влог за децата, за който съпругът й не подозирал, и печелела допълнително и за себе си, като му казвала, че изкарва парите от куриерската служба в тяхното предградие.
Ейми беше аспирантка, но не ми каза къде. Спяла с различни момчета още от гимназията. Точно както и Дарлийн, обичала секса и когато таксите за университета започнали да се натрупват, си помислила, че след като и бездруго прави секс с различни мъже, поне може да получава пари за това.
Джан каза, че когато й плащат за секс, има усещане за власт. Всички се съгласиха с нея. Заплащането ги карало да се чувстват по-ценни.
Кели беше разведена и издържаше две деца и майка си. Майка й гледала децата, когато Кели е на работа. Емили беше стюардеса. Кейт беше детска учителка.
Всички обичаха секса. Нито една не се чувстваше използвана.
Всички се радваха на свободното време, което им осигуряваше тази професия.
Освен това, макар че не можеха да го изразят точно, те се радваха на принадлежността си към една сестринска общност.
Две от тях бяха отговорили на обявата на Ейприл по интернет. Две бяха вербувани от някакъв очарователен мъж, когото бяха срещнали в бар за запознанства. Не искаха да кажат кой е, но аз предположих, че е Лайънел Фарнсуърт.
— Всички говорят, че проституцията експлоатира жените — каза Ейми. — Но според мен по-скоро експлоатира мъжете. Те ни плащат за нещо, което иначе щяхме да направим безплатно. Забавно е. Освен това… — Тя се изкикоти. — Когато ги възбудиш както трябва, правят каквото пожелаеш.
Останалите жени също се изкикотиха.
— Малко са жалки — добави Кели.
— Един винаги ми носеше шоколадови бонбони — каза Джан. — И аз винаги ги изхвърлях, след като си тръгнеше.
— Дебела, пъпчива проститутка — каза Емили. — Идеално.
Всички се засмяха.
— Знаете ли какво друго ми харесва тук? — каза Дарлийн. — Че работя за Ейприл.
Всички изръкопляскаха.
— Така де — продължи Дарлийн. — Не искам да звуча като някаква войнстваща феминистка, но наистина е приятно да работя за жена в един изцяло женски бизнес.
Всички отново изръкопляскаха.
— Все пак нямаме сводник — обади се Кейт. — Нали се сещаш колко е приятно така?
Жените отново изръкопляскаха.
— Ами Лайънел? — вметна Ейми.
Ейприл се намръщи. Но всички се забавляваха твърде много, като говореха за нещо, което вероятно никога не бяха обсъждали преди — при това с мъж. Никой освен мен не забеляза реакцията й.
— Е, Лайънел просто ни вербува — каза Кейт.
— И беше толкова мил — добави Дарлийн.
— И никога не се опитваше да ни сваля — продължи Кейт. — Беше истински джентълмен.
Всички закимаха в знак на съгласие.
— И беше готин — каза Кели.
— Да, това е важно — съгласи се Ейми. — Никой не иска да се занимава с грозни мъже.
Всички щастливо се засмяха.
— Всички ли познавате Лайънел? — попитах.
Всички го познаваха.
— Работното време наближава, дами — обади се Ейприл. — Има ли нещо друго?
— Какво ще стане сега? — попита Дарлийн.
Усмихнах се.
— Изобщо? Или в частност с Оли Демарс?
— Можем ли да работим спокойно тук?
— Вероятно.
— Ще се разбере ли за нас? — настоя Дарлийн.
— Никой не иска това, освен ако наистина не се наложи — отвърнах.
— Защо да се наложи? — попита тя.
Всички жени, включително и Ейприл, отново се бяха притеснили.
— Не вярвам да се наложи — отвърнах. — Стига всички да ми казват истината.
Дарлийн внимателно ме изгледа.
— Но ако ти казваме истината и се наложи да свидетелстваме или нещо подобно, няма ли да е още по- зле?
— Надявах се да не се сетите за това — отвърнах.
— Значи не сме ти приоритет? — настоя Дарлийн.
— Дарлийн — обади се Ейприл.
— Не — каза Дарлийн. — Искам да ми отговори. Останалите жени бяха съгласни с нея.
Поех си въздух, преди да отговоря.
— Приоритетната ми цел е да помогна на Ейприл. Но Оли Демарс е част от евентуалната заплаха, така че трябва да разбера кой го е убил, за да съм в състояние да помогна на Ейприл по най-добрия възможен начин. Всички вие също ще спечелите от факта, че помагам на Ейприл, макар и косвено.
— Би ли пожертвал някоя от нас, за да помогнеш на Ейприл?
— Вероятно — отвърнах. — Но така започваме да обсъждаме хипотетична ситуация. Все едно да те попитам, ако имаш две деца и те се давят, и можеш да спасиш само едното, кое от двете би спасила?
Дарлийн кимна.
— Да, но ако наистина се давим, имаме право да знаем.
— Няма как — отвърнах. — Въпросът е изваден от контекста. Все още не знам достатъчно, за да отговоря. Не мога да направя нищо повече от онова, което ми позволяват възможностите. И не мога да го направя по-рано от момента, в който то стане възможно.
В салона настъпи мълчание. Нищо чудно. Бях започнал да говоря метафизични безсмислици. После Ейми каза:
— Поне не се опитва да ни излъже.
Дарлийн поклати глава.
— Всички се опитват да ни излъжат.
34
Офисът на Оли беше заключен. На вратата имаше голяма лепенка от полицията. На нея пишеше: „Местопрестъпление“. Но Белсън ми беше дал ключ, така че си отворих и влязох, без да се притеснявам за последствията. Затворих вратата след себе си и спуснах резето. Вътре беше много тихо. Единственият шум беше бръмченето на хладилника до стената в коридора.
Криминалистите бяха снели отпечатъци, бяха събрали и опаковали доказателствата, бяха фотографирали, проучили и изследвали местопрестъплението, все едно бяха кандидатствали за главни роли в следващия сезон на „От местопрестъплението: Южен Бостън“. Нямаше нужда да внимавам.
Отворих вратата на хладилника. Беше празен. Огледах помещението. Изглеждаше точно така, както и преди. Имаше два прозореца със спуснати метални щори. Разходих се по късия коридор. В края на коридора имаше тоалетна. Надникнах вътре. Нямаше нищо друго, освен тоалетна чиния и умивалник. Влязох в офиса на Оли. Там също не беше по-различно отпреди. Огледах се. Прозорецът в офиса на Оли също беше защитен с метална щора. Нямаше други прозорци. Нито други врати, освен външната. Отворих чекмеджето на бюрото на Оли. Криминалистите го бяха претърсили. Кошчето за боклук беше празно. Върнах се до външната врата и бавно тръгнах навътре, като си представях какво е станало.
