— Ах, Клер — дрезгаво прошепна той. — Толкова си прекрасна. Толкова привлекателна.
Не трябваше да говори, защото думите му я накараха да отвори очи и да промълви:
— Време е… да приключим с целувката.
Беше стигнал толкова далеч, че почти забрави за споразумението им. Когато се опомни, силно изстена:
— Вчера не успях да те целуна. Мога ли да го направя сега? — Без да чака отговора й, той притисна устни в нейните.
Тя се задъха, но успя да каже:
— Не! Вчера си е за вчера и не можеш да получаваш минали целувки. Освен това имаше много неофициални.
Първичната мъжка част на мозъка му все още не беше готова да се откаже. Той разтриваше бедрата й и галеше гладката извивка на ханша й.
— Тогава мога ли да получа утрешната?
Тя издаде почти истеричен кикот.
— Ако продължим така с целувките, следващия път ще можеш да ме целунеш някъде около 1830 година. Достатъчно, Никълъс.
Достатъчно. Дъхът му секна. „Премести си ръката дори от това да те обхване пустота. Позволи й да покрие стройните си оголени бедра. Постави дланите си на вратата и се отдръпни от нея. Погледни някъде другаде, не в сочните й устни и страстните й очи. Честност. Помни, че трябва да си честен.“
Но трябваше да й каже още нещо.
— Клер. — Той мъчително преглътна и се отдалечи на безопасно разстояние. — Благодаря ти, че остана.
Тя се усмихна обаятелно.
— За това са приятелите. — После бързо излезе.
Дълго време Никълъс се взираше в затворената врата и тялото и съзнанието му пулсираха от желание.
Кой би си помислил, че прекалено моралната учителка може да бъде толкова чувствена?
И кой можеше да предположи, че неприятната жена, която дойде в Абърдар, щеше да стане негова приятелка?
Величественият портиер в клуба на британското правителство поздрави Никълъс, сякаш последното му посещение е било предния ден. Този изключителен клуб изглеждаше точно както преди четири години — ако имаше промяна, щеше да се изненада.
И тъй като Рафи все още не беше пристигнал, Никълъс се разходи в читалнята и прегледа вестник „Таймс“. Както очакваше, абдикирането на Наполеон беше сред новините на деня, заедно с предположения за бъдещето и статии, прославящи британския кураж и мъдрост.
Чул познатия глас, той вдигна поглед и видя Рафи да се насочва към него. Почти прекосил стаята, дукът бе спрян от темпераментен млад мъж, който избоботи:
— Чухте ли новините, ваша светлост? Казват, че династията на Наполеон ще падне и крайните консерватори ще се възвърнат на френския трон.
Пронизвайки с поглед младежа, Рафи попита смразяващо:
— Наистина ли?
Младият мъж се изчерви и се отдалечи, мрънкащ някакви извинения.
Никълъс го наблюдаваше. Когато Рафи се приближи, графът каза:
— По-добър си в подигравките отпреди четири години.
— Надявам се да е така — отвърна Рафи с ленива усмивка. — Придобил съм малко опит.
Никълъс не успя да се сдържи и се засмя.
— На колко души си позволил да те видят такъв, какъвто си в действителност?
— Арогантността ми е доста истинска. И тъй като ти самият се нуждаеш от арогантност, имаш проблеми при разпознаването й в другите — отбеляза Рафи. — Но ако искаш да знаеш пред колко души действително съм се отпускал, техният брой е шест.
Той показваше привързаността си в редки случаи, но сега приятелски постави ръка върху рамото на Никълъс. Неподготвен, Никълъс отскочи.
— Проклятие. — Рафи бързо отдръпна ръка. — Съжалявам… изглеждаш напълно нормално, забравих, че гърбът ти трябва да прилича на шахматна дъска. Много ли е зле?
Никълъс сви рамене, въпреки че го наболяваше.
— Нищо сериозно.
Рафи не изглеждаше убеден, но смени темата.
— Имаш ли нещо против, ако веднага отидем в бюфета? Бях толкова зает миналата вечер, че не ядох достатъчно, а пропуснах и закуската.
— Чудесно. — Като се насочиха към бюфета, Никълъс добави: — След събитията от миналата вечер не бях сигурен дали искаш да остане уговорката ни. Майкъл ще погледне на тази среща като на споразумение с врага.
— Не ставай смешен — няма да се откажа от приятел, защото друг временно се е скарал с него. — Рафи леко се усмихна. — Освен това той няма да разбере.
Студените ястия и другите храни бяха поставени на бюфета. Няколко маси бяха заети, затова, след като си избраха храна, те си намериха тихо ъгълче, където можеха да разговарят необезпокоявани. Когато видя дука, без да му бъде поръчано, сервитьорът донесе бутилка бяло вино, после се оттегли. След като останаха сами, Никълъс попита:
— Как е Майкъл тази сутрин?
Рафи разряза лука от туршията наполовина и го налапа с парче печено говеждо.
— Физически е добре, въпреки дяволската болка в главата си. Диагнозата на Клер беше потвърдена от доктора, който го прегледа. — Той хвърли замислено поглед към Никълъс. — Харесах я много. Има хладна глава на раменете си. — След като се замисли за миг, той добави: — И много хубави рамене.
— Така е, правилно си забелязал — съгласи се Никълъс, без настроение да обсъжда ексцентричната си връзка с Клер. — Радвам се, че Майкъл не е ранен сериозно, но какво мислиш за психичното му състояние?
— Когато отидох при него тази сутрин, беше учтив, но много въздържан, като че ли не сме близки познати. Въобще не спомена за дуела. — Рафи се поколеба, сякаш обмисляше дали да каже повече. — Когато споменах името ти, булото се разпръсна. Въобще не спомена защо е избухнал миналата нощ и дали възнамерява отново да те преследва.
Никълъс се изправи.
— Имам среща с адвоката си, така че трябва да тръгвам. След няколко дни се връщам в Уелс, но се надявам не след дълго пак да съм в Лондон.
— Добре. Помисли си и ако желаеш, можеш да ми погостуваш това лято в замъка Бърн за няколко седмици.
— Ако нещата в Пенрийт са наред, за мен ще бъде удоволствие. Но ако не мога да се откъсна, винаги си добре дошъл в Абърдар.
Когато двамата мъже се ръкуваха за довиждане, Рафи каза сериозно:
— Знам, че не се тревожиш за това, което Майкъл може да ти стори, но… моля те, направи ми тази услуга. Бъди внимателен.
Напълно трезва забележка при раздялата им.
Когато приключиха с вечерята, Никълъс я попита:
— Ще се присъединиш ли към мен в библиотеката? Бих искал да погледнеш договора за мината в Пенрийт. Може би ще откриеш нещо, което с адвоката ми сме пропуснали.
— Търсиш начин да прекратиш договора, така че да можеш да поемеш управлението на мината?
— Точно така. — Той направи гримаса. — Адвокатът ме увери, че всичко може да бъде решено в съда, но този договор е толкова елементарен, че е трудно да се открие слабо място. Дълъг и сложен договор
