от чувството, че ще умрат, ако не разбият иззидания около тях затвор.

Но те не са упадъчни опозиционери. Те са прекалено енергични и нападателни, за да бъдат упадъчни. Борят се за Динамична свобода от статичните модели. Тя обаче също е вид нравственост.

И то извънредно важна част от общия нравствен процес. Тази Динамична свобода често се отъждествява с израждането, ала тя всъщност е форма на нравствено възраждане. Без непрекъснато освежаване статичните модели просто биха загинали от старост.

Разгледаме ли Лайла в тази светлина, ще изтълкуваме сегашното й състояние като много по- показателно, отколкото ни подсказва психологията. Ако тя наистина бяга от нещо, то вероятно се мъчи да се откъсне от статичните модели в живота си. Но Метафизиката на Качеството добавя и възможността Лайла да бяга към нещо и допуска хипотезата, че тя ще загуби, ако към нея предяви претенции някой статичен модел, моделът на собствената й лудост или някой друг модел, от който Лайла се крие и бяга.

Федър смяташе, че освен обичайните решения за лудостта — да те затворят в психиатрия или да се приспособиш — имаше и трета възможност: да отхвърлиш всички филми, и своите, и на културата, и да се насочиш към Динамичното Качество, което не е никакъв филм.

Ако сравним равнищата на статичните модели, от които е съставено човешкото същество, с екологията на гората — ако отчетем, че моделите понякога се конкурират, а понякога се подкрепят във взаимна симбиоза, но винаги с известно напрежение, което се изменя в зависимост от обстоятелствата в едната или другата посока, ще стане ясно, че еволюират не само обществата, но и отделните личности. Лайла може да се разгледа като нещо много по-голямо, отколкото ще ни я представят традиционната социология или антропология. Тогава тя се превръща в сложно екологично множество от модели, насочени към Динамичното Качество. Самата Лайла вътрешно преживява еволюционна битка срещу статичните модели в собствения й живот.

Затова липсата на страдание снощи изглеждаше толкова зловеща, а днешната промяна — признаците на страдание, създаде у Федър чувството, че Лайла е по-добре. Премахнем ли страданието по света, ще премахнем и живота. Няма да има еволюция. Видовете, които не страдат, не оцеляват. Страданието е опаката страна на Качеството, двигател на целия процес. Всички битки между еволюционните модели се водят вътрешно в страдащи личности като Лайла.

Но нали всички, не само Лайла, преживяват подобни битки? Понякога най-ценни за обществото са именно лудите, опаките и склонните към самоубийство. Те често са предвестници на обществена промяна. Поемат върху себе си бремето на културата и в борбата да решат личните си проблеми решават и проблемите на цялата култура.

Ето защо Федър се надяваше на трета възможност — по някакво чудо Лайла да избегне всички модели, и своите, и на културата, да види Динамичното Качество, към което се стреми, и да се справи с бъркотията, без да допусне да бъде смазана. Въпросът е дали ще тръгне да се бори с всичко, което изисква защита, или ще се помъчи да го заобиколи. Ако тръгне напред, ще намери Динамично решение. Ако почне да заобикаля, ще изпадне в познатите кармични цикли на болката и временното облекчение.

Очевидно причината двигателят да прегрява беше изчезнала. Федър беше сигурен, че вече няма да я разбере. Изключи двигателя и яхтата се приближи до котвата.

Слънцето вече преваляше в късния следобед и Федър се почувствува леко потиснат. Денят не беше от най-хубавите. Загледа се в една чайка, която грабна стрида, мида или нещо друго от пясъчния бряг, издигна се високо в небето и я пусна. Друга чайка се стрелна да й отнеме плячката. Скоро двете птици шумно се сбиха. Федър ги погледа малко, но боят им го потисна още повече.

Забеляза човек на борда на една от закотвените яхти. Ако останеше на палубата, другият можеше да му помаха и да се помъчи да го заговори. На Федър не му се говореше. Събра нещата си и слезе долу.

Седмицата му се стори много дълга. Божичко, каква седмица! Искаше му се да се върне към стария начин на живот. Градът С кармичните си проблеми и сега отгоре на всичко Лайла с всички проблеми на нейната карма вече му идваха много. Трябваше известно време да си почине.

На плота бе оставил платнената торба с цялата поща. Най-накрая се сети откъде да започне, четенето щеше да го разсее. Повдигна страничната сгъваема дъска на масата, сложи торбата, извади от нея най- горното снопче писма и ги разпростря.

Остатъка от следобеда прекара с вдигнати върху масата крака. Четеше писма, усмихваше се, мръщеше се, смееше се, отговаряше на всяко, което според него го изискваше, казваше „не“, когато молеха за нещо по възможно най-учтивия начин. Чувствуваше се като Ан Ландърс.

Лайла се размърда един-два пъти. Веднъж стана и отиде до предната част. Не беше чак толкова кататонична. Тишината и скуката на закотвената яхта са най-доброто лекарство в света против кататония.

Стъмваше се, когато на Федър почна да му омръзва да отговаря на писмата. Денят бе свършил. Настъпи време за почивка. Лекият дневен бриз бе изчезнал, беше тихо, ако не се брои лекото полюшване на яхтата. Каква благодат.

Взе газената лампа от пръстеновидната поставка, запали я и я сложи до мивката. Приготви вечеря с остатъците от храната от Найак, замисли се пак за Лайла, но не стигна до друг извод освен предишния —