Стивън отпиваше вино от чашата си, приковал поглед в Розалинд, седнала на отсрещната страна на кръглата маса. Беше разпуснала косата си свободно по раменете и тя проблясваше с тъмнозлатисти и кехлибарени отблясъци при всяко движение на главата й. Предложението й да вечерят в нейната стая бе истинско вдъхновение, тъй като в голямата трапезария никога нямаше да почувстват подобна интимност.
Въздухът в осветената със свещи стая трептеше от очакването. Всяка хапка, всяка глътка вино ги доближаваха към тържествения финал на вечерта.
Херцогът се чувстваше раздвоен. От една страна желаеше съпругата си лудо. Искаше да я люби, докато й се насити, после да заспи, без да я изпуска от обятията си, и когато се събуди, да започне отново.
И в същото време беше смутен като неопитен юноша. Преди първия си брак вече бе имал обичайния за богатите младежи опит с няколко от най-добрите лондонски куртизанки.
Бе сложил край на тези изпълнения, след като се бе оженил. Не защото Луиза щеше да го упрекне, ако си вземеше любовница; тя бе възпитана, че добрата съпруга не трябва да забелязва забежките на своя мъж. Но гордостта й щеше да бъде наранена, а той можеше да направи толкова малко за нея, че не желаеше да й откаже поне това. Нито пък искаше да следва стъпките на развратния си баща.
В началото му бе трудно да се задоволява със студеното брачно ложе. Неведнъж през самотните си, неспокойни нощи, бе копнял да се изгуби в прегръдките на жена, която го желае. Но е времето бе приел ограниченията. Все пак не бе от твърде страстните мъже, за да накърни с лека ръка самоуважението си.
Поне си бе мислил, че не е особено страстен. Докато не срещна Розалинд. Никога не бе изпитвал нещо толкова силно и удовлетворяващо, както в миговете, в които я бе любил. Но то беше едно преминало като буря усещане, приключило прекалено бързо. Искаше да се постарае тази нощ и нощите, които им оставаха, да бъдат по-различни.
Доколко щеше да успее да достави удоволствие на Розалинд? Тя беше чувствена жена. А откакто се бе оженил за Луиза, не бе виждал голо женско тяло. Сексът бе нещо толкова отвратително за първата му съпруга, че тя настояваше да го правят на тъмно, под завивките и не сваляше нощницата си. Бе отскачала ужасена всеки път, когато се бе опитвал да направи нещо повече от основните движения на съвкупяването. В резултат на това той нямаше самочувствието на майстор в любовното изкуство.
Нито пък разполагаше с време, за да го овладее. Макар на молитвите му за един сравнително добър ден да бе отговорено, болката напомняше непрестанно за разрухата на тялото му. Губеше също така и силата си. Не след дълго щеше да настъпи денят, в който нямаше да може да бъде повече съпруг на Розалинд. Знаеше, че няма да го упрекне; бе прекалено състрадателна, за да направи такова нещо. Херцогът изпитваше страстното желание да остави в душата й такива спомени, които никой друг мъж след него да не успее да изличи. Това означаваше, че трябва да си наложи желязна самодисциплина и да я люби бавно, а не с трескавата бързина, за която копнееше тялото му.
Усмихна се мрачно при мисълта да се контролира, защото вече почти си беше изгубил ума от желание. Младата жена все още беше с великолепната рокля на Офелия и гръдта й го омайваше всеки път, когато тя се наведеше за нещо. В сеновала бе видял от нея повече, отколкото от Луиза през всичките години на брачния им живот. Всъщност наслаждаваше се на прекрасната гледка дори в този момент.
Розалинд не само беше неустоимо привлекателна, ами и по време на цялата вечеря не спря да го забавлява с различни театрални истории. В този момент тя остави вилицата си и додаде:
— Тогава котката, която сценичният директор се бе заклел, че е съвсем мирна и хрисима, се събуди и подаде глава от кошницата насред сцената. Мама просто я бутна обратно вътре и рече:
Стивън се разсмя.
— Иска ми се да го бях видял. Има ли наистина пиеса за Дик Уитингтън и неговата котка?
— Да. — Очите и светнаха. — Не е особено добра, но имам мили спомени от времето, когато като малка играех котката.
Той си я представи като очарователно момиченце, дегизирано с опашка и мустаци, и се засмя отново. Остави чашата с виното и отряза няколко парченца от буцата сирене върху масата.
— Искаш ли от това превъзходно чешърско сирене.
Розалинд му се усмихна изпод полупритворените си клепачи.
— Да, ако обичаш.
Той се приведе и й даде в устата. Меките й устни обхванаха върховете на пръстите му, когато поеха ронливото сирене.
— Истински деликатес — промърмори тя. — Искаш ли малко?
— Така мисля.
Младата жена взе едно парче и му го поднесе. Пръстите й бяха тънки и силни. Той ги захапа леко и ги загали чувствено с език.
Розалинд издърпа бавно ръка.
— Забелязал ли си колко е топло? Да изгася ли огъня?
— Имам по-добра идея. — Изправи се и се обърна с гръб към него. — Тъй като Джесика не е тук, за да бъде камериерка на милейди, мога ли да те помоля да ми разкопчееш роклята?
Пулсът му се ускори моментално. Изправи се и развърза горния край на кръстосания шнур. Дори сега, когато бе без обувки, тя достигаше до носа му. Харесваше му, че бе висока и налята, а не като крехката Луиза.
— Това е най-хубавата сватбена рокля, която съм виждал. Прекалено хубава, за да бъде изхабена на ревла като Офелия.
Младата жена се изкиска.
— Винаги съм смятала, че този костюм е достоен за кралица. Или за херцогиня.
Роклята се разтвори и разкри елегантната извивка на гърба й. Кожата над ниско изрязаната долна риза бе гладка като сатен, подобна на топъл каймак.
Беше й харесало, когато преди малко я целуна по рамото. Сега той се наведе и задвижи леко устни по тила й през лъскавия воал на косите й. Тя въздъхна тихичко и изви врат. Изпълнен с желание да чуе отново този звук, Стивън нареди броеница от целувки по шията й и прокара език по очертанията на ухото.
Цялото й тяло потрепери.
— Това… това е много по-хубаво, отколкото да си имаш камериерка.
— Целта ми е да ти доставя удоволствие, скъпа моя херцогиньо.
Разхлаби останалата част на шнура и свлече роклята надолу по ръцете й.
Тя се освободи от дрехата. Корсажът и ръкавите увиснаха около кръста й. Устата му пресъхна, когато дръпна тежката коприна надолу по заоблените й бедра. Роклята падна на пода с шумолене. Сега Розалинд стоеше пред него само по долна риза и чорапи. Той дръпна надолу ръкава на долната риза от дясното й рамо, за да целуне безупречната плът под него.
— Останах с по-малко дрехи, а ми е дори още по-горещо, отпреди — заяви почти през смях тя.
— Значи все още си прекалено навлечена.
Нежните връхчета на гърдите й прозираха възбуждащо през фината материя на долната й риза и изкусителният аромат на тялото й се смесваше с по-тежкото ухание на розите. Боже, Боже! С пресъхнала уста, херцогът обхвана гърдите й. Усети топлата им разкошна тежест. Загали ги. Розалинд простена от удоволствие.
— Достатъчно време ли отделихме на очакването? — попита гърлено тя, като отърка ханша си в тялото му.
Напрежението в слабините му нарасна.
— Не.
Щяха да имат толкова малко нощи като тази. Но тя имаше право — стаята беше прекалено гореща. Отдели се от съпругата си и съблече сакото. Точно се питаше дали да свали и бродираната си жилетка, когато младата жена се приближи и започна да я разкопчава.
— Мой ред е, ваше височество — усмихна се дяволито тя.
