Лайла (Изследване на нравствеността)

можеше само да чака.

Занесе храната на Лайла и видя, че е изпразнила чинията и чашата от преди. Помъчи се пак да я заговори, но тя продължаваше да мълчи.

След залеза застудя. Федър реше да не пали печката, а просто да се пъхне по-рано в спалния чувал. Денят беше дълъг и изморителен. Може би щеше да успее да напише няколко листчета върху новите книги за Уилям Джеймс.

Бяха биографични. Федър беше чел философските трудове на Джеймс, но сега искаше да задълбочи представата си с повече житейски подробности.

Особено много се интересуваше от фактическите доказателства за твърдението, че Джеймс искал „да обедини науката и религията“. Преди години то беше отблъснало Федър от Джеймс и продължаваше да не му харесва. Ако се задълбае в тази посока, погрешният извод е почти сигурен. Твърдението приличаше по- скоро на философоведско опростенчество на човек без ясна представа за същността на философията. Безнравствено е философията да се поставя в услуга на една или друга обществена организация или догма. Тогава една по-низша еволюционна форма се мъчи да погълне по-висшата.

Федър отмести торбата с пощата от масата и сложи газената лампа върху хладилника, за да му свети през рамото. Седна и се зачете.

След известно време забеляза, че светлината отслабва, и прекъсна четенето, за да оправи фитила.

Мина още време и Федър взе дървената кутия, за да напише няколко листчета върху прочетеното.

През следващите няколко часа написа почти дузина.

По едно време вдигна глава от книгата и се ослуша. Беше съвсем тихо. Само яхтата се полюшваше леко.

Нищо в книгата не подсказваше, че Джеймс е религиозен идеолог, заинтересован да докаже някакво предварително измислено заключение за религията. Идеолозите обикновено стигат до невероятни обобщения, а прочетеното показваше на Федър, че Джеймс е много далече от този тип хора. Особено в ранния период представата му за действителността се свързва с отделни конкретни неща. Той не обича Хегел или немските идеалисти, толкова модни в младежките му години, именно поради прекалените обобщения в техния подход.

Но с напредването на възрастта Джеймс започва да говори все по-общо. В това няма нищо чудно. Ако не обобщаваш, не можеш да философствуваш. Ала според Федър обобщенията на Джеймс водеха към нещо твърде сходно с Метафизиката на Качеството. Разбира се, не беше изключено да е задействувал „ефектът на пристанището в Кливланд“, при който интелектуалната имунна система на Федър подбираше онези черти на Джеймсовата философия, които отговаряха на Метафизиката на Качеството, и отхвърляше останалите. Все пак не вярваше да се е получило така. Всичко прочетено разкриваше съвпадения, които едва ли бяха плод на избирателно четене.

Всъщност Джеймс говори за две основни философски системи — едната нарича прагматизъм, другата радикален емпиризъм.

Джеймс е най-известен с прагматизма си — с идеята, че критерий за истинността е дали твърдението е приложимо в практиката, или е полезно. От прагматична гледна точка определението на катеричката за „заобикалям“ е вярно, защото е полезно. Прагматично казано, човекът така и не успява да заобиколи катеричката.

Както почти всички Федър винаги бе смятал, че прагматизмът й практичността по същество се покриват, но когато стигна до точния цитат от Джеймс, забеляза нещо различно:

Джеймс пишеше: „Истината е вид добро, а не, както обикновено се смята, различна от доброто категория, която се съгласува с него. — И по-нататък: — Истина е името на всичко, което докаже, че е добро като вяра.“

„Истината е вид добро.“ Точно така. Именно това се подразбира под Метафизика на Качеството. Истината е статичен интелектуален модел в рамките на по-голямото множество, наречено Качество.

Джеймс се беше помъчил да направи прагматизма си по-популярен, като го свърже с практичността. Винаги с готовност употребяваше изрази като „парична стойност“, „резултати“ и „печалби“, за да направи прагматизма разбираем за „човека от улицата“, но така си изигра лоша шега. Прагматизмът е обвиняван от противниците си, че е опит да превърне истината в разменна монета срещу ценностите на пазара. Джеймс побесня от неразбирането и положи много усилия да го разсее, но така и не успя да се пребори.

А Федър разбираше, че Метафизиката на Качеството избягва нападките, като пояснява, че доброто, на което се подчинява истината, е интелектуално и Динамично Качество, а не практичност. Неразбирането на Джеймс се дължеше на липсата на рамки за разграничаване на социалното качество от интелектуалното и Динамичното Качество, а през викторианския му живот те са били неописуемо объркани. Ала Метафизиката на Качеството твърдо заявява, че практичността е социален модел на доброто. Безнравствено е истината да се подчинява на социални ценности, защото в такъв случай по-низшата еволюционна форма поглъща по-висшата.

Според Метафизиката на Качеството е много опасно да се смята, че само удовлетворението е критерий за всичко. Съществуват различни видове удовлетворение и някои от тях са истински нравствен кошмар. Нацистите са изпитвали удовлетворение от изтреблението на евреите. За тях то е представлявало качество. Смятали са го за практично. Но това качество е продиктувани от нискоразредни статични социални и биологични модели, чиято обща цел е да се забави еволюцията на истината и Динамичното Качество. Джеймс сигурно би се ужасил от мисълта, че нацистите са се възползували от прагматизма му, както всички останали, Федър обаче не виждаше никакъв изход от това положение. Ала според него класификацията на статичните модели на доброто, предлагана от Метафизиката на Качеството, предотвратява подобно опошляване.

Другата основна философската система на Джеймс, която по неговите думи е независима от прагматизма, е неговият радикален емпиризъм, според който субектите и обектите не са отправната точка на преживяването. Те са вторични. Представляват понятия, извлечени от нещо по- основно, описано от Джеймс като „непосредствения поток на живота, който осигурява материал за по- нататъшните ни размишления с неговите понятийни категории“. В основния поток на преживяването мисловните разграничения например между съзнанието и съдържанието, субекта и обекта, разума и материята не се проявяват във формата, която по-късно им придаваме. Чистото преживяване не може да се нарече физическо или психическо — то логично предшествува подобно разграничение.

В последната си недовършена книга „Някои проблеми на философията“ Джеймс вмества концепцията си в едно-единствено изречение: „Винаги трябва да съществува разминаване между понятията и действителността, защото понятията са статични и прекъснати, а действителността е динамична и непрекъсната.“ Тук Джеймс бе избрал същите думи, с които Федър си служеше за основната класификация в Метафизиката на Качеството.

Към прагматизма и радикалния емпиризъм на Джеймс Метафизиката на Качеството добавя, че първична действителност, от която се раждат субектите и обектите, е ценността. Така прагматизмът и радикалният емпиризъм се сливат в едно цяло. Ценността, прагматичният критерий за истината, също представлява първично емпирично преживяване. Според Метафизиката на Качеството чистото преживяване е ценност. Преживяване, което не се цени, всъщност не се изживява. Двете са тъждествени. Точно тук намира мястото си ценността. Тя не е краят на поредица от повърхностни научни умозаключения, които я поставят в някакво загадъчно, неопределено поле в мозъчната кора. Ценността е в самото начало на емпиричната процесия.

В миналото емпириците са се стремели да не допускат в науката ценностите. Смятали са, че ценностите затлачват рационалното научно мислене. Но Метафизиката на Качеството пояснява, че източник на затлачването са статичните по-низши еволюционни равнища, които застрашават науката: статичните биологични ценности, като например биологичния страх, поставил под въпрос експеримента на Дженер с дребната шарка; статичните социални ценности, като религиозната цензура, заплашила Галилей с инквизиции. Метафизиката на Качеството посочва, че като емпирично отхвърля биологичните и социалните ценности, науката е права не само от рационална, но и от нравствена гледна точка, защото интелектуалните модели на науката принадлежат към по-висш еволюционен порядък в сравнение със старите биологични и социални модели.