Майкъл поклати глава.
— Няма да говоря какво се е случило. Никълъс знае и ако желае, нека си признае. Но щом настояваш да бъдеш негов секундант, вече не сме приятели.
— Ако е така, то е по твое желание — сериозно отвърна Люсиен. Майкъл се извърна към херцога.
— Ще ми станеш ли секундант, или също ще застанеш на страната на този лъжлив циганин?
Рафи сърдито го изгледа.
— Непочтено е да участваш в дело на честта, където мъжът не знае защо е бил предизвикан.
Майорът повтори:
— Ще ми станеш ли секундант?
Рафи въздъхна.
— Добре. Като твой секундант ще те помоля, ако има нещо, което Никълъс може да направи — да се извини или някакъв друг начин да отговори на оплакванията — така че да се разреши спора без дуел, да му дадеш тази възможност.
Устните на Майкъл се разтегнаха в усмивка.
— Не. Това, което той направи, не може да бъде поправено.
Рафи и Люсиен отново се спогледаха. После дукът каза:
— Много добре. Градината зад къщата ще бъде подходящо място. Доста е студено, така че се надявам да няма гости в храстите. Ще взема два камшика от стаичката с принадлежностите за езда и ще се срещнем там.
Те излязоха един по един от кабинета и последваха Рафи по коридора към задната част на къщата. Когато Клер тръгна с тях, Люсиен се намръщи.
— Не трябва да идваш. Дуелът не е място за жени.
Тя също се намръщи.
— Всичко в този нелеп дуел е ненормално, затова се съмнявам, че моето присъствие може да влоши нещата.
Докато Стратмор се колебаеше, Никълъс се обади:
— Спести си излишните приказки, Люси. Клер е успявала да поддържа ред сред малките деца, така че ще може твърдо да излезе насреща на всеки един от нас.
Клер си помисли, че той изглежда най-спокоен от всички. И понеже беше видяла уменията му с камшика, знаеше, че може да се справи, но отношението на лорд Майкъл я потрисаше. Майорът умееше да се владее и ако сега не успееше да убие Никълъс, Бог знае какво щеше да направи след това.
Те се спуснаха по тясно стълбище и излязоха навън. Клер потрепери, когато пристъпиха в студената априлска нощ. Никълъс свали фрака си и го метна върху раменете й.
— Ето. Няма да ми трябва.
Тя кимна и придърпа топлия вълнен плат пред гърдите си. Трудно й беше да си представи, че само преди половин час си прекарваше чудесно.
Градината беше по-голяма от повечето подобни около лондонските къщи. Зад сградата имаше малък подиум, предназначен за танци през лятото. Стълбове с факли се издигаха в ъглите и Рафи и Люсиен ги запалиха. Вятърът раздухваше огъня, диви пламъци озаряваха градината.
Сега, след като дуелът беше неизбежен, майорът изглеждаше по-спокоен. Никълъс свали и шалчето си. Внимателно съблече жилетката си, събу обувките и чорапите и остана бос.
След като огледаха мястото, Райф и Люсиен сериозно провериха двата камшика и се съгласиха, че бяха еднакво здрави. Когато камшиците бяха предложени на двамата дуелиращи, Никълъс взе този, който беше по-близо, изплющя с ремъка, после кимна одобрително. Майкъл направи същото, очите му блестяха в очакване.
Дукът твърдо заяви:
— Няма определени правила за дуел с камшик, така че ще ги въведем сега. Заставате с гръб един до друг, всеки прави осем крачки, когато кажа, после се обръщате. Ще хвърля кърпичката си. След като докосне земята, можете да започнете. — Той хвърли строг поглед към двамата мъже, после прикова очи в майора. — Дуелът ще се счита за приключил, когато лорд Стратмор и аз решим, че е необходимо. Ако някой от вас не спре, когато кажа, че е време да прекратите, тогава ще ви спрем с Божията помощ. Ясно ли е?
— Ясно — отвърна Никълъс. Противникът му не си направи труда да отговори.
Люсиен се отдалечи от другите мъже и издърпа Клер встрани.
— Останете тук — рече той с тих глас. — Камшиците имат голям обхват.
Тя кимна мълчаливо, като се опитваше да не мисли какво може да се случи. Макар камшикът да не беше смъртоносен, с него можеше да се извади око. Съмняваше се, че Никълъс хладнокръвно щеше да осакати противника си, но Майкъл навярно си мислеше, че ослепяването на врага му ще бъде подходящо отмъщение.
Като в зловеща жива картина дуелиращите преминаха през изискания ритуал — опряха гърбове, отдалечиха се на осем стъпки, след което дукът извика:
— Сега!
След като двамата мъже се извърнаха и се изправиха един срещу друг, Рафи вдигна кърпичката си и я пусна. Хипнотизирана, Клер се взираше в яркото парче плат, което летеше надолу. Но преди да достигне земята, лек порив на вятъра улови тъканта и тя се понесе към градината.
Без да забелязва, че кърпата не е докоснала земята или може би не желаещ да чака повече, лорд Майкъл замахна. Неподготвен, Никълъс вдигна ръка, за да защити лицето си. Ремъкът на бича се уви около китката му със зловещ съскащ звук, раздра ризата и нарани плътта му.
Когато тъмночервена кръв обагри ръкава на Никълъс, долетя злорадният глас на майора:
— Първата кръв, Абърдар.
— Няма да забравя да започна по-рано следващия път. — Никълъс замахна с бича си. Чу се тихо заплашително свистене, след което тънка червена ивица се появи върху бузата и челюстта на противника му. Майкъл не можа да потисне ахването си, но това не му попречи да нанесе нов удар с камшика. Този път той замахна към краката на противника си. Никълъс подскочи във въздуха като танцьор и злокобният кожен ремък мина под него. И преди да се приземи, той изплющя с камшика си. Неравен ален белег се появи върху гърдите на Майкъл и отново потече кръв.
Без да се обезсърчава, майорът пак замахна с бича. Когато Никълъс се наведе встрани, за да пое удара с рамо, Клер притисна юмрук към устата си, за да сподави вика си. Бе наблюдавала бой между ученици и веднъж между пияни миньори, но това, което виждаше сега, представляваше примитивна дивашка схватка.
С ръмжене Майкъл скочи напред, за да може да удари от по-отблизо.
— Чакам това от години, чудовище.
Учуден, Никълъс изви китка и камшикът прегради удара на другия мъж. Когато коженият ремък се уви около него, той каза:
— Тогава можеш да изчакаш още малко.
Той издърпа камшика си в опит да обезоръжи Майкъл. Другият мъж се свлече на колене, но успя да задържи оръжието си. Около минута двамата мъже се бореха напрегнато един срещу друг, мускулите им изпъкваха. После ремъците рязко се разплетоха и противниците залитнаха назад.
Вместо отново да удари, Никълъс се присви и отскочи встрани с вдигнат и готов за замах камшик. Майкъл зае подобна стойка и те започнаха да се въртят в кръг с плавни ловки движения.
Дори при променливата светлина не можеха да се объркат двамата мъже. Никълъс, циганинът, стъпваше леко и подвижно, докато Майкъл, войникът, беше агресивен и твърдо решен да унищожи врага си. Не се чуваше никакъв звук освен лекото скриптене на ботушите на майора върху камъка.
Когато Никълъс успешно избегна новия удар, Майкъл се задъха:
— Добър си в измъкването — като всеки мръсен циганин.
— Не се срамувам от това, което съм, Майкъл. — С рязко извъртане на китката Никълъс направи нова резка върху ризата на другия мъж. — Можеш ли да кажеш същото?
При подигравателния му тон Майкъл изпадна в страшна ярост. Майорът се спусна в атака, размахвайки камшик и сипейки порой от удари. Докато зловещите звуци на кожения ремък, впиващ се в жива плът,
