надделяха над скръбта и болката му. Той се събуди призори и остана да лежи неподвижен, не искаше да обезпокои жената, която спеше в прегръдките му. Най-лошото беше отминало; беше оцелявал и след други предателства, щеше да оцелее и този път. Но щеше да е много по-трудно, ако Клер не бе до него.
Предната нощ си мислеше, че се е преструвал много успешно, но само до мига, когато тя реши да си тръгне. Тогава изпадна в отчаяние. В този момент той щеше да падне на колене и да я моли, ако трябваше да я убеди да остане.
Щеше да е по-добре, ако беше успял да се сдържи, докато си тръгне, защото винаги грешеше, когато разкриваше слабостта си. Но не беше свикнал да се разкайва за постъпките, които вече не можеше да промени, не го направи и сега.
Определено не съжаляваше, че Клер е в леглото му. Все още се долавяше замайващият й парфюм, който възбуди живи спомени за ослепителния й външен вид. И тази сутрин в обикновената си нощница и с коса, изскочила от плитката й, тя беше прелестна, по-примамлива и от най-скъпите куртизанки.
Никълъс развихри фантазиите си — те вече бяха любовници и скоро щеше да я събуди с целувка, която да бъде първата стъпка към задоволяването. Втренченият му поглед се плъзна върху устата й. Дори когато разтегляше устни в най-бляскавата си усмивка, тя не можеше да скрие естествената им пълнота. В тишината и слабата светлина на сутринта устните й бяха толкова сочни и сладки, че едва успя да се въздържи да не ги докосне.
Мислено си представи най-възпламеняващите целувки, които бяха споделяли. Списъкът беше дълъг, но Клер се оказа възприемчива ученичка в изкуството на страстта. Фактът не го изненада — отдавна беше разкрил, че интелигентните жени са най-добрите партньори в леглото. Когато станат любовници, тя щеше да бъде несравнима.
Но след като все още това не се беше случило, трябваше да контролира желанията си. Не смяташе, че въздържането му ще бъде проблем — докато осъзна, че вече гали стройното й тяло.
Като се насили да спре, вдигна ръка на милиметри от гърдата й, но тя отказа повече да се отдалечи. Въпреки дрехата, той усети биещото й сърце върху дланта си.
Време беше да премести ръката си. Каза си го убедително и съумя да повдигне длан на няколко сантиметра — достатъчно, за да могат пръстите му да галят зърната на гърдите й.
Не знаеше дали да се смее, или да се ругае. Тялото му отказваше да се подчини и щеше да бъде забавно, ако не бе толкова опасно.
Клер издаде въздишка на задоволство, сгуши се по-близо, а ръката й се плъзна по тялото му. За миг желанието му го накара да докосне рамото й и той се наведе напред. Щеше да я целуне толкова настойчиво, че да я възбуди на мига, в който отвори очи. Очакваше с нетърпение да повдигне нощницата й и да разкрие копринената й кожа. Когато целунеше гърдите й, щеше да чуе онзи възхитително задъхан стон дълбоко в гърлото й. После щеше да затвори очи, когато копнеещото й тяло надделееше над неспособното й да разсъждава съзнание. Фантазията беше толкова жива, че почти го смаза.
Но, разбира се, Никълъс не направи нищо. За миг се почувства като парализиран, уловен в капаните на похотта и съвестта. За да изтръгне от съзнанието си съблазнителните картини, той си представи най-лошия момент в живота си — онова толкова отвратително събитие, способно да потисне желанието му. Не напълно, но достатъчно, за да успее да стане. След като внимателно измъкна дясната си ръка изпод главата й, той се надигна от леглото и потрепери, сякаш всичките му задрямали болки и рани пламнаха в болезнен живот. Но въпреки предпазливостта му, Клер се събуди.
Дългите й тъмни мигли трепнаха и тя го изгледа сериозно. В дълбочината на сините й очи видя срам, но не и съжаление.
— Успя ли да поспиш?
— По-добре, отколкото очаквах.
Тя седна, кръстоса крака и го загледа с любопитство.
— Продължаваш да твърдиш, че ще успееш да ме прелъстиш, а въпреки това пропускаш идеалната възможност. Не забравяй, че съм благодарна за въздържаността ти, но ми изглежда доста странно.
Той унило се усмихна.
— Помолих те да останеш като приятел, молба, която щеше трудно да откажеш. Ако се възползвам от това, ще е доста нечестно.
Тя меко, гърлено се засмя.
— Мъжките правила за честност са доста странни и непоследователни.
— Безспорно е вярно. — Втренченият му поглед се плъзна над деколтето на нощницата, където се разкриваше съвсем малка част от голата й плът. И понеже това беше единствената видима част от кожата й, тя стана учудващо еротична. За щастие той носеше широката си нощна риза, която скриваше едва сдържаната му възбуда. Опитвайки се да прехвърли мислите си към по-възвишени неща, той поясни:
— Честта, както и методистката вяра, е духовна и индивидуална. Няма да изпитам угризение на съвестта, ако те прелъстя и унищожа репутацията ти, но не мога да го направя с измама.
— Що за циганин си ти? — подразни го тя. — Мислех си, че коварството е начин на живот сред хората на майка ти.
Той се усмихна.
— Така е, но аз съм развратен от общоприетата английска моралност.
Тя захапа долната си устна и той изпита силно желание да направи същото. Идеята толкова отвлече вниманието му, че почти не чу думите й.
— Ще се прибираме ли скоро вкъщи? Лондон е възхитителен, но има много неща, които трябва да се свършат в Пенрийт.
— Опитваш се да ме измъкнеш от бойното поле?
— Да — призна си тя. — Не мога да си представя, че лорд Майкъл е доволен от резултата на сблъсъка ви от миналата нощ.
— Не, няма да ме застреля в гърба — успокои я Никълъс. — Нито пък аз ще позволя да ме въвлече в още един двубой.
Клер недоверчиво го изгледа.
— Надявам се, че си прав и въпреки това бих искала скоро да се върнем в Уелс. Видях от Лондон толкова, колкото мога да понеса.
— По-голямата част от делата си ще приключа след няколко дни — каза той. — И тогава ще можем да си вървим.
— Добре. — Вече по-щастлива, тя се измъкна от леглото. — Време е да се прибирам в стаята си. Още е рано, така че никой от слугите няма да разбере къде съм прекарала нощта.
— Има ли значение какво мислят?
Тя унило се усмихна, докато намяташе кадифения си халат.
— Вероятно не, но тъй като не съм възпитана като аристократка, не съм безразлична към мнението на хората.
Когато тя постави ръка на дръжката, го прониза същото разкъсващо чувство както предната нощ, когато тя понечи да си тръгне. Тази сутрин беше много по-леко, но съвсем ясно доловимо. Със съзнанието, че постъпва като глупак, той каза:
— Мисля да получа целувката си за деня.
Тя се извърна към него и го погледна леко изплашено.
— Няма ли да я запазиш за по-късно?
— Винаги можеш да получиш още, ако пожелаеш. — С две широки крачки скъси разстоянието помежду им и я притегли в прегръдката си. Въпреки че затаи дъх, когато усети възбудата му през нощните им облекла, тя не се отдръпна.
Той бавно засмука долната й устна, която го привличаше отпреди малко. Тя отвори уста и трепкащият й дъх погали бузата му. Когато езикът му се плъзна в горещата й, покорна и влажна, уста, нейният език го посрещна, нежно го докосна и се впусна в безсрамно преследване.
Целувката продължаваше и продължаваше, отнемаше дъха им и разтуптяваше в луд ритъм сърцата им. Той установи, че я притиска до вратата и с горещи спазми потрива в нея пламналите си слабини. Халатът и нощницата й неусетно се повдигнаха, Никълъс обхвана голото й бедро с ръка и я притисна по-силно до тръпнещия си фалос.
