— А имаш ли служебна карта?
— Не съм ченге — отвърнах.
Извадих една от визитните си картички и му я подадох. Той я погледна, като я държеше на една ръка разстояние от себе си в мътната светлина на бара.
— Мамка му — процеди той, когато прочете какво пише.
— Всички така казват — отвърнах. — Работил си като бияч в едно място на Комънуелт Авеню, нали?
— Защо питаш? — каза Върнън.
— Ти нямаш проблеми, Върнън — казах аз. — Търся само информация.
— Аха.
— Знаеш ли, че Оли Демарс е мъртъв?
Невидимите клепачи сякаш се повдигнаха малко.
— Мъртъв? — повтори Върнън.
— Аха.
— От естествени причини?
— Не.
— Не бях аз — каза Върнън.
— Никой не мисли, че си бил ти — отвърнах. — Защо напусна работата при Ейприл Кайл?
Върнън се намръщи, преди да отговори:
— Оли ме изгони.
— Лично?
— Заедно с още двама. Една вечер, когато си тръгвах от работа, ме спря на улицата. Каза ми, че не иска повече да ходя там.
— Обясни ли ти защо?
— Не.
— И ти напусна? — попитах.
Върнън сви рамене.
— Не ме беше страх. Но не се намесвам, когато има стрелба, а ако се изправех срещу Оли, щеше да се стигне до стрелба.
— Всеки сам си решава — съгласих се аз.
Върнън кимна.
— Аз например реших да не се разправям с Оли. Не си струваше заплатата, която ми плащаха в бардака.
— Какво каза Ейприл?
— Побесня, но нямаше какво да направи. Така и не ми плати за последната седмица.
— Кога стана това? — попитах.
— Преди няколко месеца, веднага след голямата буря през януари.
Значи няколко дни преди момчетата на Оли за пръв път да отидат в къщата.
— Знаеш ли кой е очистил Оли? — попита Върнън.
— Все още не.
— Ако го хванеш, не го бий много.
— Или не я бий много — подхвърлих аз.
— Мислиш, че е била някоя мацка?
Свих рамене.
— Разкажи ми за Ейприл Кайл.
— Беше строга — каза Върнън. — Трябваше да я наричам „мис Кайл“. Но понякога се държеше много приятелски с мен, дори флиртуваше. Друг път обаче се държеше, все едно съм доказан педофил.
— Защо?
— Много се ядосваше, ако се занасям с проститутките.
— А ти някога…
Той поклати глава.
— Не. Може да съм боклук, но съм професионалист. Не съм ги докосвал. Но ми бяха симпатични. Бяха доста добри момичета. Забавни. Харесваше ми да ги пазя.
— Каза ли на Ейприл защо напускаш?
— Не. Малко ме беше срам, че я зарязвам по тоя начин.
— По-добре да избягаш и да оживееш, нали така?
— Нещо такова — съгласи се той. — Но все пак не ми се обясняваше.
— Знаеш ли нещо за охранителните камери?
— Знаех, че ги има.
— Гледал ли си ги?
— Не. Само Ейприл ги гледаше — обясни той. — Ако имаше някакъв проблем, тя ми казваше.
— Значи никога не си виждал записите? Той поклати глава.
— И не знаеш какво е станало с касетите? — продължих. — Не.
— Имаше ли проблеми с клиентите? — попитах.
— Рядко и винаги се справях — отвърна той. — Приличаш на човек, който ги знае тези работи, така че ще ме разбереш. Там ходеха мъже от предградията. Може би ходят на фитнес. Може би са играли футбол в гимназията. Но не са свикнали. И в последно време не им се е налагало да се бият. Освен това са стреснати по принцип, защото правят нещо, което не бива…
Върнън сви рамене.
— А аз съм бил ченге в Еверет. И после съм работил като бияч на много различни места.
— Човек трябва да знае как се прави — съгласих се аз.
Върнън ми наля още кафе.
— Ти знаеш, нали?
— Радвам се, че забеляза — отвърнах.
49
Направих един последен опит с Ейприл. Седнахме във всекидневната на къщата й. Тя се държеше сковано и официално. Все едно не се познавахме още откакто тя беше хлапе.
— Говорих с Върнън Браун — започнах аз.
— С Върнън?
— Защо не ми каза за него? — попитах.
— Какво да ти кажа?
— Може би има връзка между напускането му и това, което хората на Оли са започнали да правят няколко дни след него.
— Не бях мислила за подобна връзка — отвърна тя. Зачаках. Ейприл не добави нищо.
— Защо не намери заместник на Върнън? — попитах.
— Бях започнала да търся, но след като дойдох при теб, някак си реших, че вече няма нужда.
— Къде държиш касетите от охранителните камери?
— Защо питаш?
— Защото няколко от тях са били у Оли.
— Откъде знаеш, по дяволите?
— Един тип ми каза — отвърнах. — Ти ли ги даде на Оли?
— Разбира се, че не.
— За да ги използва за изнудване на клиентите?
— Разбира се, че не — повтори Ейприл. — Нали ти казах, че не съм ги давала на Оли?
— Значи са прибрани някъде? — продължих.
— Не е твоя работа — отвърна тя.
— Може ли да ги гледам? — попитах.
