45
Обадих се на Франк Белсън и попитах:
— Някой намирал ли е видеокасети в офиса на Оли Демарс?
— Не.
— А в къщата му?
— Не.
— Криминалистите изследваха ли канапето в офиса му?
— Естествено.
— Намериха ли нещо?
— Освен проби от ДНК-то на Оли, намериха ДНК от четирийсет и седем различни жени.
— Познаваме ли някоя от тях? — попитах.
— Не.
— Е, поне не е стоял без работа — отвърнах.
— Аха — съгласи се Белсън. — Някак си ми е по-леко, като знам, че животът му не е бил съвсем лишен от смисъл. Какви са видеокасетите, за които питаш?
— Един тип ми каза, че имало такива, а сега ги няма. Реших, че си струва да попитам.
— Какво има на видеокасетите? — попита Белсън.
— Не знам.
— Кой ти каза за тях?
— Един тип, който се казва Джони — отвърнах.
— Джони кой?
— Не знам.
Белсън помълча, после каза:
— Нещо ме лъжеш. Сигурен съм. И съм сигурен, че знаеш, че съм сигурен.
— Мислиш ли? — попитах.
— Сигурен съм — повтори той.
— Франк — въздъхнах аз. — Да не би да си изгубил жизнерадостния си оптимизъм, с който сме те запомнили?
— Върви по дяволите — отвърна Белсън. — Пак се правиш на много умен. Значи си открил нещо.
— Не бях длъжен да ти се обаждам — напомних.
— Просто искаше да разбереш какво сме намерили.
— Щеше ли да ми кажеш? — попитах.
— Може би да, а може би не.
— Аха.
— Дължа ти една услуга — призна Белсън. — И двамата го знаем.
— Щом казваш — отвърнах. — Аз не съм сигурен.
— Но това, че ти дължа услуга, не означава, че можеш да ме пързаляш както си искаш — продължи Белсън. — Ако се наложи, ще те прибера на топло.
— Лъгал ли съм те някога, Франк?
— Може би не точно — отвърна той. — Но по някаква причина ти изобщо не се съмняваш, че си много умен, и постоянно си измисляш някакви странни принципи, които да спазваш или да не спазваш. Не твърдя, че денонощно страдам заради внезапната смърт на Оли Демарс. Светът сигурно е по-добро място без него. Но човекът, който го е застрелял, все пак е нарушил закона.
— Ако го открия, ще му го предам — обещах.
— Ако го намеря пръв и разбера, че си крил нещо важно от мен — каза Белсън, — и ти заминаваш с него.
— Значи ще се състезаваме — отвърнах.
46
Обърнах се към Сюзън и казах:
— Когато ми дадоха тази касета, ме посъветваха да я гледам с гаджето си.
— И ти реши да я гледаш с мен? — каза Сюзън. — Поласкана съм.
— Освен това ми казаха, че на касетата има доста секси работи.
— А, тогава е ясно защо си решил да я гледаш с мен — отвърна тя. — Какво има на касетата?
Седяхме в хола ми. Сюзън пиеше мартини. Аз си бях налял скоч със сода. Пърл се беше настанила на обичайните си две трети от канапето, така че Сюзън седеше притисната към мен на останалата една трета. Нямах нищо против. Касетата беше във видеото. Всичко беше готово за прожекцията.
— Не знам още — отвърнах. — Не съм я гледал. Но може би съдържа някаква следа по случая с Оли Демарс.
— Който е свързан и с Ейприл — каза Сюзън.
— Така е — отвърнах.
— Имаш ли вече някаква идея какво точно става с нея?
— Освен че ме лъже ли? — уточних. — Не.
— Но смяташ, че касетата съдържа някаква следа?
— Това е една от шестте касети, които липсват от офиса на Оли Демарс, след като е бил убит.
— В теб ли са останалите пет?
— Не.
— Значи вероятно някой ги е взел?
— Вероятно.
— Е, тогава може би наистина тук има следа — съгласи се Сюзън.
Взех дистанционното.
— А може би не. Ще трябва да я изгледаме, за да разберем.
— Нищо не губим — каза Сюзън. — Нали имало секси работи.
Натиснах бутона и пуснах касетата. Нямаше звук или субтитри. Образът беше черно-бял и нямаше движение на камерата. Мъж и жена правеха секс. Отне ми известно време да разпозная жената.
— Това е Ейми — обадих се накрая аз.
— Ейми?
— Едно от момичетата на Ейприл — обясних. — Аспирантка.
Ейми беше гъвкава и енергична. Мъжът беше някъде на петдесет, но очевидно беше в доста добра форма.
— Този е доста надарен — обади се в един момент Сюзън.
— Така ти се струва от ъгъла на камерата — обясних. Сюзън се усмихна.
— Като изключим този ефект, операторската работа не е особено динамична.
Най-сетне схванах какво гледаме.
— Защото камерата е неподвижна — отвърнах. — Това е охранителна камера. Оли се е сдобил със записите от охранителните камери в къщата на Ейприл.
— Охранителни камери в спалните?
— Очевидно.
— На бас, че клиентите не знаят — каза Сюзън.
— Предполагам — съгласих се аз.
На няколко пъти по време на акта партньорът на Ейми беше обърнат с лице към камерата.
— Според мен това не е случайно — казах.
— Според мен нищо в този случай не е случайно — каза Сюзън.
— Не, имам предвид, че човекът е с лице към камерата. Мисля, че Ейми нарочно се завърта така, че той да застане с лице към камерата.
— Изнудване? — попита Сюзън.
