коса. Познах го. Казваше се Джони и преди работеше за Оли Демарс. Отворих страничното чекмедже на бюрото си и се облегнах назад.
— Джони — казах.
— Помниш ме, така ли?
— Кой би могъл да те забрави, Джони?
— Надявам се онзи големият с изрусената коса да не ме помни — обясни Джони.
— Напълно те разбирам — отвърнах.
— Не съм дошъл да създавам проблеми — каза той.
— Дявол да го вземе — възкликнах аз. — Тъкмо се бях засилил да отговоря „Проблемите са моята специалност“.
Джони седна пред бюрото ми.
— Ти разследваш убийството на Оли, нали?
— Защо смяташ така?
— Съпругът на племенницата ми работи в полицията — обясни Джони.
— Сигурно много се гордее с теб — отбелязах.
Той сви рамене.
— Всеки работи каквото може. На мен Оли ми харесваше.
— Знаех си, че някой го е харесвал — отвърнах.
— Много гадно, че го очистиха така.
— Аха.
— Той беше доста печен — продължи Джони. — Е, не беше много умен.
— Знам.
— Но винаги беше честен с мен — добави Джони. Не отговорих.
— Но пък няма никакво съмнение, че Оли си беше женкар — продължи той. — Искам да кажа, че беше женен, да. Но казваше, че жена му е омъжена, а не той.
Джони се засмя. Започвах да се чувствам като на импровизирана погребална служба.
— Мисля, че точно заради това е бил убит — добави Джони.
— Как така? — попитах. — А?
— Как така е убит заради това? — поясних.
— Според мен се е срещал с някаква фуста, когато са го очистили — отвърна Джони.
— Кой го е направил?
— Не знам.
— Защо смяташ, че се е срещал с жена? — попитах.
— Защото ми каза, че тази вечер не иска никой да остава там — обясни Джони. — Поръча ми да изгоня всички преди седем и ми намигна по онзи начин, нали се сещаш: „Чупката, че идва женската.“
— А, по онзи начин — отвърнах.
— Аха.
— Рядко ли се случваше Оли да опразни сградата? — попитах.
— Ами да. Оли все пак е работил някои опасни неща, нали се сещаш? И всички хора, които работят за него, са забъркани в опасни неща. Така че Оли не обичаше да остава съвсем сам.
— Защо не останахте, за да го наглеждате?
— Господи — каза Джони. — Когато Оли ти каже да се измиташ, се измиташ и край.
— Това вече няма да се случва — напомних.
— Да, вярно — каза Джони. — Все забравям.
— А Оли забъркан ли е в бизнеса с проститутките? — попитах.
— Няма нищо, за което да не знаеш — отвърна Джони. — Ако е бил, и аз не знам.
— А сега кой ще управлява бандата? — полюбопитствах.
— Няма да съм аз — каза Джони. — Аз изчезвам. Не издържам вече на това време. Знаеш ли, че утре пак щяло да вали сняг? Утре е първи март, а пак се очаква студен фронт от североизток.
— И къде ще отидеш? — попитах, колкото да кажа нещо. — Във Флорида?
— Шривпорт, щата Луизиана — отвърна Джони. — Имам братовчед там, който ми каза, че имало работа… и било топло.
— И няма да се връщаш? — настоях.
Всъщност не смятах, че крие нещо. Но ако ги насърчаваш да говорят непрекъснато, понякога се изпускат за неща, за които дори самите те не знаят.
— Изчезвам и край — потвърди Джони.
— Тогава кой ще управлява бандата, как мислиш?
— Мисля, че просто вече няма да има банда. Това беше бандата на Оли. Него го няма. Бандата също ще изчезне. Просто исках да разчистя нещата, преди да си замина.
— Оли имаше ли постоянни приятелки? — попитах.
— Никога — отвърна Джони. — Имаше нова всеки ден. Понякога по две.
— Проститутки?
— Нямам представа. Само знам, че канапето в офиса му постоянно беше заето.
— Не ви ли гонеше, когато правеше секс? — попитах.
— Не, естествено. Ако ни гонеше всеки път, изобщо нямаше да се свъртаме там.
— Тогава защо го е направил онази вечер?
— Не знам. Точно затова дойдох при теб. Аз бях доста време при Оли. Исках да разбера какво е станало.
— Тази жена е била различна — предположих.
— Сигурно.
Двамата поседяхме мълчаливо.
— Намери ли някакви видеокасети в офиса на Оли? — попита той.
— Не.
— Нищо? Порнокасети? Хора, които са записани със скрита камера, докато правят секс?
— Не.
Джони изведнъж каза:
— В онова отворено чекмедже на бюрото ти има пистолет, нали?
— Да.
— Искам да извадя нещо от джоба на палтото си — каза той. — Не е пистолет. Недей да стреляш.
Извадих магнума от чекмеджето.
— Извади го, но бавно — наредих.
— Не ми вярваш, така ли?
— Вярвай, но проверявай — отвърнах.
Джони се изправи. Беше облечен с кафяво палто от туид с големи външни джобове. Бръкна в десния си джоб, извади една видеокасета и я сложи на бюрото ми.
— Оли имаше много такива — каза той. — Понякога ги гледахме в офиса. Аз отмъкнах тази, за да я пусна на приятелката ми.
— Знаеш ли откъде ги е вземал?
— Не. Но изглеждат истински, нали се сещаш? Не приличат на обикновените порнофилми.
— Може би в тях ще има някаква следа — предположих.
— И аз така си помислих — каза Джони. — Надявам се да хванеш кучия син, който го е убил.
— Колко такива касети имаше Оли?
— Пет-шест.
— Знаеш ли къде ги държеше?
— Мисля, че ги заключваше в чекмеджето на бюрото си в офиса. Даде ми да взема тази, но ми каза на всяка цена да я върна.
— Ще я гледам — обещах.
— Ако имаш гадже, гледайте я заедно. Има доста секси работи.
— Благодаря за съвета — отвърнах. Джони кимна, обърна се и си тръгна.
