тук — чувствах присъствието й. Усетих някакво присвиване в стомаха от увереността, че тя е зад другата врата. Пак отидох до нея. И там като долу имаше катинар, но този беше нов и халките бяха нови. Аз се заслушах. От стаята не се чуваше никакъв звук, но отдолу вече чувах стъпки. Блъснах лоста под халката и я разхлабих. Адреналинът ми рязко се повиши и аз изведнъж измъкнах целия катинар навън само с един замах. Катинарът изхвърча на пода на цели три метра от вратата. По брадата ми течеше слюнка от фенерчето, което стисках между зъбите си. Взех го в ръка и се вмъкнах в стаята. Вътре вонеше. Обиколих стаята с лъча на фенерчето. На също такова легло с желязна рамка, като в празната стая, увита с сиво одеяло и подпряна на лакти лежеше Рейчъл Уолъс. Изглеждаше ужасно. Косата и беше разбъркана, нямаше грим, а очите й бяха подути. Аз обърнах лъча на фенерчето и осветих лицето си.
— Аз съм, Спенсър — казах аз.
— О, Господи! — гласът й беше дрезгав.
Лампите изведнъж светнаха. Сигурно някъде долу имаше ключ, който не бях видял. Сега целия таван беше ярко осветен. Загасих фенерчето и го сложих в джоба си, а после извадих пистолета и й казах:
— Скрий се под леглото.
Рейчъл се изтърколи на пода и се мушна под леглото. Беше боса. Чух шум от стъпки на хора, които се качваха по стълбите, а после спряха — сигурно забелязаха разбитата врата. Като че ли бяха трима души. Погледнах нагоре. Светлината в стаята идваше от гола крушка, която висеше от цинковите тръби на електрическата инсталация. Замахнах с лоста и счупих крушката. В стаята стана тъмно, с изключение на светлината, която проникваше от коридора.
Женски глас попита отвън:
— Кой е вътре?
Беше глас на стара жена, но съвсем не треперещ или слаб. Аз нищо не отговорих. Рейчъл също лежеше тихо. Гласът каза:
— Ти си нарушител, влязъл си в чуждо жилище. Искам да излезеш. Тук има двама въоръжени мъже. Нямаш никакъв шанс.
Легнах на пода и запълзях към вратата.
В светлината видях, че Минго беше горе на стълбите с ловна двуцевка в ръцете, а Инглиш носеше автоматичен пистолет. Между тях и дори малко по-напред беше застанала една жена, която приличаше на мъж и то на грозен и зъл мъж. Беше висока около метър и седемдесет и доста тежка, с едро квадратно лице и къса сива коса. Веждите пресичаха лицето й почти без извивка и бяха сключени над носа.
— Предай се — каза тя.
Нямаше никаква неувереност в гласа й, сигурен съм, че нямаше и страх. Тя беше свикнала хората да правят това, което тя им каже.
Аз се обадих от тъмното:
— Всичко свърши, мамче. Има хора, които знаят, че съм тук. Знаят, че дойдох да търся Рейчъл Уолъс. Аз я намерих. Хвърлете оръжието, а аз ще я изведа навън и ще я откарам у дома. После ще се обадя в полицията. Имате достатъчно време да избягате.
— Да бягаме ли? — попита майката на Инглиш. — Ние искаме ти да се махнеш и ще те изкараме оттам. И теб и онази отвратителна лесбийка.
Минго беше приготвил пушката за стрелба и сега надничаше в стаята.
— Давам ви последен шанс — казах аз като се претърколих веднъж надясно, а после станах с вдигнат пистолет в дясната ръка, която подпирах с лявата. Минго стреля веднъж към мястото, където бях преди малко, а аз го прострелях под дясното око. Той падна назад и се строполи по стълбите. Инглиш започна да стреля неуверено в стаята, предполагам в посока на пламъка от дулото на пистолета ми, но се беше паникьосал и нямаше време да се прицели добре. Той изстреля четири патрона в тъмната стая, а аз внимателно се прицелих и го уличих на две места. Единият куршум го удари в челото, а другият — в гърлото. Той падна напред, без да издаде нито звук. Сигурно беше мъртъв още преди да стигне до земята. Видях как майка му се навежда и си помислих, че може да падне върху него, но после разбрах, че се опитва да докопа пистолета. Скочих на крака, направих още три скока и го избих с ритник от ръцете й, след което я издърпах да се изправи на крака, като я хванах отзад за яката. В ъгъла на устата й имаше малко мехурче слюнка. Тя се опитваше да ми извади очите с пръсти. Държах я на една ръка разстояние от себе си — моите ръце бяха по-дълги от нейните. Погледнах към Минго, който се беше строполил в подножието на стълбището. Мъртъв беше. Така изглеждат мъртвите. Ако си виждал това доста често, не можеш да сбъркаш. Аз казах:
— Мисис Инглиш, те са мъртви. И двамата. Синът ви е мъртъв.
Тя плю срещу мен и заби нокти в китката ми, като се опитваше да ми захапе ръката. Аз пък й казах:
— Мисис Инглиш, престанете, ще ви ударя.
Тогава тя ми ухапа ръката. Не ме заболя, защото се опитваше да ме хапе през дрехите, но страшно се ядосах. Прибрах пистолета си и я зашлевих силно през лицето. Тя започна да крещи срещу мен. Без думи, просто крещеше и се биеше с нокти и зъби, така че аз пак я ударих силно, този път с десния си юмрук. Тя падна и започна да хленчи, заровила лице в гърба на убития си син. Вдигнах пистолета на Инглиш и си го сложих в джоба, слязох по стълбите, взех пушката на Минго и извадих патрона, който беше останал вътре. Сложих го в джоба си, а после се върнах обратно по стълбите.
Рейчъл стоеше на вратата на стаята и гледаше тази касапница, примижала от силната светлина. Сивото одеяло беше увито около нея и тя го държеше с двете си ръце на врата.
Отидох при нея и й казах:
— Е, добре, Джейн Еър, намерих те.
Сълзи започнаха да се стичат по лицето й, аз я прегърнах и тя се разплака. И аз се разплаках и продължавах да повтарям:
— Намерих те, намерих те.
Тя не каза нищо.
30
Първите полицаи, които дойдоха бяха от патрулните коли — три коли, въпреки бедственото положение. Един от тях беше Фоли — младият полицай с отличията на гърдите и с умното лице. Те се качиха по стълбите към тавана с извадени пистолети, упътени от уплашената прислужница, която ги беше повикала. Той влезе пръв. Още щом погледна към Рейчъл, разбра коя е.
— Ах ти, кучи син — каза той. — Намери я, значи.
Неговият колега с изпъкналото коремче приклекна до Инглиш и пипна врата му. После той и другият полицай от патрулната кола наполовина вдигнаха, наполовина помогнаха на майката на Инглиш да стане от тялото на сина си. Докато другият полицай я държеше, този с коремчето приклекна и прилепи ухо до гърдите на Инглиш. Погледна към по-младия и поклати отрицателно глава.
— Тоя тъпанар — каза той, — е свършил както и онзи там долу — той посочи с глава към Минго, който още лежеше прострян в подножието на таванското стълбище. Сигурно са го прескочили, докато са се качвали.
— Има два куршума в главата — отбеляза той.
После стана и ме погледна. Аз продължавах да прегръщам Рейчъл.
— Защо, по дяволите, плачеш? — попита той. — Я си помисли какво им е на тия тука.
Фоли бързо се обърна:
— Я млъквай! — викна му той. — Аз знам защо плаче. Ти не знаеш. Затова си затваряй шибаната уста.
Старият полицай поклати глава, но не каза нищо. Фоли ме попита:
— Ти ли очисти тия двамата?
Кимнах утвърдително.
— Шефът ще иска да си поговорите. Също и с нея.
— Не сега — казах аз. — Сега ще я заведа у дома.
Фоли ме гледа около трийсет секунди.
— Добре — рече той, — отведи я оттук.
