— Разбрах, че сте преглеждали лейди Мериъл Греъм. Интересуват ме вашите заключения.
Крейторн се поколеба.
— Подобна дискусия обикновено се ограничава в семейството.
— Аз може да стана част от него — сухо заяви Доминик. — Разбирате ли какво искам да кажа?
Лекарят разбираше, затова поклати глава и рече:
— Толкова тъжен случай. Чичо й, лорд Греъм, оценява постиженията на съвременното лечение, но другият й настойник е доста закоравял и упорит. Той просто отказва да приеме фактите. Сякаш не желае тя да… — Не довърши и припряно продължи: — Моля да ме извините за казаното. Лорд Еймуърт със сигурност желае най-доброто за племенницата си, но поведението му е много старомодно.
— Запознат съм с разногласията на настойниците — равнодушно отбеляза Доминик. — Бих искал да знам обаче колкото е възможно повече за нейното състояние.
Лицето на Крейторн се проясни. Един съпруг щеше да има много по-голяма власт по отношение лечението на жена си и би могъл да се наложи над твърдоглавия й настойник.
— Няколко пъти съм преглеждал момичето и мога с абсолютна увереност да заявя, че да я оставят да расте на воля е било възможно най-лошото лечение. Създаването на строги навици е било много важно условие за развитието й. Без подобна дисциплина нейното поведение се е влошило.
Доминик се намръщи.
— В какъв смисъл?
— Пациентката е станала много безразсъдна. Последния път, когато я посетих, тя ме отведе до един стар замък, където направи опит за самоубийство. Бях изплашен за живота й. — Лицето му потъмня. — Тъкмо смятах да изпратя лодки да претърсят реката, когато тя се появи с абсолютно невъзмутимо изражение на лицето.
Доминик едва се сдържа да не се засмее. Значи той не бе единственият, пред когото малката вещица бе разиграла зловещата си шега! Но как можеше докторът да я смята за недисциплинирана, след като бе видял градините й? Запазвайки сериозното изражение на лицето си, младият мъж попита:
— И какъв тип лечение бихте използвали при нейния случай?
— Първо и най-важно е тя да бъде преместена от Уорфийлд и неговото гибелно влияние. Ще разработим специален режим за нея, който след известно време може да се промени и обогати. Аз включвам различни терапии в зависимост от състоянието на пациента. — Крейторн смръщи гъстите си вежди. — Позволете да ви разведа из отделенията. Така ще получите отговори на всичките си въпроси.
Доволен, че лекарят няма нищо против да изпълни молбата му, Доминик го последва по коридора, който водеше към западното крило на къщата и свършваше пред масивна желязна врата. Крейторн я отвори с голям ключ, закачен на халка на колана му.
От другата страна нямаше модерни мебели. Коридорът бе боядисан в бяло без никакви украси.
— Много е важно да не превъзбуждаме пациентите — обясни лекарят. — Повечето от тях са с трайни умствени и нервни увреждания.
Поеха в полумрака. Стъпките им отекваха в тишината. Въпреки безукорната чистота из въздуха се носеше лекият дъх на гнило.
Крейторн спря пред една врата и посочи към малкия закрит прозорец, през който можеше да се наблюдава вътрешността на стаята.
— Пациентите трябва да се научат на самодисциплина. Това е една от двете ни усмирителници.
Доминик надникна. Стаята бе чиста и крайно спартанска. Един дървен стол бе завинтен за пода, а към него бе привързан едър мъж в усмирителна риза. Главата му висеше на гърдите и от него се излъчваше такова пълно отчаяние, че Доминик усети как кръвта му се смръзва.
— Всички пациенти ли са вързани?
— Господин Инок е един от най-трудните ни случаи и прекарва доста време в усмирителна риза. Обаче вярвам, че той вече започва да разбира: при нас лошото държание винаги се наказва, а доброто неизменно се награждава. Страхът е много полезен за укрепване на самодисциплината.
Доминик си представи Мериъл на мястото на този нещастник и стомахът му се сви.
— А дали подобно лечение е подходящо за една нежна и слаба жена?
— Наркотиците и различните успокоителни обикновено са много ефективни при жените, но понякога се налага да бъдат използвани и усмирителни ризи — със съжаление отвърна докторът. — За разлика от повечето заведения за душевноболни обаче, аз никога няма да позволя моите пациенти да бъдат оковавани, независимо колко тежък случай са.
Доминик реши, че и това все пак е нещо. Щом Блейдънхам е една от най-модерните лудници, то какво ли представляваха останалите?
Крейторн продължи по коридора.
— В дъното е ледената баня. През зимата ледът се докарва от Шотландия и се съхранява в специални съдове. Разходите никак не са малки, лорд Максуел, но аз ви уверявам, че ние не се скъпим, когато става дума за нашите пациенти.
Силен трясък разцепи тишината, последван от гнусни сквернословия. Доктор Крейторн изруга тихо и ускори крачка.
— Господин Джоунс има пристъп. След като го видите, ще разберете нуждата от усмирителни помещения.
Трима едри мъже, облечени в сиво, затичаха към тях от другия край на коридора. Единият отключи стаята на господин Джоунс.
Изпълнен с любопитство, Доминик искаше да ги последва, но доктор Крейторн го спря.
— Недейте. Не е безопасно.
Можа само да надникне през отворената врата. Помещението бе толкова голо, че приличаше повече на килия отколкото на болнична стая. Единствената мебел бе тясно легло, което също бе завинтено към пода. Господин Джоунс обаче, изненадващо дребен мъж, бе изтръгнал леглото, размахваше го като оръжие и с пресипнал глас бълваше порой от ругатни. В следващия миг застрашително се нахвърли върху пазачите си. Двама от тях успяха да се изплъзнат, но третият бе притиснат до стената. Леглото се стовари върху му и мъжът се строполи, виещ от болка.
Преди Джоунс отново да вдигне оръжието си, другите двама успяха да го повалят. Макар и високи и яки, те едва го удържаха.
След миг доктор Крейторн се появи с усмирителна риза. С умение, придобито от дългата практика, санитарите я нахлузиха през главата на пациента и обездвижиха ръцете му. След това началникът им натъпка носната си кърпа в устата на Джоунс и прекъсна пороя от мръсотии.
— Ще го отведат в друга усмирителна стая — обясни доктор Крейторн. — Мислех, че ледените бани са му помогнали, но това бе нов пристъп на болестта.
Санитарят, който си бе изпатил най-много, се надигна от пода с изкривено от болка лице.
— Май ми е счупил ребрата, сър.
— Наистина доста силно те удари — загрижено поклати глава лекарят. — Върви в амбулаторията. Ще те прегледам, след като покажа на лорд Максуел останалата част от отделението.
Потресен, Доминик тръгна мълчаливо.
— Мъжете държим в западното крило, а жените в източното — каза Крейторн и отключи друга врата. — Така са стриктно разделени. Затова в Блейдънхам никога не е имало скандал.
На Доминик му бе нужно известно време, за да разбере, че лекарят имаше предвид няколкото нашумели случая, при които луди жени бяха съблазнени и впоследствие забременели от пациенти. Понякога нападателите бяха и от персонала. Мили Боже, как е възможно болни жени като Мериъл да бъдат подлагани на подобно ужасно изпитание!
Първата килия, в която Доминик надникна, бе празна, но от втората се носеха протяжни звуци. Погледна през малкото прозорче на вратата. Някаква разрошена жена се бе свила в ъгъла. Обвила колене с ръце, тя се люлееше напред-назад. Риданията й биха разплакали и ангелите.
Лицето му се изопна и той спусна капака.
— Каква е нейната история?
— Госпожа Уикър е преживяла повече от десет спонтанни аборта — съчувствено заобяснява
