съпругата му. Когато ви заварил заедно в леглото, той бил шокиран и получил удар, който го довършил. Твоята съпруга, лейди Трегър, изпаднала в ужас, когато разкрила какво се е случило. Изплашена, че ще й сториш зло, побягнала от Абърдар. През нощта вилнеела буря и тя загинала, когато каретата и излязла от пътя и паднала в реката.
Никълъс тихо попита:
— Това ли е всичко?
— Не е ли достатъчно? — отвърна Клер с остър тон. — Или може би трябва да добавя слуха, че дядо ти всъщност е умрял от циганска отрова и смъртта на съпругата ти не е нещастен случай, фактът, че си напуснал Абърдар същата нощ и не си се върнал, е наляло масло в огъня. Но разследването на съда не откри доказателства за криминално престъпление.
Никълъс добави с иронична нотка в гласа:
— Разбира се, има и такива, които вярват, че Старият Ник е способен да подкупи провинциалните магистрати, прикрили истината.
— Предполагаше се, но съдията бе много уважавана личност. А и кочияшът на лейди Трегър се закле, че наистина е било нещастен случай, резултат от настояването й да кара по-бързо въпреки предупреждението му.
— Споменавал ли е някога кочияшът закъде Каролайн е бързала толкова? Понякога се чудя.
За момент Клер се замисли, после поклати глава.
— Наистина не знам. Защо, има ли значение?
Той сви рамене.
— Вероятно не. Само бях любопитен. Напуснах бързо, без да науча всички подробности. Кочияшът все още ли живее в долината?
— Не. Когато ти напусна, повечето слуги бяха уволнени и трябваше да си търсят другаде работа. — Тя не успя да се сдържи и добави: — Най-малко тридесет души загубиха работата си, когато къщата беше затворена. Помисли ли за това, когато си тръгна?
След дълго мълчание той отговори:
— Ако трябва да бъда откровен, не.
Докато изучаваше профила му, тя забеляза напрежение, което не беше обичайно за него. Искаше й се той да изпита угризение на съвестта, но сега, когато й се отдаде тази възможност, тя почувства нужда да го успокои.
— Имаш обаче и поддръжници. Баща ми никога не повярва, че би могъл да постъпиш толкова жестоко.
Клер също не можеше да повярва в най-лошото. Надяваше се, че Никълъс щеше да се възползва от възможността да отрече обвиненията, ще й даде някакво правдоподобно обяснение за случилото се, което й изглеждаше толкова порочно и неморално. Вместо това той унило изрече:
— Баща ти беше светец. А аз съм грешник.
— И страхотно се гордееш с това, нали?
— Разбира се. — Изразителните му вежди се извиха. — Всеки трябва да се гордее с нещо.
— Защо не се гордееш с честността си, с милосърдието си или с познанията си? — разгневено попита тя. — С добродетелите на възрастните, а не с пороците на малките момчета.
За момент Никълъс сякаш се смути. После отново се върна към безгрижния си тон.
— В Абърдар дядо ми си приписваше всичките добродетели. Порокът беше единственото нещо, което остана за мен.
Клер се намръщи.
— Старият граф е мъртъв от четири години, а ти си възрастен мъж. Намери друго извинение или се научи да бъдеш по-добър.
Изражението му се помрачи.
— Гълчиш повече като съпруга, отколкото като любовница.
Осъзнавайки, че беше казала твърде много, тя го поправи:
— Като учителка.
— Сигурен съм, че твоите уроци ще бъдат сериозни, нравствено възвишени и почтени — унесено рече той. — Но какви неща ще научиш ти от мен?
Макар Клер да замълча, тя знаеше отговора на въпроса му: всичко, което щеше да научи от Никълъс, ще бъде опасно.
4
От години Никълъс не бе ходил в старата каменна кариера, а и тогава бе станало случайно. Този път обаче той изучи оголената скалиста местност по-внимателно. Като слезе от коня си, каза:
— Очевидно отдолу всичко е шисти под тънък слой пръст.
— Един приятел, който разбира от плочи, казва, че материалът с десетилетия няма да се изчерпи. — Клер спря кобилата си и се подготви да слезе, после замръзна на място, когато Никълъс се приближи до нея.
Той се вгледа в уплашеното й лице и й се усмихна успокоително. В добре ушитите си момчешки дрехи тя изглеждаше по-млада и много по-строга — много повече приличаше на привлекателно хлапе, отколкото на учителка.
— Трябва да свикнеш да се отпускаш повече, когато си с мен, а не да настръхваш като кокошка. — Той й помогна да слезе от малкото конче, после задържа ръката си върху нейната. — Предполага се, че любовницата се радва на допира на любимия си.
За миг пръстите й трепнаха, после се отпуснаха, когато усети, че беше готов да я пусне.
— Не съм ти истинска любовница.
— Не е нужно да споделяш леглото ми, но възнамерявам да се отнасям към теб като към любовница във всяко друго отношение. Което означава, че ще прекараш следващите три месеца много по-приятно, ако успееш да се отпуснеш и да се забавляваш. — Той погали нежно тънките й пръсти. — Обичам да докосвам — женската плът е възхитителна и по-различна от тази на мъжете. Като твоята ръка. С дребни кости, съвсем нежна, но въпреки това не като слабата безпомощна ръка на дама, която никога не е правила нищо по-енергично от вдигането на вилица. Очарователно ловка ръка. Ако я използваш при любенето, тя ще бъде удивително сръчна.
Очите на Клер се разтвориха широко и ръката й потрепери в неговата. Не беше реакция на отвращение. Клер копнееше за физическа топлота, макар графът да се съмняваше, че тя я познава. Трябваше да използва този копнеж, бавно да подклажда страстното й желание и да го направи толкова неудържимо, че тя да не може повече да го отблъсне. Но трябваше да стори всичко постепенно, защото тя щеше да се бори срещу всяка негова стъпка по пътя към отдаването.
Той отново се зачуди кое щеше да се окаже по-властно: нейната добродетел или силата на неговото убеждение. Неувереността му в победата го накара да почувства копнеж, по-силен, отколкото някога бе изпитвал.
Той пусна Клер и върза двата оседлани коня, после небрежно обгърна с ръка талията й и я съпроводи през тревата до най-близката оголена плоча. Въпреки дебелия пласт дрехи на палтото и ризата й той я усети как се напряга, а след малко се отпуска, приела близостта му. Като се наслаждаваше на гъвкавите й движения, мислено се усмихна. Интимността беше мрежа, изтъкана от множество нишки и всяко малко покорство от нейна страна беше нова победа.
Когато стигнаха скалистата издатина, той се отдалечи от Клер и внимателно проучи неравните тъмни пластове с леко вдлъбнати камъни.
Изведнъж му хрумна идея.
— Отдръпни се.
Той вдигна един огромен камък, после с всичка сила го разби върху оголената скала. От удара се чу силен трясък, който проглуши ушите им. Разпиляха се малки късчета. Огромно дебело парче се отдели от голата скала, разкривайки няколко квадратни сантиметра абсолютното гладка повърхност.
Той плъзна длан по плочата.
