— След колко време, според теб, ще стане началник? Той не ми обърна внимание.
— Прав ли съм или не? — попита Фоли.
— Прав си, знаеш ли кой е той?
— Да, след като потанцувахме заедно оня ден, взех номера на колата му, когато си тръгна. Като намерих време го проверих, казва се Инглиш — Лорънс Търбъл Инглиш младши. Занимание — финансов консултант. Това значи, че нищо не работи. Семейството му има 12 или 15 милиона долара. Той се консултира с управителя как да ги харчи. Това му е работата. Иначе си прекарва времето като играе бадминтон, поти се в сауната, защитава демокрацията от негрите, педерастите и комунистите, а също и от нисшите класи, либералите и други подобни.
Старият полицай се помести малко на предната седалка и каза:
— Коефициентът му на интелигентност е около осем, най-много десет.
— Бени е прав — каза Фоли. — Ако той ти е грабнал мадамата, вече е забравил къде я е скрил.
— Знаеш ли къде живее? — попитах аз.
Фоли извади бележник от джоба на ризата си, откъсна една страница и ми я подаде.
— Само внимавай с тоя. Помни, че е приятел на шефа — каза Фоли.
— Да, добре — казах аз. — Благодаря ти.
Един снегорин избоботи по „Трапело роуд“ когато излязох от полицейската кола и се върнах в моята. През стъклата не се виждаше нищо от сняг и трябваше да изляза и да го изчистя, преди да потегля с колата. Отидох до същата бензиностанция на „Мобил“ и си напълних резервоара. После се осведомих как да стигна до къщата на Инглиш.
Беше в скъпата част на Белмонт. Безразборно построена къща с фронтон, която приличаше на хотел от XIX век в някой курорт. Сигурно имаше и място за ловуване отзад. Снегоринът беше изхвърлил малка купчина сняг пред алеята към къщата и аз трябваше да си пробивам през нея път с колата. Алеята беше изчистена. Тя завиваше зад къщата и завършваше с широка площадка пред един гараж с четири врати. От дясната страна на гаража беше задната врата. Реших, че тя е под моето достойнство. Върнах се обратно при предната врата. Удар в полза на безкласовото общество.
Когато позвъних ми отвори млада жена с униформа на прислужница. Беше облечена в черна рокля с малка бяла престилка и шапчица на главата — точно като във филмите.
Аз попитах:
— Господарят вкъщи ли е?
— Моля? — учуди се тя.
— Търся мистър Инглиш. Вкъщи ли си е?
— За кого да съобщя, моля?
— Спенсър — казах аз. — представлявам Рейчъл Уолъс. Кажете му, че сме се срещали веднъж в Беломонтската библиотека.
— Почакайте тук, ако обичате — каза прислужницата и тръгна навътре по коридора. Върна се след около 90 секунди и се обърна към мен:
— Оттук моля.
Минахме по коридора и влязохме в малка, облицована с чамова ламперия стая — в камината гореше огън, а от двете й страни имаше много книги върху вградени лавици. Инглиш седеше близо до камината на кресло с облегалка за главата в златисто и червено. И, честна дума, беше облечен в смокинг с черни кадифени ревери и пушеше лула от морска пяна. Носеше очила с черни рамки, а в дясната си ръка държеше затворена книга на Харолд Робинс, като с пъхнатия си между страниците показалец отбелязваше докъде е стигнал.
Когато влязох той стана, но не ми подаде ръка — вероятно не искаше да си губи страницата. Само попита:
— Какво желаете, мистър Спенсър?
— Вчера, както сигурно знаете, беше отвлечена Рейчъл Уолъс.
— Да, чух в новините — каза той.
Продължавахме да стоим прави.
— Аз я търся.
— Да?
— Можете ли да ми помогнете?
— Как, за Бога, мога да ви помогна? — попита Инглиш. — Какво общо имам с нея?
— Вие протестирахте при речта й в библиотеката. Нарекохте я мръсна лесбийка. Доколкото си спомням, казахте, че „никога няма да й позволите да спечели“ или нещо подобно.
— Отричам да съм казвал такова нещо — каза Инглиш.
— Аз просто упражнявах моето конституционно право на свободно изразяване като протестирах. Никакви заплахи не съм отправял. Вие ме нападнахте.
Значи не беше забравил.
— Няма смисъл да се ядосваме взаимно, мистър Инглиш. Можем да се разберем спокойно.
— Не желая да се разбирам с вас. Абсурдно е да мислите, че мога да знам нещо за някакво престъпление.
— От друга страна — казах аз, — можем да постъпим и другояче. Можем да обсъдим това с бостънските полицаи. Там има един сержант на име Белсън, който ще може да преглътне ужаса, който чувства когато му споменете за вашия приятел — шефа. Той ще сметне за свое задължение да ви замъкне на „Бъркли стрийт“ и да ви разпита по повод на рапортите, в които се казва, че сте заплашвали Рейчъл Уолъс пред свидетели. А ако го ядосате той дори може да реши, че ще трябва да ви прибере за една нощ на топло заедно с пияндетата, педерастите и другата измет.
— Моят адвокат… — започна Инглиш.
— О, да — казах аз. — Белсън просто се паникьосва когато се появи някой адвокат. Понякога става толкова нервен, че забравя къде е сложил клиента му. Тогава адвокатът трябва да обикаля из целия град с документа за освобождаване, да наднича в различни арести и затвори и да търпи да повръщат върху изискания му шлифер, тип Честърфилд, докато се опитва да намери клиента си.
Инглиш отвори уста, после я затвори и не каза нищо. Аз отидох и седнах в неговото червено-златисто кресло с облегалка за главата.
— Откъде знаеше, че Рейчъл Уолъс ще бъде в библиотеката? — попитах аз.
— Имаше съобщение за това във вестника — отвърна той.
— Коя организация протестира?
— Ами комитетът имаше събрание.
— Кой комитет?
— Комитетът за бдителност.
— Обзалагам се, че знам вашето мото — казах аз.
— Винаги бдителни… — започна той.
— Знам — отвърнах, — знам. Кой е шеф на комитета?
— Аз съм председател.
— Леле и колко си скромен — отбелязах аз.
— Спенсър, не мисля, че си забавен — каза той.
— Та ти си в отлична компания — рекох. — Можеш ли да опишеш какво си правил от десет часа вечерта в понеделник досега, в случай, че някой те попита?
— Разбира се, че мога. Обидно ми е да ме разпитват.
— Хайде, разправяй — казах аз.
— Какво да разправям?
— Разкажи какво си правил след девет часа в понеделник вечерта.
— Няма да стане. Не съм длъжен да ти казвам нищо.
— Това вече го минахме, Лорънс. Все ми е едно дали ще го кажеш на мен или на Белсън.
— Нямам какво да крия.
— Колко странно, знаех, че така ще кажеш. Няма смисъл да се хабиш пред мен. С това ще шашнеш ченгетата.
