— Някакви по-специални мераклии?
— А, стига, нямам представа, приятелче — повдигна рамене Косгроув. — И аз, и ти знаем, че тарторът на тая ултрадясна история тук е Фикс Фаръл. За бога, той вероятно е дори анти-ескимос.
— Да, знам за Фаръл, но ми се струва, че човек като него няма да се замеси в подобна история.
— Защото е избран в градския съвет ли? — усмихна се Косгроув. — Човече, ти на колко години си?
— Не настоявам, че е честен, а просто твърдя, че не му е необходима такъв вид акция. Мисля, че типове като него извличат изгода от хора като Рейчъл Уолъс. Има срещу кого да се обявят, Фаръл няма да иска нейното отвличане и спирането на книгата й. Той ще я остави да си я продава и рекламира колкото й глас държи, за да може да я изобличи и разгласи навсякъде намеренията си за проваляне на нейните планове.
Косгроув се почукваше по зъбите с гумичката на жълтия си молив.
— Не е зле — каза той. — Доста добре го обрисува Фикс в това отношение.
— Мислиш ли, че той може да има идея кого да заподозра? Косгроув бързо поклати глава.
— Недей да импровизираш, Фаръл за нищо на света не би изтървал избирател. Всеки, който се противопоставя на една защитничка на хомосексуалистите и феминистите, ще бъде добре дошъл за Фаръл.
— Смяташ ли, че хората от ВАМ биха му се доверили? — попитах.
— Откъде да знам, по дяволите? — сопна се Косгроув. — Ти си бил голям душевадник, да ти кажа право.
— И страхотен телохранител също — добавих.
Косгроув сви рамене.
— Ще поразпитам насам-натам, ще видя и в отдела за местните новини. Ако чуя нещо, ще ти свирна.
— Благодаря ти — казах аз и си тръгнах.
17
Познавах един тип, който членуваше в Ку Клукс Клан. Казваше се Манфред Рой и навремето, когато бях при ченгетата, се погрижих да го спипат за притежаване на порнографски материали. Беше преди доста време, когато това бе по-сериозна работа, отколкото е сега. А Манфред пропя за човека, от когото беше купил материалите и за имената на приятелчетата му, присъствали в момента на продажбата. Ние оттеглихме обвиненията срещу него и името му изобщо не се появи във вестниците. Живееше с майка си, а тя щеше да се разочарова от него, ако беше узнала. Като напуснах полицията продължих да държа Манфред под око. Човек не познава много хора, които наистина са членове на Ку Клукс Клан. Откриеш ли такъв, не бива да го изпускаш.
В момента Манфред работеше в една бръснарница на партера на Парк Скуеър Билдинг. Той беше дребен на ръст, с късо подстригана, руса до бяло коса. Под бръснарската си престилка беше облечен с вълнена риза и мексикански панталони и беше обут с лъснати до блясък евтини кафяви мокасини. Не беше някой супермоден бръснарски салон. Ако те порежеха, щеше да е докато ти бръснат врата, а не докато ти правят суперелегантна прическа, защото там такива не правеха.
Седях на един от столовете за чакане и четях вестник „Глоуб“. Имаше някаква статия за дебатите в градския съвет относно някакъв въпрос, свързан с облигации. Прочетох първият абзац, тъй като статията беше подписана от Уейн Косгроув, но дори предаността ми към автора се бе изпарила, докато стигнах до втория абзац.
Работеха четирима бръснари. Единият от тях, някакъв дебелак с прическа помпадур в стил Елвис Пресли, твърдо застинала след обилния спрей, каза:
— Следващият?
— Не, благодаря — казах аз. — Ще почакам за него — и посочих Манфред.
Той подстригваше някакъв мъж с бяла коса. Хвърли ми един поглед и погледна отново към клиента си. Тогава се сети кой съм и се вторачи към мен в огледалото. Аз му намигнах, а той бързо извъртя поглед надолу към бялата коса, която подстригваше. След пет минути приключи с Белокоското и дойде моят ред. Аз пристъпих към стола.
— Съжалявам, сър — рече Манфред, — но излизам в обедна почивка, може би някой от колегите…?
Аз му отправих широка усмивка и го прегърнах през рамото.
— Още по-добре, Манфред. Всъщност, аз и без това исках просто да си поговорим надълго и нашироко с теб. Каня те на обед.
— Ами, всъщност, аз имам една среща.
— Чудесно, ще си поговоря и със срещата ти. Хайде, Манфред, толкова време не сме се виждали.
Бръснарят с помпадура ни гледаше. Манфред изхлузи бялата си престилка и двамата с него излязохме от бръснарницата. Пътем си взех сакото от закачалката.
— Господ да те накаже, Спенсър — рече Манфред отвън, в коридора. — искаш да ме уволнят ли?
— Манфред — казах аз, — Манфред. Колко нелюбезно от твоя страна. Дори нехристиянско. Аз се отбих да те видя и да те поканя на обяд.
— Защо просто не ме оставиш на мира? — рече той.
— Намират ли ти се още от онези надуваеми гумени голи момичета, които пласираше? — вървяхме по протежение на пасажа в Парк Скуеър Билдинг. Някога това място беше стилно, а след това беше станало много нестилно и сега преживяваше ренесанс. Докато вървяхме, Манфред гледаше в краката си.
— Тогава бях различен — каза той. — Още не бях открил Христос.
— И ти ли? — казах аз.
— Не очаквам точно ти да ме разбереш.
Близо до изхода на „Сейнт Джеймс авеню“ имаше малка сергия, където продаваха сандвичи. Аз се спрях.
— Какво ще кажеш да хапнем по един сандвич и да изпием по чаша кафе, Манфред? Аз плащам, каквото си избереш. Може и кисело мляко и по една ябълка, ако искаш. Аз черпя.
— Не съм гладен — рече той.
— Добре, щом е така — казах. — Надявам се, че няма да имаш нищо против, ако аз обядвам.
— Защо просто не отидеш да се наобядваш и не престанеш да ми досаждаш?
— Само ще си взема набързо един сандвич оттук и ще продължим разходката си, може да пресечем улицата и да отидем на автобусната спирка да погледнем дали не се осъществява някое расово смешение или нещо от този род.
Купих си сандвич с риба тон и пълнозърнест хляб, една хубава ябълка и чаша черно кафе. Сложих си ябълката в джоба и започнах да ям сандвича, докато вървяхме. На другия край на пасажа, там, където някога беше кино „Парк Скуеър“, спряхме. Бях изял сандвича си и отпивах на глътки от кафето.
— Още ли си с Клана, Манфред?
— Разбира се.
— Чух, че си станал районен председател или Главен върховен Имперски Алигатор, или както се казва там, за Масачузетс.
Той кимна.
— Бомба — казах. — И сега какво? Ще свириш на пиано в паузите на конференция за злоупотреба с малолетни?
— Ти си глупак като всички останали либерали. Вашата раса ще се изпомиярчи. Една култура, която е просъществувала десет хиляди години и е родила най-великата цивилизация в историята, ще изчезне, удавена в море от мелези и диваци. Само комунистите ще спечелят от това.
— Всяка култура, която е създала отрепка като теб, Манфред — казах аз, — подлежи на усъвършенстване.
— Глупости!
— Но аз не съм дошъл тук, за да споря с теб за етническата чистота.
— Би загубил — рече той.
