Е, слава богу! Все пак някой бе схванал нещичко от лекцията му за серийното производство.
— Мисля, че Митрон знае някои неща. — Той посочи гърнетата със сяра и селитра. — Как се снабдяваш?
Митрон бе гаврътнал първата си чаша на екс, втората на три глътки, а в момента се бе заел с третата и постепенно идваше на себе си. Обясненията му потвърдиха предположенята на Келвин. Нерафинираната селитра добиваше на буци изпод купчините тор и я пречистваше. Сярата се изпаряваше от серните извори във Вълчата долина. Когато това се изясни, Птосфес започна да ругае яростно Дома на Стифон. Митрон бе наясно и с двата процеса в обем четвърт гърне. Келвин обясни какви количества ще са им необходими.
— Но това изисква време — възрази Чартифон. — А чуе ли Гормот, че сами произвеждаме огнено семе, веднага ще ни нападне.
— Не му позволявайте да разбере. Заемете се със сигурността. — Наложи се да дава нови обяснения. „Тук и сега“ явно не познаваха подобно нещо като контраразузнаването. — Поставете конни патрули по всички пътища, които излизат от Хостигос. Пускайте всеки да влиза, но никой да не излиза. Не само по посока на Ностор, а също към Саск и Беща. — Замисли се за момент. — И още нещо. Ще се наложи да дам нареждания, които няма да се харесат. Ще бъдат ли изпълнени?
— От всеки, който иска да спаси главата си — отсече Птосфес. — Ти говориш с моя глас.
— И с моя! — провикна се Чартифон и му подаде сабята си, за да докосне ръкохватката. — Нареди ми и аз ще ти се подчиня, лорд Калван.
На следващата сутрин той се настани в едно помещение до централната врата на цитаделата срещу караулната — обширна зала с под от каменни плочи със смътното, но безпогрешно ухание на полицейски участък. Стените бяха измазани с хоросан и с въглен можеше да пише и чертае диаграми по тях. Никой „тук и сега“ дори не бе чувал за хартия. Напомни си да не забравя да направи нещо по въпроса, но засега не разполагаше с време. Рила се самоназначи за негов адютант и генерален помощник. Той събра Митрон, свещеника на Трант, всички майстори занаятчии в Тар-Хостигос, няколко души от занаятчийските съсловия в град Хостигос, двама-трима от офицерите на Чартифон и половин дузина кавалеристи, за да разнасят послания.
С въглена нямаше проблеми — имаше колкото искаш; въглища се използваха предимно в железолеярските работилници в долината на Листра, но и на много други места. Въглища имаше в открити рудници на север и на запад — използваха ги за различни цели, но съдържанието на сяра ги правеше неподходящи за железодобивните пещи. По някое време трябваше да направи нещо по отношение на кокса. Знаеше, че дървените въглища за производство на барут трябва да са от върба или елша, или нещо от сорта. И по този въпрос трябваше да направи нещо, но засега щеше да се задоволи с наличното.
За добиване на по-значителни количества сяра чрез изпарение му бяха нужни огромни тигани, а налице, изглежда, нямаше нищо по-голямо от тенджерки и нагръдници. Железариите бяха ковачници, а не прокатни цехове. Следователно щеше да се наложи да изковават железни листове от по две квадратни стъпки и да ги съединяват. Двамата с Митрон се заеха с планиране на дейността по изпаряването. За нещастие Митрон беше лишен от въображение и не схващаше почти нищо от чертежите и диаграмите, които му чертаеше.
Селитра можеше да се добива навсякъде. Най-добрият източник бяха купчините тор, а така също мазетата, конюшните и подземните отходни ями. Той назначи комисия по селитрата, оглавявана от един от офицерите на Чартифон, и му предостави пълномощия да обикаля и да има достъп навсякъде, а така също да обезглавява всеки свой подчинен, който злоупотребява с барута, и да прилага бързата процедура към всеки, който се опита да попречи или да се противопостави. Създаде мобилни групи с фургони и волски талиги, натоварени с казани, каци, инструменти и всичко останало, които да обикалят от ферма на ферма. Нареди да се наберат селски жени и да бъдат обучени да филтрират нитратна почва и да пречистват нитрат. Снаряжение, производство.
Мелници: имаше предостатъчно и за късмет не бе нужно да измисля водното колело. Вече го използваха и майсторът на мелничарското съсловие почти веднага схвана какво трябва да се направи, за да се превърне една воденица в мелница за огнено семе. Специално мелничарско снаряжение, изобретяване. Сита, платнища. Миксатори — подходящи бяха огромните бъчви за вино с барабаните с перки в тях. Преси за пресоване на сместа в калъпи. Мелници за стриване на калъпите. Отдели значително време, за да обмисли предохранителни правила за предпазване от опасност от искра около тях и драконови мерки срещу нарушаването им.
Сутринта успя да стрие калъпа, който бе приготвил предната вечер от остатъците от първата експериментална смес, и го преся през сито с голяма степен на пречистване. Сто зърна забиха сачма от осемкалибров мускет един пръст по-дълбоко в пън от канадска ела, отколкото равностойно количество от най-добрия барут на Стифон.
До обяд бе относително сигурен, че почти всички членове на неговия Военнопроизводствен управителен съвет разбират по-голямата част от онова, което им казва. Следобед се състоя среща във външния двор с всички, които щяха да са ангажирани в производството на огнено семе. Ксентос направи заклинание в името на Дралм, Вуйчо Вълк направи същото в името на Галзар, а свещеник на Трант направи заклинание в негово име. Птосфес се изказа — подчерта, че лорд Калван разполага с пълна власт да направи всичко необходимо и се ползва с безграничната му подкрепа винаги, когато се наложи. Чартифон произнесе реч, в която описа нечуваната пустош, в която скоро ще превърнат Ностор. (Продължителни възгласи.) Самият той също дръпна реч, в която изтъкна отсъствието на каквато и да било свръхестественост по отношение на огненото семе, описа подробно производствените етапи и се опита да обясни каква е причината за взрива. След това се разделиха на групички, за да бъдат разяснени задълженията на всеки поотделно. През цялото време трябваше да тича насам-натам, за да разяснява на разяснителите.
Вечерта вдигнаха пир. До това време двамата с Рила вече имаха надраскана с въглен върху стената на неговата щабквартира най-обща организационна схема.
През следващите четири дни прекарваше по осемнайсет часа в това помещение, провеждайки последователно разговори с шестстотин до осемстотин души. Някои изслушваше търпеливо и дори със задоволство — полагаха всевъзможни усилия да проумеят нещо, което никога не им се бе налагало да вършат. С други срещаше сериозни проблеми. Занаятчийските гилдии се препираха по отношение на компетентността си и всички изказваха недоволството си от това, че много селяни са започнали да упражняват техните занаяти. Майсторите се оплакваха от неподчинението на калфите и чираците, което означаваше, че те са започнали да се грижат сами за себе си. Селяните протестираха срещу нахълтването в краварниците и ровенето из торищата им и че ги принуждават да вършат несвойствена за тях работа. Земевладелците възразяваха срещу отделянето на селяните от кърската работа и заплашваха, че реколтата ще се похаби.
— За това не се тревожете — повтаряше той. — Ако победим, ще изядем реколтата на Гормот. Ако загубим, няма да имаме нужда от храна.
И Желязната завеса се спусна. За няколко дни град Хостигос се напълни с негодуващи амбулантни търговци и каруцари, задържани под предлог, че са нарушили срока за пребиваване, протестиращи яростно, но безрезултатно. Рано или късно Гормот и Сараск щяха да се запитат защо никой не напуска Хостигос и да пратят промъкващи се през горите шпиони, за да разберат какво става. „Контрашпионаж — възможно по- скоро.“ и няколко негови шпиони в Саск и Ностор. И антистифонска пета колона в двете княжества. „Да обсъдя с Кентос.“
До петия ден фабриката за изпарена сяра във Вълчата долина бе готова да започне производство, а производството на селитра достигна десет фунта дневно. Той назначи Митрон за свой заместник в Тар- Хостигос с надеждата да не се случи най-лошото и облече новата си ризница. Двамата с Рила и половин дузина кавалеристи на Хармакрос излязоха в тръс през главната порта и се спуснаха от двореца към дефилето Хостигос. За първи път, откакто бе докаран в безсъзнание на конска носилка, напускаше двореца.
Едва когато прекосиха дефилето и продължиха към града, проснал се край ниските хълмове над голямата падина, той извърна глава, за да погледне замъка. В първия момент не можа да проумее какво точно не е както трябва, но знаеше, че е така. След това се сети.
Нямаше никаква следа от огромните каменоломни.
А би трябвало да има. Независимо колко хилядолетия бяха изминали между попадането и измъкването
