Зад ухото си усетих бързо да се надига малка подутина. Кръвта по челюстта ми беше засъхнала. Проверих джобовете си. Нищо не липсваше. Пистолетът под мишницата ми бе останал сух, докато аз бях подгизнал като сюнгер. Добре, че не бях го извадил. Щеше да се намокри. След няколко безуспешни опита уцелих ключалката и отворих вратата. Когато стигнах горе, се погледнах в огледалото. Сякаш бях дран от котка и захвърлен. Извадих малко лед, увих го в кърпа и го опрях зад ухото си. Когато дръпнах компреса, по него имаше кръв. Зъбите ми, изглежда, си бяха на място и нито един не се клатеше.
Отпуснах се в стола до прозореца и се загледах навън към дъжда, подпрял глава на кърпата с лед. От черния буик нямаше и следа.
Фактът, че някой, може би Симпсън, държи да стоя настрани от този случай, не беше новост. Това вече си го знаех. Сега разбрах колко много той държи на това.
Добрах се до телефона и се обадих на Бърни Олс.
— Имаш ли представа колко е часът? — попита той, когато вдигна слушалката.
— Кой може да е собственикът на черен буик последен модел, с калифорнийска регистрация? — Издиктувах му номера.
— Готово, Марлоу. Тъкмо четях приказка на хлапето, но веднага ще отскоча до архива, лично ще прегледам документите, за да мога бързо да ти доставя необходимата информация.
— Двама кретени, дето пристигнаха с това возило, яко ме ступаха, но не преди да ми обяснят колко важно е да стоя настрана от случая с Кармен Стърнуд.
— Надявам се, прекрасната ти физиономия не е пострадала прекалено.
— Предполагам, че това е работа на Симпсън, но ако разбера кой е собственикът на колата, и нещо друго може да ми хрумне.
— А може и да не ти хрумне — скептично рече Олс. — Утре сутринта ще ти се обадя.
— Успяхте ли да идентифицирате тялото от Бевърли Глен?
— Почти. Някакво куче от околността намерило ръката. Донесло я на господаря си, гордо махайки с опашка. А той едва не полудял. Ако предположим, че принадлежи на откритото тяло, жертвата е актриса, която се снима в порно филми. Името й е Лола Монфорте. Последният й известен адрес е приютът за бездомни на Мелроуз, но не се е мярвала там от няколко месеца.
— Това ли е всичко?
— Засега, да. Както знаеш, ние ченгетата не сме толкова бързи. Не сме гении като вас, частните детективи. Не се съмнявам, че щом ти сервирам на чие име е регистрирана колата, незабавно ще ти светне.
— Нещо общо с Бонсентир? Или Симпсън?
— Не знам — отвърна Олс. — Трудно ми е да направя връзката.
Олс затвори. Дъждът навън бе отслабнал и сега едва-едва ръмеше. Всеки случай, едва ли щеше да предизвика свлачища в сухите каньони, където някои хора строяха скъпи къщи върху пясък и камънак. Валя достатъчно, колкото да не пресъхнат резервоарите и да напои тревата. Отворих прозореца. Лъхна ме влажният мирис на нощта.
Болката в главата ми бе утихнала. Яката на ризата ми беше подгизнала от разтопения лед и аз хвърлих кърпата с останалите кубчета на килима. Дъждовна нощ в града на ангелите. Минаваше десет. Никой не почука на вратата. Никой не ми се обаждаше. Никой не се интересуваше дали ще пътувам. Никой не искаше да знае как се чувствам.
Позвъних на Вивиан Риган. Мина доста време, преди прислужницата с конската физиономия да вдигне слушалката. Извини се, но мисис Риган взела приспивателно и си легнала. Да предаде ли нещо? Не, нищо. Оставих слушалката, върнах се до прозореца и продължих да съзерцавам ситния дъждец, който се сипеше тихо като сняг.
19
Пиех втората чаша кафе и размишлявах над дилемата дали да закуся, когато Олс позвъни. Главата ми кънтеше, сякаш беше празен варел.
— Буикът е записан на фирмата „Невил Риълти Тръст“, адресът е в Невил Вали, горе на север.
Взех молив и Олс ми издиктува улицата и номера.
— А някакво име?
— В регистрацията не видях, а не разгледах картона. Предполагам, че това ще ти свърши работа.
— Разбира се. Дано не съм ти навлякъл неприятности.
— Ти пък ще ме разплачеш — рече Олс и затвори.
Вече в кантората с кафето и кифличката, която купих от дрогерията долу, извадих картата. Невил Вали беше на около двеста мили североизточно от Лос Анжелис, от другата страна на възвишенията Сан Габриел.
Позвъних на моя клиент.
Най-сетне Норис се обади.
— Марлоу с доклад — лаконично обявих аз.
— Много любезно от ваша страна, мистър Марлоу — рече Норис.
— Издирването на Кармен досега ми навлече заплахите на един як мексиканец, гледката на обезобразен труп, побой с метален бокс и заплахите на един или няколко непознати.
— Боже мили, сър, не съм искал да пострадате.
— Аз също, Норис. Работата е там, че нашият случай ще се окаже много по-сериозен, отколкото изглеждаше в началото.
— Както ви казах и преди, сър, генералът добре ме осигури и мога да ви платя значителен хонорар.
— Не ми е думата за това, Норис. Цели бали с пари са замесени по един или друг начин в този случай. Човек може да се препъне в тях, та и крак да си счупи. Не се тревожа за моя хонорар. Въпросът е, че взе да става страшничко, а това никой от нас не е очаквал.
— Мислех си, че най-страшното е, дето мис Кармен е в неизвестност, сър.
— То и от това ме боли главата. Макар че вече започва да ми става интересно.
— Желаете ли да се оттеглите, сър?
— И още как — рекох. — Но няма да го направя. Просто исках да си в течение.
— Позволете да забележа, че не съм очаквал да се откажете. Възможно ли е да ме запознаете с подробностите?
Не му отказах.
Когато млъкнах, настъпи мълчание.
— Не се съмнявам, че ще се справите, мистър Марлоу — рече накрая Норис.
— Аз също. Бих напреднал повече, ако знаех в какво точно се състои моята задача.
— Що се отнася до мен, бих казал, че очаквам да откриете мис Кармен.
— Да, Норис, ясно.
Затворихме почти едновременно. Стиснах картата под мишница, проверих дали пистолетът си е на място, добавих и резервен пълнител. Напоследък май не ми вършеше работа, но все пак ме караше да се чувствам като детектив. Заключих вратата на кантората и тръгнах към колата.
За около пет часа стигнах до Невил Вали. Пристигнах някъде около два следобед в адски пек и с изцъклено над мен небе.
Невил Вали бе името на целия район и на града в центъра му. През долината минаваше река Невил и земите на около миля покрай двата й бряга бяха покрити със сочна трева, но по-нататък почвата бе неплодородна, изсушена от слънцето и камениста. Очевидно градът бе възникнал около единствения водопад на реката, който се образуваше от струпването на големи каменни блокове. Само там реката течеше бърза и пенлива, преди да поеме отново мудно по хилядите завои и извивки на коритото, очертано от двата зелени бряга през обширната грозна долина.
Спрях колата на паркинга пред ниска бяла сграда с широка веранда по протежение на цялата фасада. На покрива бе закачена табела: Странноприемница край реката. Летяща врата отвеждаше в сумрачен салон. От лявата страна бе разположено тъмно дъбово бюро. Широка стълба право срещу входа водеше към горния етаж. Вдясно се влизаше в нещо като столова и бар, които ми се видяха пусти. Червенокосо момиче
