изпълнен с неприлични намеци — тя се забавляваше.
Желанието й да се държи изтънчено, интелигентно и да се контролира се изпари, когато направи грешка и погледна Никълъс в лицето. Когато се вгледа в тъмните му очи, й се стори, че е уловена в капан — не можеше да отклони поглед. По тялото й се разля необичайна топлина, сгряваща всяко място, по което той плъзваше бавния си втренчен поглед. Първо пламнаха устните й, после гърлото й започна да пулсира, сякаш той го галеше с върха на пръстите си.
Когато плъзна поглед по гърдите й, зърната й веднага щръкнаха, изгарящи от желание. Милостиви Боже, ако той можеше да й влияе така от няколко метра разстояние, какво ли щеше да стане, когато я докосне?
Преди да успее напълно да се успокои, бе спасена от тихия гонг за вечеря. Никълъс извърна глава, освобождавайки я от магията на втренчения си поглед.
— Ще проверим ли на какво е способен готвача? Не съм вкусвал истинска храна, откакто се върнах в Абърдар, затова нямам представа какви са уменията му. Всъщност не знам дали е готвач или готвачка.
— По-рано разговарях с Уилямс и той спомена, че една от двете домашни прислужнички, Гладис, е била принудена да изпълнява временно и длъжността на готвачка — обясни Клер, надявайки се да звучи хладно. — Нуждаеш се от любовница — нуждаеш се от домакиня, която да сложи в ред покъщнината ти.
— Не можеш ли да бъдеш и двете?
Отново обхвана с ръка кръста й, нежно и привличащо. Тя се отдръпна. Стори й се, че роклята й е много по-тънка от облеклото, което носеше по-рано и усещането, почти толкова интимно, колкото, ако беше поставил длан на голата й плът.
Естествено той го забеляза.
— Мисля си, че трябва да се отпускаш повече с мен — измърмори той тихо. — Не трябва да се страхуваш, Клер.
Тя се намръщи.
— Ако въобще имам някакъв ум, би трябвало да се страхувам. Ти си два пъти по-едър от мен и вероятно четири пъти по-силен. Аз изцяло съм в ръцете ти. Фактът, че съм доброволно под твоя покрив означава, че ти можеш да извършиш дори убийство и много хора биха казали, че го заслужавам заради безсрамното си поведение.
Лицето му се помрачи.
— Нека да повторя: не се интересувам от жени, които не ме желаят. Заради титлата и по-голямата ми физическа сила ти ще продължиш да възпираш силата на привличане между нас, така че имаш право да кажеш не. Може би… — Той вдигна ръка и погали бузата й с опакото на ръката си.
Бавното движение сякаш изгори кожата й, прелъстително и заплашително. Клер изведнъж се почувства уязвима. Допирът му я лишаваше от здрав разум и предизвикваше непозволен копнеж.
Той прошепна:
— Да продължавам ли?
От цялото си сърце тя искаше да каже да. Вместо това изсъска:
— Не!
Ръката му мигновено се отдръпна.
— Виждаш ли колко лесно можеш да ме спреш.
Помисли си, че го каза прекалено бързо. Явно не бе много умел. С изпънати нерви тя изтърси:
— Защо не пристъпим направо към целувката за деня и да приключим с това? Ще се забавлявам по време на вечерята много повече, ако не се чувствам като мишка, дебната от котка.
Никълъс лениво се усмихна.
— Мой ред е да кажа не. Очакването е част от удоволствието на любовната игра. След като имам право само на по една целувка на ден, бих искал да я отлагам, колкото е възможно, по-дълго. — Той я поведе към трапезарията. — Затова не се страхувай — обещавам да не ти скоча през масата, преди да си събрала сили от храната.
Тя трябваше сама да се досети, че се страхуваше не от това, че той няма да спре, а от безсилието и неспособността си да каже не. Тази мисъл помогна на решението й. Да, той беше силен и много по-опитен от нея, но това не означаваше, че ще загуби борбата. Беше й трудно да е силна.
Тя се насърчи и започна да го разпитва за пътуванията му и дори някои по-лични теми. За нейна изненада бе пътувал из цяла Европа. След като спомена за посещението си в Париж, попита:
— Как успя да видиш толкова много от Европа, когато Наполеон гони британците от континента?
— Като пътувах с моите изпаднали приятели, които са извън обществото. Дори армията на Наполеон не може да спре циганите да ходят, където пожелаят. Когато се присъединих към табора, станах просто конник, циганин. Никой дори не си помисли, че може да съм британец. — Той отказа пресолената супа и наля вино в чашите им.
Тя бутна с облекчение супата си — беше учудващо лоша.
— Ако имаше някакъв интерес към шпионирането, пътуването с циганите би било идеално прикритие.
Никълъс избухна в кашлица. Когато го погледна изненадано, той успя да каже:
— Глътнах нещо неприятно.
Клер наклони глава на една страна.
— Съвпадение ли беше реакцията ти, или наистина си бил член в някаква секретна служба?
— Определено си твърде умна, за да съм спокоен. — Той замислено отпи от виното си — Предполагам, че няма да навреди, ако ти кажа, че един стар приятел от мината ме включи в секретната си дейност и понякога му подавах информация, която си мислех, че може да го интересува! От време на време действах и като куриер, ако това съвпадаше с плановете ми. Никога не съм бил сериозен шпионин. Щеше да ми дойде твърде много.
Заинтригува се от нежеланието му да си признае, че е служил на страната си. Може би не бе чак такъв нехранимайко, за какъвто се представяше — иначе само би се забавлявал от шпионирането.
Уилямс и Дилис влязоха заедно в стаята. Момичето хвърли нервен поглед на графа, докато събираше чиниите от първото ястие. Уилямс постави поднос с прегорено на вид агнешко пред господаря си, после сервира половин дузина други ястия. След малко, когато икономът излезе, Никълъс си отчупи от месото.
— Ако можем да съдим по супата, Гладис е вече извън кухнята. Това също не е много обещаващо.
Когато Клер опита от твърдото месо, тя трябваше да се съгласи. Никълъс се намръщи, когато хапна от чинията си.
— Нещо трябва да се направи.
Забелязвайки замисления му поглед, Клер остави вилицата и направи мила гримаса.
— Да, добра готвачка съм, но няма да имам време да работя и в кухнята. И не се опитвай да ме убеждаваш, че любовницата на всичко отгоре трябва и да готви на своя любим.
— Не мисля да прахосвам ценното ти време в кухнята — усмихна й се палаво. — Но една любовница може да прави интересни неща с храната. Да ти обясня ли?
— Не!
— Може би друг път. — Той бодна варения картоф, който бързо се разпадна в безформена бяла каша.
— Познаваш ли някой добър готвач, който търси работа?
— Не и в долината. Можеш да намериш някой в Суонзи, но ти вероятно ще предпочетеш да ти изпратят от Лондон. Там трябва да има агенции, които са специализирани в наемането на френски готвачи за домовете на аристократите.
— Френските готвачи са необикновено темпераментни и повечето от тях биха полудели от скука в Уелс. Няма ли наоколо някоя добра провинциална уелска готвачка?
— Разбира се, за един джентълмен храната трябва да е много изискана.
— Обичам местните ястия, стига да са приготвени добре. — Той се замисли дълбоко и избута зловещите на вид бучки в края на чинията си. — Дори пингвините ще се присмеят на тази риба. Сигурна ли си, че не познаваш компетентен човек, който би могъл да започне скоро — за предпочитане от утре?
Благородническата му нетърпеливост я накара да се усмихне.
