Жалко, че не можеш да останеш така през цялото време, но за английския климат просто не е практично. — Направи пауза. — А и не бих искал друг мъж да те вижда облечена в облаци.
Розалинд се замисли за миналото си.
— Имаш ли нещо против, че съм играла различни роли, облечена с бричове, из всички градчета наоколо?
— Как мога да имам нещо против? Било е преди да те срещна. Въпреки че… — Поколеба се. — Наистина не е моя работа, но имало ли е някой друг, освен Джордан?
— Любовници ли имаш предвид? Никога. — Завъртя очи. — Не липсваха мъже, изпълнени с желание да легнат с актриса, особено ако е с по-пищна фигура. Достатъчно е обаче веднъж след уморително представление да те сграбчи някой вонящ на бира женкар, за да изгубиш напълно интерес към подобни приключения.
— Фигурата ти не е прекалено пищна. — Измъкна роза с дълга дръжка от вазата край леглото и погали нежно едната й гърда с цвета. — Ти си съвършена точно такава, каквато си.
Розалинд се засмя. Приятно й беше да чувства хлъзгането на прохладните листенца по кожата си и едва доловимия им аромат.
— Аз съм сравнително привлекателна, което е полезно за една актриса, особено ако като мен няма кой знае какъв талант. Но съвършена? Надали. — Тъй като той бе повдигнал темата за миналото, извърна поглед и попита: — А в твоя живот имаше ли много други жени?
Веднага съжали за въпроса си. Мъже с богатството и властта на Стивън имаха достъп до най-красивите жени в Англия — както куртизанки, така и не много морални ками от висшето общество. Ако съдеше по това, което се говореше за аристокрацията, не една би се възползвала от подобна възможност, а Стивън очевидно бе мъж със силен апетит.
За нейна изненада той отвърна:
— Не и след първия ми брак. Нямам вкус към изневерите, а след смъртта на Луиза… Струва ми се, че не бях в настроение да си търся любовница.
Значи толкова бе обичал първата си съпруга. Розалинд предпочиташе да бе признал върволица от ослепителни завоевания. Господи, каква глупачка беше. Нали беше неин, засега, и това бе достатъчно.
— Радвам се — отвърна простичко тя. Стивън прокара розата по другата й гърда.
— Трябва да съм усещал дълбоко в себе си, че ме очаква нещо по-добро. Или по-скоро — някоя по- добра.
— Имаш дарбата да произнасяш романтични слова — рече тя, по тялото й пропълзяха чувствени тръпки, предизвикани от движението на цветето по връхчето на гърдата й.
Херцогът се засмя.
— Само ако почтеността е романтична.
Розата слезе надолу и започна да се плъзга бавно по корема. Омаяна от приятните усещания, младата жена измърмори:
— Иронично е, че никога нямаше да се оженим, ако не беше болестта ти. — Спря рязко. Питаше се дали не бе допуснала грешка, като бе споменала състоянието му, но реши, че е по-добре да продължи. — Ако ме беше видял на сцената, нямаше да се сетиш повече за мен.
— Не е вярно — възпротиви се съпругът й, като движеше цвета по гъвкавите извивки между корема и бедрото. — Ти привлече вниманието ми в мига, в който свали маската на Калибан. Щях да дойда зад сцената и да се присъединя към вонящите на бира женкари, ако бяхме в Лондон и… Спря за момент и продължи тъжно: — …и ако нещата бяха по-различни.
Думите му увиснаха неловко във въздуха и хвърлиха сянка на печал. Първият й импулс беше да подхване друга тема, но осъзна, че това щеше да се случи отново. Затова заяви предпазливо:
— Твоята болест е като… като да имаш слон в стаята. Огромна, невъзможно да бъде забравена, вечно присъстваща. Не знам как да говоря за нея. Не съм сигурна, че и ти знаеш. — Потърси погледа му, опитвайки да разчете изражението. — Би ли предпочел да се преструвам, че не си болен, Стивън? Или да говоря безстрастно за състоянието ти, като за зимата, за данъците или за някоя друга, изпълваща ни със съжаление, тема, която просто не може да бъде избегната?
Лицето му бе замръзнало неподвижно. Настана такава тишина, че се чуваше плъзгането на розовите листенца но кожата й.
— Слон в стаята — заговори най-сетне той. — Точно така е, нали? И двамата стъпваме на пръсти около факта за близката ми смърт, сякаш седим върху яйца. — Замисли се, но без да престава да я гали с цветето. — Май предпочитам почтеността. Всъщност, знам, че я предпочитам. Няма достатъчно време, че да си позволяваме да прахосваме дори миг от него в следене на всяка наша дума.
Силното облекчение, което изпита, я накара да осъзнае колко се бе тревожила дали не го е наранила.
— Ти си наистина забележителен човек.
— Аз ли? — възкликна изненадано той. — Най-забележителното в мен е, че съм избрал добре предците си.
Розалинд се засмя.
— Ти наистина го вярваш, нали? Повярвай ми, виждала съм мъже с всякакво обществено положение и не винаги в най-добрата им форма, затова мога да ти кажа със сигурност, че щеше да бъдеш забележителен каквито и предци да си беше избрал.
Херцогът се усмихна и поклати глава.
— Радвам се, че мислиш така.
Розата се търкулна към слабините й с кадифено докосване. Младата жена затаи дъх, усетила как желанието се надига отново от интимната ласка. Съпругът й спря.
— Извинявай. Гъделичкам ли те?
— Приятно е — отвърна леко задъхана тя, а искрите на страстта се разпалваха все по-бурно в нея. — Но съм изненадана, че се чувствам така отново, толкова скоро след… след като се любихме.
— Интересно. Мислех същото за себе си — промълви той.
Цветът на розата се плъзгаше по къдриците между бедрата й, прохладен на фона на пламналата й плът.
— Не е ли абсурдно — прелъстяваш ме с едно цвете? — заяви тя през смях, с който прикри смущението си.
— Сигурен съм, че ако потърсим, ще открием някоя гръцка легенда, в която Зевс приема формата на слънчоглед, за да обладае някоя нимфа — отвърна привидно сериозно Стивън. — Или може би на ряпа?
— Царят на боговете — ряпа? Не може да бъде — възпротиви се през смях младата жена.
Затвори очи, отдадена на усещането, което предизвикваха чувствените му ласки. Краката й се разтвориха и листенцата затанцуваха деликатно-еротичния си танц, докосвайки най-интимните й места. Изви нагоре ханш в желанието си мъжествеността му да я изпълни, нещо, което цветето не можеше да й даде.
Тогава почти недоловимото докосване на розата престана. Очите й се отвориха рязко.
— Лош човек! Или може би трябва да кажа лошо цвете? Не може да спреш точно сега!
— Нямам и намерение. Но този път е твой ред.
Придърпа я отгоре си. Той също беше готов. Никога досега не се бе любила по този начин. Надигна се на колене и го пое бавно, сантиметър по сантиметър.
Дъхът му секна и ръцете му обхванаха ханша й.
— Кой е лошият сега?
Розалинд се засмя. Този път беше по-различно — трескавото желание бе заместено от чувствената омая, която задоволяваше всичко в нея.
Бавният сластен ритъм на опиянението постепенно премина в нажежена до бяло страст. Тя се вкопчи в раменете му, заби нокти в тях и извика, треперейки цялата в конвулсивните тласъци на насладата. В същия момент Стивън издаде гърлен стон и стисна кръста й между ръцете си.
Потните им тела се отпуснаха постепенно. Топлата му длан започна да гали гърба й. Никой не понечи да се отдели от другия. Искаше й се да останат завинаги така, със сплетени тела.
Докато се унасяше, усети в очите си сълзи за тази красива любов, която щеше да изчезне скоро като
