я, че Мортън е зестрогонец, но тя не искаше да слуша. Той е дявол. Дявол! — Устните на генерала се изкривиха в зловеща усмивка. — Кълна се в името на Бога, че ще си плати за това. Но първо трябва да доведа Джена у дома. — С тези думи се завъртя на пети и се запъти към конюшнята.
Доминик го последва загрижен.
— Мортън наистина заслужава бавна и мъчителна смърт, но дъщеря ви се нуждае от вас жив, а не увиснал на бесилото.
Еймс започна да оседлава един едър жребец.
— О, нямам намерение да го убивам. Имам предвид нещо много по-лошо. Ще използвам закона, за да го унищожа докрай. Имението, в което живее, е от зестрата на Джена. Ще му го взема, ще съсипя доброто му име. Накрая сам ще се моли да му пръсна черепа.
— Моля ви, изпратете съобщение в Уорфийлд, когато дъщеря ви се прибере у дома — рече Доминик, докато генералът извеждаше коня.
— Непременно. — Еймс спря, сграбчи ръката му и силно я стисна. — Едва не забравих да ви благодаря! Длъжник съм ви, Максуел. — Сви устни. — Отведете Лунен лъч като подарък за лейди Мериъл.
Доминик ахна.
— Не можете да подарявате толкова скъпо нещо!
— Вие току-що ми върнахте дъщерята. Бих ви дал и живота си — хладнокръвно заяви Еймс, метна се на коня и препусна в галоп.
Все още замаян, Доминик огледа кобилата. Лунен лъч наистина щеше да бъде идеална за Мериъл.
После се обърна към Пегас.
— Ще отведем тази млада дама в Уорфийлд и те предупреждавам, че трябва да се държиш добре по пътя. Разбра ли?
Пегас изцвили.
— Запомни го добре — твърдо повтори Доминик.
Докато отваряше портата, за да изведе кобилата, се питаше дали доктор Крейторн знае за измамата на Мортън. Лекарят обаче изглеждаше искрено загрижен за пациентите си, освен това се гордееше с клиниката си. Не бе възможно да е в заговор с един алчен и безскрупулен съпруг.
А и Мортън не се нуждаеше от съучастието на Крейторн. Всичко, което е трябвало да направи, е било да каже колко е опечален, задето съпругата му е полудяла. Джена Мортън явно бе силна и решителна жена. Гневът й от обвиненията на съпруга й сигурно е бил взет като доказателство за умственото й разстройство. Копелето е било дяволски умно, защото как всъщност един човек може да докаже, че не е луд? Така че, след като Джена веднъж е била освидетелствана, вече не е имала никаква надежда да избяга.
Преди да приближи към кобилата, Доминик успокои обърканите си мисли. Дивите създания и лудите момичета реагираха на интонацията.
Затова младият мъж протегна ръка и нежно рече:
— Ела с мен, Лунен лъч. Ще имаш нов дом, където те очаква една лунна девица.
Глава 14
Старият коняр посрещна с радост Лунен лъч в конюшните на Уорфийлд. Изчетка я, докато косъмът й заблестя, като през цялото време възторжено бъбреше за отминалите дни, когато лорд и лейди Греъм са били още живи. Описа с гордост и великолепните животни, с които някога са били пълни конюшните на Уорфийлд.
Когато свърши, Доминик се запъти към къщата. Госпожа Ректър го пресрещна с думите:
— Какво мислите за Блейдънхам?
— Едно добро заведение за душевноболни, но неподходящо място за Мериъл — категорично отвърна младият мъж.
— Много се радвам, че сте съгласен с лорд Еймуърт — облекчено въздъхна госпожа Ректър. — Особено след като тя има… лош ден.
— Какво означава това? — намръщи се Доминик.
— Тази сутрин нападна с ножиците си красивия стар хвойнов храст. Кълцаше като побесняла. Ще са нужни години, за да израсне отново. — Жената прехапа устни. — Сигурно е била разстроена от посещението на вуйчо си. Макар че не знам дали причината е в това, че дойде или че си замина.
Или е била разгневена от случилото се с Доминик. Не изглеждаше никак доволна, когато предишната нощ я избута от спалнята си.
— Поне не е нападнала с ножиците някой от обитателите на къщата, което щеше да е много по- лошо.
Възрастната жена тъжно се усмихна.
— По-късно ще трябва да благодаря на Бога за това. Винаги се тревожа, когато прави нещо странно и разрушително, защото действията й могат да се използват като доказателство, че е опасно луда.
Доминик си помисли за Джена Мортън, която бе затворена в лудница само въз основа на твърденията на съпруга и. Жените на практика бяха беззащитни, ако мъжът, който би трябвало да ги закриля и да се грижи за тях, се окаже злодей, или се водеше от користни цели, или пък просто проявяваше неотстъпчивост. Единствено решителността на лорд Еймуърт бе попречила Мериъл отдавна да бъде изпратена в лудница. Нищо чудно, че искаше да види племенницата си, поверена на почтен джентълмен.
— Ще поговоря с Мериъл. Не че очаквам да ме послуша. Къде е този храст?
— Аз ще ви заведа. — Госпожа Ректър го поведе навън. Чу щракането на ножиците още преди да стигне мястото.
Потръпна, когато видя обезобразения хвойнов храст. Мериъл бе започнала от единия край и вече почти бе стигнала до другия. Жалко, че Кемал не бе успял да й попречи.
Висок повече от половин метър, храстът разделяше две пространства с цветни лехи. Мериъл бе коленичила и безжалостно размахваше ножиците. Въздухът бе изпълнен с уханието на прясно отрязана зеленина.
Момичето усети приближаването на неканените гости, клъцна още един клон, вдигна глава и впери пронизващия си поглед в Доминик. Той бе поразен от светлината в зелените й очи. Изразът на лицето й му напомняше на котка, заловила тлъста мишка.
Преди да затвърди първоначалното си впечатление, момичето сведе поглед, вдигна ножиците и ловко отряза още няколко клончета. Госпожа Ректър изпусна тиха въздишка.
Мериъл си бе сложила сламената шапка и градинарските ръкавици. Значи не бе загубила напълно разсъдъка си. Доминик приближи и спокойно рече:
— Донесох ти подарък. Искаш ли да дойдеш с мен да го видиш?
Мериъл не благоволи да го удостои с отговор. Отряза още един клон и се намръщи. После насочи ножицата си към следващ.
— Как решаваш кой клон да отрежеш? — попита младият мъж.
Тя само се премести надясно и отново щракна ножиците. Доминик унило си помисли, че със същия успех можеше да попита котарака защо предпочита да спи под един храст, а не под друг.
Погледът му се отмести към храста и нещо внезапно просветна в ума му. Бавно и внимателно огледа кривите преплетени стволове.
— Госпожо Ректър, Мериъл не е рязала безразборно — заинтригувано подхвана Доминик. — Действала е също като хирург, който отстранява със скалпела си излишната плът, за да разкрие органа под нея. В случая тя е изрязала избуялите клони, за да стигне до основата. Погледнете колко красива и дръзка форма е постигнала.
Махна с ръка към двойката извити клони, преплетени в яростна битка за светлина и пространство. Друг клон се бе пъхнал под тях, а после се бе извил в обратна посока, преди да се слее с короната. Така храстите приличаха на малки дървета, превити от буря.
Дори нещо повече. Напомняха му за илюстрациите в една книга на брат му. Кайл харесваше всичко източно и незнайно как се бе сдобил с доста ценни китайски репродукции. Първичната сила на дърветата, изобразена на тези картини, бе претворена в живия хвойнов плет на Мериъл.
— Сега изглеждат малко груби, но през есента ще изкарат нови стъбла и ще се оформят.
