— От това може да стане добра повърхност за билярдна маса.
Веждите й се събраха.
— Защо искаш да поставяш шист върху билярдната маса?
— Дървото често се изкривява, особено в по-влажните местности като в Уелс — обясни той. — Като се съединят няколко парчета от този шист и се покрие със зелено сукно, може да се получи идеална повърхност за билярдна маса.
— Каква несериозна употреба на хубавия шист.
— Ето един урок, Клер. Лекомисленото обикновено е далеч по-изгодно от практичното. — Той изтупа ръцете си от прахта и се извърна. — Ще наема дърводелец от областта, който да направи плот за масата в Абърдар. Ако се окаже подходяща, можем да намерим изгоден пазар за най-висококачествения шист. — Неочаквано сложи ръка върху рамото й. — Покажи ми останалата кариера.
Следващия час прекараха в бродене из околността, изучаваха качеството на откритите плочи, смяха се на чудно игривите движения на агънцата, които подскачаха около пасящите си майки. Никълъс откри, че е толкова вълнуващо да работи с Клер, колкото и да влиза в спорове с нея — заради бързия й ум и решителен характер, което я правеше различна от другите жени. И в допълнение тя изглеждаше съблазнителна дори в строгото си облекло, с ботуши и бричове.
След малко Никълъс посочи хълмистия гребен, който надвисваше от югозапад.
— Както изглежда, това е най-доброто място за направа на релсов път. Не е далеч от реката и всичкото е в границите на имението Абърдар.
— Кога ще може да се започне работа?
Той се замисли.
— Вероятно в средата на лятото. Релсовият път за вагонетките ще отнеме време, но извадените плочи от шисти могат да бъдат струпвани тук, докато той е готов. Преди да започнат работите, ще трябва да отида в Лондон и да уредя финансите. Също ще се наложи да посетим някоя голяма каменна кариера за шисти, за да изучим оборудването и да наемем опитен управител. А и наложително е да се разреши въпросът за новото пристанище на брега. Да се определи подходящо място и да се наеме инженер. — Той вторачи замислен поглед към долината, обмисляйки всички подробности, за които трябваше да се погрижи.
— Усмихваш се — меко каза тя. — Сякаш с нетърпение очакваш предизвикателството.
— Объркан съм. Обмислях дали да продам Абърдар, но твоите молби ще ме обвържат с това място най- малко за година или две напред.
— Да продадеш Абърдар! — възкликна тя шокирана. — Но ти си уелсец — това е дом на фамилията Дейвис от векове!
— Не съм уелсец — отвърна той. — Наполовина съм циганин и дори дядо ми да е обичал да се хвали, че е потомък на уелски принцове, истината е, че след поколенията английски наследници кръвта на Дейвис е повече английска, отколкото уелска. Абърдар е само част от моето богатство, а аз повече от всичко искам да се отърва от него.
Забелязал ужасеното й изражение, той попита:
— Идеята те шокира повече от всичките ми поразии, нали?
След като се съвзе, тя каза:
— Сигурно не можеш да го продадеш, дори да искаш. Завещанието на имението не гласи ли, че ти като единствен жив наследник си длъжен да пазиш имуществото за собствения си син?
Той поклати глава.
— Всеки имот, наследен по завещание, принадлежи изцяло на наследника. Обикновено прехвърлянето на имота става на двадесет и първия му рожден ден или след женитбата му. Но след като собствените синове на дядо ми умряха, преди да го наследят, и понеже старецът никога не ме прие за свой истински наследник, той непрекъснато отлагаше прехвърлянето на имота. И тъй като умря неочаквано, това все още не беше станало, когато го наследих. Мисля, че мога да променя завещанието, ако опитам.
— Но ти си негов наследник и щеше да бъдеш такъв дори втората му съпруга да му бе родила син — объркано изрече тя. — Какво се е надявал да постигне, като не се е съгласил да го направи?
— Молеше се да стане чудо — отвърна Никълъс мрачно. — Дядо ми беше много набожен. Беше сигурен, че Господ ще порази този наследник, опетнен с циганска кръв.
Усещайки промяна в гласа му, Клер го наблюдаваше със състрадание.
— Затова ли го мразиш?
Учуден, че споделя нещо, което не би казал и на приятел, с почти непозната за него жена, той заяви:
— Не е твоя работа, скъпа. — Улови ръката й и я поведе нагоре по хълма към конете. — Някой да ти е казвал някога, че си прекалено хитра?
— И като спомена за това, защо според тебе не съм омъжена? — Тя се метна на седлото и сведе сериозен поглед към него. — Дядо ти имаше репутация на добър християнин и на добросъвестен земевладелец. Започвам да мисля, че наистина заслужава по-малко ласкателства.
— Умница си ми ти, Клер. — Той възседна своя кон и го подкара по пътя, по който бяха дошли. — Нима тази злощастна история те интересува?
— Предполага се, че любовниците се тревожат за любимия си — тихо каза тя.
Погледите им се срещнаха и Никълъс усети как нещо потрепва дълбоко в душата му. За миг се почувства уязвим. Тази жена можеше да го нарани, ако не внимаваше. Но за да отвърне на подигравателните й думи, той каза:
— Една любовница трябва да се грижи малко, но не прекалено. В основата на тази връзка са парите и страстта.
Отказвайки да се предаде, тя попита:
— След като не искам нито едно от двете, тогава къде ми е мястото?
— Светица закрилница на каменната кариера — промърмори той. — Може би трябва да те наричам Света Клер. — Когато тя направи гримаса, той продължи: — Като заговорихме за бъдещето ти, искам да видя рудника. Можеш ли да го уредиш?
— Сигурна съм, че управителят Джордж Мадок ще бъде щастлив да приеме визитата на най-големия собственик в областта.
Той направи нетърпелив жест.
— Не искам да се виждам с Мадок или поне не още. Бих искал да ми намериш някой, който знае за проблемите в мината, така че сам да видя опасността, за която говориш.
Още веднъж Клер се почувства така, сякаш я връхлита буря. Не бе очаквала Никълъс да действа толкова бързо и толкова решително да изпълнява своята част от споразумението.
— Водачът на моята църковна група е рудокопач в мината. Сигурна съм, че няма да има нищо против да те заведе долу и да ти обясни рисковете.
— Няма ли това да изложи работата му на опасност?
— Има такава вероятност. Но ако бъде уволнен, ти можеш да го назначиш в каменната кариера. Той е добър работник.
— Чудесно. Уреди това, колкото е възможно, по-скоро и избери време, когато Мадок няма да се навърта наоколо. Не е нужно да си навличаме неприятности.
И двамата останаха смълчани. Беше почти обяд и необичайно топло за сезона. След като Никълъс беше без шапка, Клер реши, че и тя може да свали своята. След продължителната студена зима тя с радост чувстваше ласката на слънчевите лъчи върху лицето си.
Никълъс слезе от коня, за да отвори портата на пасището, в което се разхождаха черни уелски крави. Клер оцени учтивостта му, тъй като знаеше, че щеше да прескочи оградата, ако бе сам.
След като затвори портата след нея, той отбеляза:
— Права си, че земеделието в околността се нуждае от внимание. Като изнасяме най-добрия едър добитък в Лондон всяка година, влошаваме качеството на стадата в Уелс. Като отидем в Лондон, ще видя дали няма да мога да закупя няколко породисти бика, за да подобрим потомството. Освен за стадото на Абърдар, ще ги предложа и на местните земевладелци.
Явно Никълъс беше дяволски ентусиазиран от работата. Изведнъж Клер се чу да казва:
— Предполагам, че подобряването на конете, е първото нещо, за което би си помислил един
