— Сега трябва да се срещна с управителя си, така че ще те оставя да правиш каквото искаш през останалата част на следобеда. Ще вечеряме в шест. Ако искаш първо да се изкъпеш, позвъни от стаята си. Персоналът ще ти донесе гореща вода. Ще се видим на вечеря.
Никълъс се оттегли, къщата вече го потискаше по-малко. За три месеца здравомислещата Клер щеше да обнови огромния Абърдар. Може би след време той нямаше да се чувства вече така неуютно в къщата на дядо си.
Следващия час Клер прекара в оглеждане на салоните. Основното разположение и пропорциите бяха интересни, но мебелировката бе избирана повече за да демонстрира величие, отколкото за удобство. Имаше прекалено много ненужни неща.
Когато приключи с огледа, Клер се прибра в спалнята си, която беше голяма, колкото цялата нейна селска къща. Беше претрупана с мебели, но сините драперии и кувертюрата на леглото бяха прекрасни. Ако изнесеше всичко ненужно и двете картини с мъртви животни, мястото щеше да стане много приятно.
Изтощена, тя даде воля на желанията си. Хвърли се върху леглото, подпря глава с ръце и се замисли за това, което се беше случило, откакто бе пристигнала в Абърдар. Струваше й се, че са минали дни, а не няколко часа.
Все още изпитваше колебание и чувство на недоверие към неочакваното решение на графа да прехвърли управлението на домакинството върху нея и към разрешението му да прекарва времето си както пожелае. Но сега, когато се бе възстановила от изненадата, намери за приятна перспективата да промени това безвкусно, прашно, занемарено имение. През останалата част от следобеда обмисляше, правеше списъци и си нахвърляше бележки.
Часовникът удари пет и я изтръгна от заниманията й. Време беше да се приготви за първата си вечеря с Никълъс.
Работата я бе успокоила и Клер вече не изпитваше онази плахост и несигурност, която я бе обхванала при езерото. Освен това животът в толкова голяма къща я уморяваше. Дори почувства неудобство да позвъни за тоалетните принадлежности, тъй като семейство Морган никога не бяха имали собствена прислуга.
Притеснението я напусна, когато малката домашна прислужница, която отговори на позвъняването й, се оказа нейна бивша ученичка. Дилис беше мило момиче, което буквално се прекланяше пред учителката си и приемаше присъствието на госпожица Морган така, сякаш беше напълно естествено учителката да бъде гостенка на графа.
Клер забеляза, че да помоли Дилис за приборите от банята е по-трудно, отколкото да накара ученичката да каже таблиците. Обаче не успя да се сдържи да не помогне, когато Дилис влезе в стаята с двете тежки медни ведра гореща вода. Ако беше истинска лейди, предположи Клер, щеше да стои и да остави момичето да се мъчи само.
Огромната седяща вана беше истинска наслада; Клер никога не бе си позволявала лукса да се къпе в толкова много топла вода. Тя се кисна в коритото толкова дълго, че накрая се наложи да оправи косата си и да се облече на бегом.
Само една от роклите й беше подходяща за вечеря, но бе стара и никога не е била модерна. Обаче наситената синя материя бе в хармония с очите й, а деколтето разкриваше гладката кожа на раменете й.
Тя сведе поглед, като се опита да си представи как ли ще изглежда в модна рокля с изрязано деколте. Със съжаление установи, че дори да притежава такава дреха — и да има куража да я облече — резултатът с нищо няма да е по-забележителен.
След като подсуши косата си и я уви в лъскав кок на тила, тя се огледа критично в огледалото. След банята косата й леко бе бухнала около лицето и смекчаваше типичната й строгост. За щастие кожата й беше гладка и имаше естествения розов цвят, типичен за уелсци.
Образът в огледалото отразяваше точно нейната същност: една скромна жена в пълния смисъл на това понятие. Гордостта облагородяваше външността й, макар тя да беше твърде обикновена, за да породи у граф Абърдар неудържимо страстно желание. Клер благодари на Бога за това. Беше й доста неудобно да бъде обект на съблазнителните му погледи — ако той наистина бе решил да я ухажва, тя нямаше да успее да му се противопостави.
Следа като избърса овлажнелите си длани, тя слезе долу за вечеря. Денят скоро щеше да приключи и Клер не можеше да спре да мисли кога графът щеше да поиска първата си целувка. И по-важното — как щеше да реагира тя, когато го направеше?
Никълъс вече бе в семейния салон и си наливаше питие от гарафата. Облечен с красиво черно сако и панталони, изглеждаше готов за вечеря сякаш с принц-регента. Тя спря на входа, внезапно връхлетяна от абсолютната нелепост на ситуацията. Какво, за Бога, правеше тя, обикновената Клер Морган, в Абърдар?
Когато чу стъпките й, той вдигна поглед и замря, втренчил поглед в нея.
— Тази вечер изглеждаш прекрасно, Клер.
Долови толкова топлина в гласа му, че потрепери. Не само беше богат и красив, но имаше способността да накара една жена да се чувства красива й да усеща любовта, с която се обръща към нея. Може би именно това беше талантът на развратника.
— Благодаря — отговори тя, опитвайки се да прозвучи така, сякаш комплиментите бяха нещо обичайно в живота й. — Ще бъде ли неприлично да отбележа, че и ти си гледка, която може да покори сърцето на всяка жена?
Той я погледна с надежда.
— Нима си покорена?
— Ни най-малко. — Опитваше се да звучи строго, но не можа да удържи усмивката си.
— Жалко. — Той се протегна към друга гарафа. — Искаш ли да ти налея малко шери?
За миг наистина реши да приеме, но поклати глава.
— Не, благодаря.
— Точно така — методистите отбягват всичко, което се счита за силно питие. — Той постави гарафата на масата и се замисли.
— Пиеш английска светла бира, нали?
— Разбира се, всички пият.
Той вдигна бутилката.
— Тогава опитай от това немско вино. По-слабо е дори от бирата. — Докато тя се колебаеше, той каза: — Давам ти дума, че от него няма да се напиеш дотолкова, че да затанцуваш върху масата. — И маниерно въздъхна с подчертано съжаление. — За нещастие.
Тя тихичко се засмя.
— Много добре, ще опитам малко. Но не трябва да се тревожиш за масата — аз въобще не танцувам.
— Боже, забравих това. — Той отвори бутилката и напълни чашата й с вино. — Какво правят методистите, за да се забавляват?
— Молят се и пеят — бързо отвърна тя.
— Ще трябва да разширя репертоара ти. — Подаде й чашата. — Ще полеем ли сътрудничеството ни?
— Добре. — Тя вдигна чашата си. — След три месеца мината може би ще бъде в безопасност, а селището Пенрийт — по-богато и по-щастливо. Освен това се надявам да достигнеш до духовно пречистване, да станеш трезв вярващ човек, а аз отново да се прибера у дома с неопетнена репутация и кариера.
Той чукна чашата си в нейната и черните му очи заблестяха.
— Моето определение за взаимно задоволство леко се различава от твоето.
— И как?
Той се ухили.
— По-добре да не ти казвам. Сигурно ще плиснеш виното в лицето ми.
Клер с учудване установи, че се закача с мъж. И не само че поддържаше шеговития им разговор,
