извърна и тихо тръгна обратно. Когато стигна края на горичката, тя се скри зад един храст — знаеше, че ако Никълъс я забележи, ще умре от срам.

С гръб към Клер, той влизаше във водата. Кожата му блестеше в тъмно златисто под слънчевата светлина. Тя се вторачи омаяна в извивката на силния му гръб и стегнатите мускули на бедрата му, изпъкващи при всяка негова крачка. Беше прекрасен като езически бог, в хармония с природата, естествен като вятъра и дърветата.

Тя затаи дъх. Сърцето й се сви, когато осъзна, че никога няма да бъде Ева за своя Адам.

Когато водата стигна до бедрата му, един пингвин се спусна стремително към него. Изведнъж той се гмурна и изчезна, задържайки се под водата толкова дълго, че Клер започна да се безпокои. После изплува в средата на езерото, смеейки се, заобиколен от пингвините.

Колко ли жени са го виждали така и са изгаряли от желание по красивото му мускулесто тяло?

Колко ли жени е прелъстил и забравил?

Мисълта моментално я отрезви. Никълъс бе женкар и филистимлянин, който не се и опитваше да отрече, че върши презрени неща. Присъствието на Клер в живота му бе случайно и временно; вместо да се навърта около него като влюбена доячка, трябваше да се концентрира върху запазването на достойнството си и да остане с неопетнена репутация през отелващите три месеца.

И все пак гледката объркваше чувствата й. Не беше предполагала, че е способна на такива усещания.

Приведена, тя се мушна в горичката и се върна при конете. Разтреперана и ужасно самотна, обви ръце около врата на Ронда и опря лице в топлата й кожа.

С присвит стомах осъзна, че е уязвима за греховната дяволска магия на Никълъс. Когато прие предизвикателството му, вярваше, че ще остане достатъчно силна и морална, за да бъде победена от слабостите и изкушенията на плътта. А само след няколко часа в компанията му заподозря, че лъстивите му дяволски козни могат да бъдат по-могъщи от нейните принципи.

Ако Клер беше такава, за каквато я смятаха хората, тя щеше да има сили да се съпротивлява, но тя не беше. Беше измамница.

През целия си живот упорито се бе опитвала да убеди хората около себе си, че е истински религиозна. Беше пример за набожните методисти, помагаше на тези, които се нуждаеха от помощ, предлагаше утеха на обидените. И така бе успяла да ги заблуди, че никой никога не се усъмни във вярата на дъщерята на Томас Морган.

Но в сърцето си тя продължаваше да таи срамното чувство, че е измамница. Никога не бе изпитвала страст от просветлението и себеотдаването на Бога, което бе сърцето и душата на нейната религия. Нито веднъж не бе познала екстаза на божественото благоговение, макар да го бе виждала в хората около себе си.

Този провал беше най-дълбоката й тайна, която никога пред никого не разкри. Нито пред баща си, който вярваше, че духът й е свят като неговия, нито пред Оуен Морис, който бе неин духовен пастир, но също и съветник на сърцето й.

Не че и липсваше вяра. Тя истински вярваше, че светът е изграден по Божия промисъл — по-добре беше да бъдеш любезен, отколкото брутален; службата бе най-висшата ценност в живота. Повече от всичко тя вярваше — трябваше да вярва — че делата са по-важни от думите. Когато настанеше време за съдния ден, везните щяха да покажат духовното й падение.

Клер притисна с юмрук устни, за да потисне отчаяния си стон. Беше ужасно нечестно — тя не беше непорочна езичница, която можеше да приеме Никълъс без чувство за вина и грях. Нито пък вярата й беше достатъчно крепка, за да й даде сили да се противопостави на неговия свят.

Но едно беше сигурно: през следващите три месеца щеше да познае ада.

5

Един пингвин успя да измъкне шалчето на Никълъс, но другите му дрехи си бяха на мястото. След като се изтри с жилетката си, се облече и се върна при конете, като тихо си подсвиркваше. Клер седеше, кръстосала крака, под едно дърво, с хладно изражение на лицето си. За негово съжаление нямаше и следа от очарователната й срамежливост, когато бе започнал да се съблича.

Предлагайки й ръка, той каза:

— Трябваше да дойдеш с мен. Пингвините бяха в отлична форма.

Тя пренебрегна подадената ръка и стана сама.

— Сигурна съм, че щях да бъда толкова заслепена от твоя блясък, че нямаше да ги забележа — разгорещено заяви тя.

— Ах, започнах да ти правя впечатление — отвърна с наслада.

— Как бих могла да го отрека.

Слънцето се бе скрило зад облаци. Задуха студен вятър. Двамата не пророниха и дума по пътя към дома. След като прибраха конете в конюшнята, Никълъс съпроводи Клер до къщата. Беше доволен, че тя вече приемаше допира му нормално.

Доброто му настроение се изпари в мига, в който пристъпиха в къщата на дядо му. Като я въведе в главния салон, той попита:

— Какво мислиш за това място, Клер?

— Прекалено е огромно — каза тя след кратка пауза. Той огледа стаята с отвращение.

— Но харесваш ли я?

Тя се намуси.

— Въпросът ти не е честен. Аз съм проста жена с вкус на провинциалистка. Знам как да оценя дъбов стол, варосани бели стени и бродирана кувертюра, но не разбирам нищо от прекрасна мебелировка, произведения на изкуството и аристократичен стил.

— Това не означава, че мнението ти няма стойност. Тази къща задоволява ли твоя вкус?

— За да бъда честна, намирам го за тягостно. — Проницателният й поглед обходи стаята. — Твърде е претрупано. Сякаш някой събирал мостри на произведения на изкуството и порцелан, чиято цена може да изхрани едно бедно семейство за цяла година. Не се съмнявам, че притежавате най-доброто. — Тя прокара пръст по рамката на една картина и се намръщи от прахта. — И все пак аз предпочитам моята къщичка.

— Прекалено претрупано — повтори той. — Точно така мисля и аз. Циганите не обичат да бъдат затворени през лятото. Тази къща винаги ме е задушавала.

— Нима се смяташ за циганин?

Никълъс сви рамене.

— Когато ми е удобно.

Той вдигна една порцеланова фигурка, която изобразяваше лъв, поглъщащ непослушно дете. Не беше случайно, че дядо му се прехласваше пред нея. Никълъс винаги бе изпитвал силно желание да я счупи на парчета.

Е, защо не? С бързо движение той запрати фигурката в камината. Тя се разби на парчета със силен трясък.

Никълъс се извърна доволно към Клер, която го наблюдаваше унило.

— Тогава ти разрешавам да промениш каквото искаш — каза той. — Изнеси излишните неща, наеми прислужници. Изчисти, боядисай, постави тапети — каквото намериш за добре. След като си виновна за това, че трябва да прекарам повече време в този мавзолей, можеш да оживиш това място и да го направиш поносимо за живеене. Купи каквото мислиш, че е необходимо и не се притеснявай за парите. Не само ще вложа средства в имението, но ще зарадвам Уилямс, който умира от скука. Мисля, че намира работата си тук за доста отегчителна. Ще го предупредя да изпълнява нарежданията ти като мои.

— Нима обновлението на къщата е задължение на любовницата? — попита слисано тя.

— Повечето любовници щяха да припаднат от радост при тази възможност — увери я той. — Ако искаш, качи се на тавана. Там има купища мебели. Може би ще откриеш нещичко по вкуса си.

Леко учудена, тя каза:

— Може би по-късно. Преди да направя промени, ще трябва да огледам и да помисля.

— Мъдра жена. — Той хвърли поглед към позлатения часовник на полицата над камината.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату