Когато приключи с разпалването на огъня, той постави паравана пред камината, после стана и вдигна чашата си от масата.
— Искаш ли малко бренди? Тази вечер може би е подходяща да опиташ силно питие.
След кратко премисляне наум тя каза:
— Основен принцип на методистите е да взимат решения според това, какво им е на сърцето, а моето сърце казва, че нещо успокояващо би било добре дошло.
Той наля мъничко бренди и й подаде чашата.
— Пий внимателно. Много по-силно е от шерито.
— Няма ли да ме насърчиш да пия повече? Чувала съм, че шаблонният метод да прелъстиш една жена е като я напиеш.
— Обмислял съм го, но няма да бъде спортсменско — отвърна той. — Ще те прелъстя честно и само с твоето съгласие.
— Не, няма да успееш нито честно, нито с мое съгласие — твърдо заяви тя. И макар след първата глътка бренди да се задъха, тя се наслади на приятната възбуда.
Докато преглъщаше, проследи с поглед как той кръстосва стаята с чаша в ръка. Полугол представляваше влудяваща гледка. Опитвайки се да бъде обективна, тя отбеляза, че ръцете и горната част на гърдите и гърба му бяха понесли всички наранявания. Красивите му мускулести крака не бяха засегнати…
„Спокойно, Клер, помни, че трябва да останеш спокойна.“ След като остави чашата си върху масата, тя оживено каза:
— Време е да започвам работа. Ако обичаш, седни на табуретката.
Той мълчаливо се подчини. Клер започна грижовно да мие раните му с топла вода, за да премахне песъчинките и конците, залепнали от удара на камшика. Той се взираше напред и от време на време отпиваше от брендито. Опитваше се да не се разсейва от лекото вълнение на изпънатите му мускули. Всички успокоителни мисли я напуснаха, когато болката премина границите на стоицизма му и той неволно се намръщи.
След като напръска с пудра откритите му рани, тя каза:
— Разкъсванията са на най-различни места и вероятно болят ужасно, но са доста плитки и не кървят. Очаквах раните да са по-лоши.
— Ударите с камшик могат да бъдат много лоши, когато жертвата не може да избяга от ремъка, както, ако си вързан за стълб и те налагат с пръчка — разсеяно отвърна той. — Движещата се мишена не получава толкова телесни повреди.
Тя насочи вниманието си към лявата му ръка, която беше нарязана и контузена на няколко места. Пръстите му се впиха в чашата, когато почисти засъхналата кръв от дълбоката рана върху китката му.
— Странно е, че всички рани са върху горната част на тялото ти. Лорд Майкъл не успя да развихри въображението си — удряше все на едно и също място.
Никълъс се протегна за гарафата и си наля още бренди.
— Опитваше се да ме хване за врата. Ако беше успял да увие ремъка около гърлото ми и го издърпаше, както аз направих с глезена му, щеше да има успех.
Ужасена, тя се скова.
— Искаш да кажеш, че умишлено се е опитвал да направи това, за да те убие?
Никълъс вдигна вежди.
— Разбира се. Майкъл каза, че иска да ме види мъртъв, а той държи на думата си.
Ръцете на Клер започнаха да треперят. Като се вгледа в лицето й, Никълъс стана и я съпроводи до най- близкия люлеещ се стол. Тя зарови лице в шепите си. Не можеше да отхвърли ужасното видение за това, което би могло да се случи, ако майорът бе успял да увие ремъка на камшика си около врата на Никълъс.
— Съжалявам — не трябваше да ти казвам — измърмори Никълъс и се върна на табуретката. — Нямаше шанс. Веднъж или два пъти съм виждал подобна кавга между цигани, така че съм запознат с основните тактики на дуела с камшик.
След кратка напрегната борба да избегне истеричния припадък, тя вдигна поглед.
— Той наистина е луд. Имаш ли някаква представа защо е насочил гнева си срещу теб, а не срещу някой друг?
— Не е ли по-разумно да попиташ дали Майкъл каза истината, когато ме обвини за смъртта на жена ми и на дядо ми?
Тя направи нетърпелив жест с ръка.
— Мисля, че се опитваше само да те разгневи, а смъртта им беше подходящо средство. Освен това, съмнявам се, че се е интересувал от моята реакция. Беше по-заинтересован да те предизвика и се опитваше да отдалечи приятелите ти от теб.
Никълъс се надигна и започна отново да крачи из стаята.
— Много хладнокръвно. Разбира се, минала ти е мисълта, че може да съм убиец.
— Разбира се, преди четири години, когато те умряха, го приемах за възможно. — Тя сплете пръсти и ги остави в скута си, решена да бъде спокойна. — И въпреки, че лесно се гневиш, наистина не мисля, че си способен на такова престъпление.
Той си играеше със звънчето, после го наниза на стойката на леглото.
— Нима има различни видове престъпления?
— Разбира се — отвърна тя. — Лесно е да се повярва, че лорд Майкъл е способен на убийство. Мисля, че същото се отнася и за Люсиен, при крайни обстоятелства — определено той може да бъде груб, когато е необходимо. Но въпреки че си опасен, както си пролича тази вечер, ти би предпочел да се засмееш или да се оттеглиш от трудната ситуация. Не мога да си представя, че би убил, освен при самоотбрана. Дори тогава ще го направиш единствено ако не можеш да го избегнеш.
Устните му се изкривиха.
— За малко да убия Майкъл тази вечер.
— Щеше да е нещастен случай — рязко възрази тя. — Нима мислиш, че не забелязах как отстъпваше? Той има някакви умения с камшика, но ти си по-добър. Можеше да го разкъсаш на парчета, ако беше пожелал. Вместо това позволи да бъдеш ранен по-лошо, отколкото е необходимо, докато чакаше да ти се отдаде възможност да го повалиш.
— Забелязваш твърде много неща. — Той се доближи до скрина и започна да изважда монети. — Може би прекалено много.
„Забелязвам всичко за теб, Никълъс.“ Пръстите й се вплетоха по-здраво едни в други.
— Баща ми работеше с най-различни хора вкъщи. Не можех да помогна, но понаучих нещо за човешката природа.
— Умело анализира Майкъл, Люсиен и мен и способностите ни за престъпления — отбеляза той. — Какво ще кажеш за Рафи?
Тя се замисли.
— Едва го познавам. Предполагам, че е като теб — от този тип мъже, които няма да се впуснат в битка, но който ще се справи доста добре, ако не може да се избегне проблемът.
— По-опасна си, отколкото си мислех — каза той с шеговит тон. — Напълно си права, като каза, че обичам да се измъквам — мисля, че това е присъщо за всички цигани. Винаги сме били преследвани — за да оцелеем в надбягването, трябваше да се научим да прибираме палатките си и да се измъкваме, вместо да чакаме да бъдем избити.
— Този, който се бори и после бяга, живее, за да побегне на другия ден — изрецитира неточно тя.
— Вярно, така е. — Той започна да си играе със сребристата кутийка за карти. — Попита ме защо Майкъл е избрал мен за своя мишена. Предполагам, че яростта му е заради стария граф. И тъй като беше отблъснат от собствения си баща, херцог Ашбъртън поради неизвестни за мен причини, Майкъл и дядо ми се сближиха много. Старият граф много пъти е повтарял, че би предпочел Майкъл да е негов наследник, а не аз. — Никълъс извади изрисуваните карти от кутийката и га разстла като ветрило между палеца и показалеца си. — Дядо ми беше здрав и силен мъж до смъртта си. Може би Майкъл наистина вярва, че съм убил стареца с някаква смъртоносна циганска отрова или с черна магия.
