отекваха през двора, мъчителен вопъл се изтръгна от гърлото на Клер. Защо Никълъс не отстъпеше назад, а понасяше тези мъки, без да вдига ръка, за да защити главата си?
Тя разбра защо, когато Майкъл пристъпи напред в кръглата площадка и прехвърли тежестта си на единия крак. Този момент бе изчаквал Никълъс. Той прецизно замахна с камшика и ремъкът му се уви около глезена на Майкъл.
И макар самият бич да нанесе лека рана, когато Никълъс внезапно дръпна дръжката с двете си ръце, другият мъж загуби равновесие и падна. От тласъка той се претърколи на земята и главата му силно изкънтя върху каменната плоча.
Изведнъж всичко свърши — Майкъл лежеше неподвижен, като мъртъв в смразяващата тишина, нарушавана единствено от дрезгавото дишане на Никълъс. Клер благодари на Господ, че Никълъс спечели. После се спусна и коленичи до поваления мъж. Имаше известен опит от училищни наранявания, затова спокойно и внимателно огледа кървящата рана на глава му.
Никълъс приклекна до нея. Ризата му висеше на парцали и кръв се стичаше най-малко от дузина рани, но след бърз поглед Клер се увери, че те бяха само повърхностни. Самият той сякаш не ги забелязваше. Цялото му внимание беше насочено към мъжа в безсъзнание. С разтреперан глас Никълъс попита:
— Лошо ли е ранен?
Клер не отговори, преди да провери пулса, дишането и раната на главата на Майкъл.
— Не мисля. Определено е изпаднал в несвяст, но смятам, че черепът му не е счупен. Раните на главата винаги кървят обилно, затова изглеждат по-зле, отколкото са. Има ли някой носна кърпа?
В ръката й се спусна кърпа с изящна бродерия „К“. Тя силно притисна прегънатото парче върху раната. Никълъс измърмори:
— Благодаря на Господ, че не е толкова зле. Исках да го поваля, а не да го убивам.
— Не се обвинявай — сериозно изрече Люсиен. — Той те въвлече в тази кавга. Ако беше избрал пистолети или саби, сега един от вас щеше да е мъртъв.
— Беше глупаво от моя страна да позволя да ме въвлече в какъвто и да било двубой — ядосваше се Никълъс. — Видяхте как се държа Майкъл. Мислите ли, че ще приеме това като окончателно разрешение на спора?
Тишината, която последва бе достатъчно категоричен отговор.
Когато първата кърпичка се напои с кръв, Клер използва друга, този път с инициала „С“ върху нея. За щастие кървенето почти спря. Никълъс развърза шалчето си и го използва, за да направи груба превръзка, която да задържи втората кърпа на място. Клер каза:
— Трябва да го преместим, колкото е възможно, по-скоро и по-наблизо. Може ли да остане тук, ваша светлост?
— Разбира се. — С удивен поглед дукът добави: — И тъй като успя да се пригодиш към тази банда хулигани толкова успешно, по-добре е да ме наричаш Рафи.
Клер се изправи на крака.
— Не знам дали ще мога да наричам дук с малкото му име.
— Не мисли за мен като за дук, а като за някой, който се е провалил на първия урок на Никълъс по риболов.
Тя се усмихна, разбирайки, че хуморът разкриваше облекчението му, че нищо лошо не се е случило.
— Много добре, Рафи.
Дукът попита:
— Люси, мислиш ли, че ще можем да го внесем вътре? Предпочитам да не викам слугите.
— Ще се справим — чу се отсеченият отговор. — Тежи много по-малко, отколкото трябва.
Когато двамата мъже внимателно вдишаха Майкъл, разкъсаната му риза се свлече през лявото рамо до кръста. Всички се вторачиха изненадано и Никълъс затаи дъх.
— Бил е ранен от шрапнел в Саламанка — мрачно обясни Рафи. — Очевидно е било по-лошо, отколкото ми разказа.
След като изправиха Майкъл на крака, той, изглежда, започна да се връща в съзнание толкова, колкото да се отпусне с ръце, преметнати над раменете на приятелите си.
Никълъс обу чорапите и обувките си, после взе камшиците. Докато с Клер следваха другите в къщата, тя мислено благодари на Бога, че двубоят не приключи с нещастен случай. Облекчението, което почувства, бе слабо, защото се страхуваше, че Никълъс беше прав — дуелът тази вечер нямаше да задоволи лорд Майкъл.
Напрегнат и измъчен, Никълъс отказа да лекува раните си. Той прие наметалото на Рафи, тъй като беше изключено да облече собствения си тесен и изрязан фрак. След няколко минути с Клер се отправиха с каретата към къщи. Гостите на бала бяха все още така погълнати от празненството, че никой не им обърна внимание, когато напуснаха имението.
Не разговаряха, докато колелата на каретата трополяха по улиците на Мейфеър. Никълъс седна срещу Клер, придържайки се за предния ръб на седалката, за да не докосва наранения си гръб.
Веднага след като се прибраха, тя каза:
— Преди да си легнеш, искам да почистя раните ти. — Изгледа го със строгия си учителски поглед. — Знам, че ти прави удоволствие да се държиш стоически, но всичко си има граници.
Той й отправи подигравателен поглед.
— Съгласен съм, а също и трогнат. Къде искаш да осъществиш лечението си?
— Предполагам, в твоята стая. Ще сменя тази рокля и с Поли ще намерим някои медицински принадлежности. — Тя влезе в собствената си спалня, където дремеше Поли. Прислужницата бързо се разбуди и помогна на Клер да се съблече, после отиде за бинтове и медикаменти.
Може би като наказание за неверието й синята й рокля беше съсипана от кръвта на лорд Майкъл и от допира със земята. Тя облече удобната си бяла памучна нощница и наметна отгоре красив червен халат, който беше част от новия й лондонски гардероб. След като среса косата си и я сплете в хлабава плитка, тя седна, за да изчака Поли.
Нервното напрежение по време на дуела намаля и тя изведнъж се почувства изтощена. Облегна се на стола люлка, притисна длани в слепоочията си и започна да се люлее, когато неочаквано стресът от вечерта я връхлетя с пълна сила. Всеки удар с камшика в този смъртоносен дуел се беше врязал в съзнанието й. Ако лорд Майкъл беше спечелил или се бяха дуелирали с пистолети или саби… Тя потрепери и се опита да отклони в друга посока мислите си.
Макар да бе изпитала смъртен страх, когато гледаше как лорд Майкъл напада Никълъс, сега дуелът беше приключил и сърцето й страдаше за майора. И въпреки че обвиненията му срещу Никълъс бяха плод на разстроеното му съзнание, той очевидно си вярваше и мъката му беше искрена. Тя въздъхна. Не беше първият войник, разсипан от войната. Тъжно си помисли, че нямаше да бъде последният. Може би след време съзнанието му щеше да се излекува — надяваше се да е така.
Но дотогава той представляваше реална заплаха за Никълъс. И макар графът да не вярваше, че старият му приятел е способен на хладнокръвно убийство, Клер не беше сигурна. Може би беше време вече да се върнат в Уелс. Майкъл загатна, че няма да преследва Никълъс — далеч от погледа му можеше да се заличи и в съзнанието му.
Когато Поли се върна с поднос с бинтове, лекарства и легенче с топла вода, Клер надигна измореното си тяло от стола. Като взе подноса, тя изпрати домашната прислужница да си легне и се запъти по коридора към спалнята на Никълъс. Вратата беше леко открехната, така че я бутна с крак и влезе.
Никълъс беше коленичил пред огнището и прибавяше въглища в огъня. Клер за малко да изпусне подноса, когато го видя, защото на пръв поглед й се стори, че е гол. Като го погледна отново, забеляза, че около кръста си е увил хавлиена кърпа. Гледаше да го накара да се държи прилично, макар душата й съвсем да не желаеше това.
Почувства се обезсилена, гледайки отблизо красивото му мускулесто тяло, на което срамежливо се бе възхищавала при плуването му с пингвините. Но много по-обезпокоителна беше гледката на раните му. Малко късно се сети, че той е свалил дрехите си, за да й помогне да лекува раните му. Мисълта я успокои — беше тук като медицинска сестра, не като любовница.
