по-морален е.
Тъмните вежди на Клер се извиха.
— Как може едно парче дърво да бъде по-морално от друго?
— С жезъла дамата не се навежда и така не разкрива глезените си, което би покварило присъстващите мъже — обясни й той.
Пълните й устни се разтрепериха и тя ги стисна здраво. Удивен, той възкликна:
— Защо не се отпуснеш и не се усмихнеш? Не се ли напрягаш, като се навърташ около мен със строга физиономия?
Сериозната набожна учителка се закиска. Той едва повярва на ушите си.
— Прав си — съгласи се тя жално. — Толкова си несериозен, че е доста трудно да се държа на положение. Но ще продължа да упорствам. — Тя вдигна жезъла в едната си ръка, а билярдната щека в другата. — Няма значение кое от двете ще използвам, защото ще се проваля при вкарването и в точността.
Никълъс засили червената топка върху зелената повърхност към дупката. На половината път тя се удари в някаква грапавина и отскочи вдясно.
— Тази маса е толкова неравна, че умението не играе никаква роля. С нетърпение очаквам да видя как ще бъде върху плочата от шисти.
— Какви са правилата?
— Има различни игри и играчите могат да добавят нови правила за удоволствие. Ще започнем с нещо по-просто. — Той посочи към масата. — Ще поставя шест червени, шест сини и една бяла топка. Бялата топка се използва да удря другите и да ги изпраща в дупките на билярдната маса, но самата тя не трябва да бъде вкарвана. Всеки от нас ще си избере цвят. Ако ти избереш червения, ще получаваш по една точка за всяка вкарана в дупката топка и ще губиш точка, ако случайно докоснеш синя. Всеки продължава да играе, докато пропусне.
Клер остави жезъла и отиде до другия край на масата, после се наведе и опита удар с билярдната щека. Твърдият връх чукна полираната билярдна топка от слонова кост, завъртя я леко встрани от центъра и тя се търкулна в единия край. Клер се нацупи.
— По-трудно е, отколкото изглежда.
— Всичко е по-трудно, отколкото изглежда. Първо правило в живота. — Той заобиколи масата откъм нейната страна. — Позволи ми да ти покажа. Обещавам, няма да гледам глезените ти.
Устните й отново се извиха в усмивка.
— Лъжец.
— Недоверчиво момиче. — Той вдигна щеката и започна да й обяснява. — Отпусни тежестта си на десния крак и наклони бедрото. Пръстите на лявата ръка поддържат щеката. Гледай по дължината на щеката и се опитай да удариш топката точно в центъра. — Той отново й показа.
Когато Клер се наведе, за да опита, той се отдалечи от масата, скръсти ръце на гърдите си и безсрамно заоглежда глезените й. Тя демонстративно го пренебрегна.
Глезените й си заслужаваха да бъдат огледани, както и останалата част от тялото й. Клер нямаше грациозна фигура, която да привлича погледите на мъжете и дрехите й бяха ушити повече да прикрият тялото й, отколкото да изтъкнат красотата му. И въпреки това фигурата й беше стегната и когато тя се отпусна, се видя естествената й грация, която привличаше вниманието. С нетърпение очакваше да я види в по-елегантна рокля. Най-много би искал да я види без облекло.
След като Клер научи основните техники, те започнаха играта. Никълъс си определи по-трудни правила: точните му удари не се брояха за точки, ако топката не докоснеше два пъти уплътнения ръб, преди да падне в дупката на билярдната маса. Комбинацията от това ограничение и неравната повърхност ги направиха почти равностойни противници.
За негово удивление сериозната учителка играеше като ентусиазирано дете, мръщеше се при пропуск и сияеше от удоволствие, когато вкараше топка в дупката. Зачуди се дали често си позволява да прави нещо само за удоволствие. Много рядко, предположи той — вероятно прекарва цялото си време в упорита работа и добри дела и никога не се държи като дете.
Но в този момент тя явно се забавляваше. Вкара една след друга две червени топки и се бе протегнала над масата, като съсредоточено се прицелваше в трета. Няколко къдрици от косата й се бяха измъкнали от кока и се къдреха примамливо над лицето. Позата й също подчертаваше възхитителните извивки на тялото й. Никълъс силно се изкушаваше да я погали.
Потисна нагона си, за да не нарушава дружелюбната атмосфера. Когато се гневеше, Клер беше отлична компания — интелигентна, емоционална, остроумна, проницателна за човешките качества, но и наивна в липсата си на опит.
Клер удари, но не успя да уцели билярдната топка точно в центъра и затова тя се търкулна до единия ръб.
— Пусто да остане! Отново лош удар.
Никълъс се закиска. И макар билярдът да не бе неморален по същество, не можеше да се отрече, че разговорите за топките, щеките, ударите и дупките приятно събуждаха неприлични представи у притежателите на похотливо съзнание като неговото. За щастие Клер в невинността си не разбираше скрития неприличен подтекст на разговора им.
— Силни думи, Кларисима — подигравателно я укори той. — Билярдът май наистина надделява над морала в характера.
Тя затули уста с ръка, за да прикрие усмивката си.
— Предполагам, че фалът ми се дължи на лошата компания, а не на играта.
Никълъс й отправи чувствен поглед, после се наведе над масата и се прицели. Движеше се с ленива грация, а бялата риза подчертаваше широките рамене над тесния ханш. Наистина лоша компания — тъмен и дяволски красив, той беше романтична мечта за всяко момиче и ужасен кошмар за всеки баща. Клер се насили да отклони поглед от компаньона си към билярдната маса.
Никълъс я научи как да избягва най-големите издутини на масата. Дори при условието че топката може да отскача от уплътнените ръбове на билярдната маса, той успя да вкара последните си топки.
— Имам късмет, че не играем за залог — отбеляза тя. — Отдавна щеше да си ме победил.
Радостен от успеха си, той каза:
— Като начинаеща се справяш много добре, Клер. Пропуските ти намаляват с всяка игра. С още малко практика можеш да постигнеш необходимата точност.
Не беше доволна, дори това да бе комплимент.
— Ще играем ли още една игра?
Часовникът на полицата над камината удари кръгъл час. Поглеждайки към него, тя възкликна от изненада:
— Единадесет часа!
Денят приключваше и истинският момент наближаваше. Бодрото настроение на Клер мигновено се изпари.
Надявайки се плахо, че той е забравил правото си на целувка, тя каза:
— Време е да си лягам. Утре трябва да свърша много работа: да отида до Пенрийт и да намеря готвачката, да уредя посещението ти в рудника, да се уверя, че приятелката ми Марджед се справя в училище. Не е малко.
Тя остави билярдната щека и се извърна към вратата. Преди обаче да успее да пристъпи, Никълъс рязко вдигна своята щека, острият връх се заби в стената до нея и й прегради пътя. С провлачен глас той я попита:
— Не забрави ли нещо?
Тя се отдръпна.
— Не съм забравила. Надявах се ти да си забравил.
Наблюдаваше я с израз на очарован хищник.
— Не и когато съм чакал цял ден за тази целувка.
Никълъс отпусна щеката и пристъпи напред. Когато вдигна ръка, тя отскочи назад, после се почувства като глупачка, когато видя, че той просто окача щеката си.
