— Виждали са се навън.
— Винаги има такъв риск — каза Патриша Ътли.
— Когато си я изпратила в Бостън, той пристигнал с нея и се намърдал в бизнеса. От известно време те мамят. Събират начален капитал, за да отворят собствена верига от елитни бардаци. Фарнсуърт твърди, че е намерил инвеститори, които да осигурят останалото.
Патриша Ътли отново кимна.
— И тя е дала на Лайънел парите, които са събрали чрез измамите? — попита.
— Не знам. Ти как мислиш?
— И двамата знаем, че му ги е дала — заяви тя.
— Така е — съгласих се.
Може би цинизмът ми все пак ме беше направил циник. Донесоха ни салатите. Замълчахме, докато ги сервират. Патриша Ътли си поръча втора чаша вино. Аз си поръчах втора чаша доматен сок.
— Според Ейприл Лайънел й изневерил. Тя скъсала с него. Той искал своя дял от цялата операция. Тя отказала да му го даде. Той наел лошите. И сега човекът, когото е наел, беше убит.
— Божичко — изохка Патриша Ътли. — Значи вече е замесена полицията.
— Аха. Аз имам известно влияние. Засега ченгетата нямат нищо против да не закачат Ейприл.
— И ти си говорил с Лайънел?
— Да.
— Неговата версия съвпада ли с историята на Ейприл?
— Не толкова, колкото ми се иска.
Патриша Ътли тъжно се усмихна. Донесоха ни напитките.
— Какво искаш да направя? — попита ме тя, когато отново останахме сами.
— Какво точно знаеш за Фарнсуърт? — попитах.
— Вероятно по-малко от теб. Момичетата го харесваха. За Ейприл е очевидно. Но и другите момичета, с които е бил, го смятаха за очарователен.
— Той продължи ли да идва при теб, след като престана да търси Ейприл?
— Да.
— Имаше ли други фаворитки?
Патриша Ътли помълча, замислена за нещо.
— Да — отвърна накрая.
— А ти отваряла ли си други, хм, клонове от веригата освен къщата на Ейприл?
Тя замълча по-продължително, после бавно започна да кима. Открих, че кимам заедно с нея.
— Дявол да го вземе — каза тя.
— Не всичките му фаворитки са започнали собствен бизнес, нали? — попитах.
Патриша кимна.
— Но всички момичета, които са започнали собствен бизнес, са били сред неговите фаворитки? — продължих.
Тя отново кимна.
— Трийсет години преуспявам в този труден бизнес — каза Патриша Ътли. — И накрая така да ме прецакат.
— Отрезвяващо чувство, нали? — усмихнах се леко аз.
— Проклет кучи син — отвърна тя.
— Трябва да говоря с тези жени — казах. Патриша Ътли кимна.
— Разбира се.
Започнах да си ям салатата. Всеки път, когато стигнех до някой ъгъл в това разследване, истината вече беше зад следващия ъгъл и се беше скрила от поглед.
— Проклет, шибан кучи син — повтори Патриша Ътли.
— Абсолютно съм съгласен — отвърнах аз.
36
Къщата на Алана Адлър беше красива тухлена постройка във Филаделфия, близо до Логан Скуеър. Филаделфия винаги ми е харесвала. Там е като в Бостън, но всичко е по-голямо. Влязох в къщата и се представих на момичето на рецепцията.
— Казвам се Спенсър. Имам среща с мис Адлър.
— Седнете, моля — каза момичето. — Ще й предам, че сте тук.
Седнах на предоставения за целта стол. Момичето остана зад бюрото. С изключение на съобщението, че съм пристигнал, в къщата продължи да цари тишина. Вътре всичко изглеждаше безупречно като в директорски офис. След известно време, през което нищо не помръдваше и не се чуваше никакъв шум, една врата се отвори и в стаята влезе друга жена.
— Мистър Спенсър? — попита тя.
— Да.
— Мисис Ътли ме предупреди, че ще дойдете. Заповядайте.
Дотук беше лесно.
Стаята, в която влязох, беше малка и приятна. Имаше тежки завеси, лампи в стил „Ампир“, канапе за двама, няколко тапицирани стола и малко старинно писалище. Тя седна зад него. Избрах си един от столовете. Бяхме на нивото на улицата и през прозореца се виждаха хората, които минаваха по тротоара.
— С какво мога да ви помогна? — попита Алана.
Тя приличаше на пораснала мажоретка. Вероятно наближаваше четирийсет. Имаше хубаво лице, къса руса коса и солидно, здраво наглед тяло. Беше облечена с черно поло и сив панталон. Обувките й бяха с много високи токчета.
— Познавате ли Лайънел Фарнсуърт? — попитах. Бръчките около устата й се очертаха по-ясно, все едно беше стиснала зъби. Не изглеждаше твърде заплашително, защото лицето й си оставаше закръглено и приятно, каквото и да направи.
Вместо да отговори, тя сви рамене.
— Мисис Ътли каза ли ви защо се интересувам от него? — попитах.
— Каза, че го подозира в някои, хм, нередности — отвърна тя.
— Преди да започнете работа като управител, когато все още сте били в къщата на мисис Ътли, вие сте били едно от момичетата, които е поръчвал най-често.
— Да — потвърди тя.
— Знаете ли защо?
— Защото бях добра в работата си — отвърна тя. После се усмихна леко и се замисли, преди да добави:
— Всъщност все още съм добра.
— Продължавате ли да поддържате някаква връзка? — попитах.
— Например каква? Усмихнах се.
— Например всякаква.
— Е, когато той е във Филаделфия, понякога се виждаме.
— Професионално? — попитах.
— Не, не. Ние сме приятели.
— Приятели с екстри? — настоях.
— Не съм сигурна, че нашите отношения ви влизат в работата.
— Беше малко нахално да питам, нали? — съгласих се.
— От друга страна, аз очевидно не съм благородна девица.
— Има го и това — казах аз. — Знаете ли, че освен вас той има приятелка и в Бостън? И друга в Ню Хейвън?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че Лайънел се присламчва към хората, които възнамерява да експлоатира.
