— Да не би лейди Мериъл да е неразположена?
Двете жени се спогледаха. По-дребната смутено промълви:
— Нали знаете как е тя, лорд Максуел. Обикновено вечеря с нас, но не винаги.
Гостът замислено отпи от виното и реши да прояви откровеност, въпреки че това бе присъщо за него, а не за брат му.
— Аз всъщност не я познавам добре. Макар че съм я виждал и съм разговарял за нея с лорд Еймуърт, това не е достатъчно. Може би сега е най-уместно да ми разкажете нещо повече. В крайна сметка вие двете я познавате най-добре.
— Предполагам, че сте прав, макар че никой в действителност не я познава, може би с изключение на Кемал. — Дребничката дама се взираше втренчено в Доминик. — Мериъл не е като нас. Тя е толкова мило дете.
— Не е дете — поправи я другата жена. — Тя е вече зряла жена. Това е и една от причините, поради които лорд Еймуърт иска да я види омъжена. Той се опасява, че невинна девойка като нея може лесно да се заблуди и да бъде излъгана.
Доминик обмисли чутото.
— Да не би да искате да кажете, че й липсва морал и не може да преценява хората?
— А как би могла? — отново се намеси по-високата жена. — Тя все още разсъждава като дете. Дори не и като дете, защото и невръстните са по-общителни от нея. Мериъл… — Поколеба се, търсейки подходящите думи. — Тя почти не ни забелязва. Прилича на добра фея, която живее в свой собствен свят.
— Освен когато не стане раздразнителна — хапливо добави по-дребната. — Ще бъда искрена с вас, милорд. Имам силни съмнения относно разумността на този съюз. Не смятам, че Мериъл разбира какво означава брак между един мъж и една жена. Изобщо не мога да си представя какво удовлетворение бихте намерили вие в подобна връзка.
Доминик се вгледа внимателно в кръглото лице и бледо сините очи. Всеки, който си мисли, че милите стари дами са незначителни, дълбоко се лъже.
— Оценявам вашата искреност. Но не забравяйте, че този брак все още е една далечна перспектива. Целта на моето посещение е да се уверя, че подобен съюз изобщо е възможен. Уверявам ви, че нямам намерение да нараня момичето по какъвто и да било начин.
Дребната дама кимна, видимо доволна от отговора му, но Доминик не се успокои. Изглежда Кайл бе твърдо решил да осъществи този брак. И макар че не би трябвало да се тревожи за глупостта, която брат му се канеше да извърши, все пак го бе грижа, дяволите да го вземат! Затова щеше да се опита да спечели благоразположението на момичето, но в същото време и да остави вратичка, през която Кайл да може да се измъкне с чест, ако промени намерението си.
— Може ли да узная нещо повече за способностите на лейди Мериъл?
— Тя притежава необикновена дарба да общува с животните и да се грижи за растенията. — По- високата жена тъжно се усмихна. — Може би това се дължи на факта, че е по-близка с тях отколкото с хората. Само един Бог знае дали не е изгубила напълно разсъдъка си. Погледнете тези цветя. — Посочи букета от глухарчета и бял равнец в груба керамична кана по средата на полираната махагонова маса. — Те са по-красноречиви за самата нея отколкото всякакви описания, които Ейда или аз бихме могли да ви дадем.
Ето че постигна напредък. Трябваше да попита Морисън коя от двете се казва Ейда. Вгледа се по- внимателно в букета и разбра. Повечето жени с благороден произход се гордееха със способностите си да аранжират. Дори и простодушните селски девойчета умееха да разкрасяват домовете си с набраните от градината свежи цветя. В този букет обаче имаше нещо необичайно. Направо покъртително. Не само защото бе от най-обикновени плевели, но и защото тези диви растения щяха да увехнат още на следващия ден. И всичките й усилия да отидат на вятъра.
За миг го прониза остра болка и съжаление за умното и будно дете, чиито разсъдък е бил завинаги помрачен от ужаса. Този ужас явно бе запечатил и устните й. Ако родителите й не бяха убити в онова варварско нападение, навярно лейди Мериъл щеше отдавна да бъде омъжена и дори да има деца. А сега дори и жените, които я наглеждаха, я смятаха за дивачка.
Мисълта да прекара следващите дни с това жалко човешко подобие никак не бе примамлива, но той бе тук, за да се представи за брат си, и затова галантно рече:
— Очаквам с нетърпение да се опозная по-добре с лейди Мериъл. Може би промяната в ежедневието ще допринесе за подобряване на състоянието й.
Ала израженията на двете дами красноречиво говореха колко малко вярват в това. Не повече от самия него.
Глава 4
На следващата сутрин Доминик се облече и се приближи до прозореца на просторната спалня. Бяха го настанили в един от апартаментите за гости в задната част на къщата с изглед към градините на Уорфийлд, ширнали се на стотици акри като пъстроцветен килим. Изрядно опънатите лехи, грижливо подрязаните чимшири и тесните пътеки, очертани с тухли по краищата, погледнати от високо смътно напомняха на малтийски кръст, в чийто център се издигаше великолепен фонтан на няколко нива.
Морисън се приплъзна безшумно зад господаря си. Този човек се промъкваше по-тихо и от гущер.
Доминик се извърна.
— Искам да те питам нещо за двете дами. Разбрах, че по-дребната се казва Ейда. Тя госпожа Маркс ли е, или госпожа Ректър?
— Госпожа Ректър, милорд. По-високата е госпожа Маркс. — Морисън се изкашля. — Докато закусвах с прислужниците, разбрах, че тази нощ лейди Мериъл не е спала в стаята си.
Доминик се намръщи.
— А те бяха ли разтревожени?
— Съвсем не. Останах с впечатлението, че младата дама често нощува извън къщата особено когато времето е топло.
В гласа на камериера се прокрадна нотка на неодобрение.
— Значи не е домошарка. — Доминик измери Морисън с изпитателен поглед. — Какво ти е мнението за предстоящата женитба на Кайл с тази дама?
— Дълбоко се съмнявам в мъдростта на този съюз, милорд — бавно отвърна камериерът. — Бракът е сериозен ангажимент за цял живот. Не е разумно да се подхожда лекомислено към такава отговорна стъпка.
Изглежда този мъж притежаваше повече здрав разум от Кайл.
— Може би господарят ти ще преосмисли плановете си през идните седмици.
Морисън отмести поглед и се загледа безизразно през прозореца.
— Ако девойката не ви хареса, брак няма да има.
Нима камериерът му предлагаше съзнателно да отблъсне от себе си лейди Мериъл? Очевидно точно това намекваше.
— Аз не бих могъл да вземе толкова важно решение вместо брат си.
Морисън разочаровано сведе поглед.
От долния етаж долетя гонгът за закуска. Докато слизаше по стълбите, Доминик се запита дали не бе предназначен специално за лейди Мериъл.
Разбира се, нямаше никаква гаранция, че тя ще се отзове. Двете вдовици бяха заели вече местата си. Доминик ги поздрави любезно и отиде до блюдата върху бюфета, за да напълни чинията си с тънко нарязани парчета шунка.
— Започвам да си мисля, че лейди Мериъл дотолкова ме е намразила, че е решила да избягва докрай срещата с мен. Или за нея е навик да не се появява с дни на трапезата?
— Изглежда ви избягва — извинително отвърна госпожа Ректър. — И друг път се е случвало да се плаши от непознати.
Очевидно жената се опитваше да омаловажи постъпката на повереницата си.
— Трябва ли да очаквам, че ще продължи да се крие, докато не си замина?
