отклонението. Обикновено в такива случаи аз се изключвам от спора и я оставям да си говори сама — впрочем нещо, което на нея като че никога не й омръзва. Вие виждали ли сте мъж от махалата, който след замлъкване на опонента си да продължава да дискутира с него? В най-лошия случай ще му тегли една майна и ще иде в кварталната кръчма да изпие две гроздови. А ако и опонентът му реши да направи същото, току-виж, че се събрали в кръчмата на една маса (нали всички други в тоя късен час са вече заети), и нищо чудно останалите две-три гроздови да бъдат изпити с обща салатка. Винаги съм се удивлявал на тая неизчерпаема енергия на слабия пол за кавга. Аз мога да припадна от изтощение само да слушам една жена, изпаднала в подобен подем на духа, а на нея сякаш някаква тайнствена сила й инжектира все нови и нови мощности. Да, ония през Средновековието, дето са горели жени на кладите, смятайки, че в тях се е вселил неизтощимият в злите дела сатана, не ще да са били съвсем прости. Аз съм заклет атеист и в Бог не вярвам, но що се отнася до връзките с нечистата сила, съм твърдо убеден, че на жените не им е съвсем чиста работата.
Тъй като обаче отклонението, което ще направи Ани, не се отнася до нещо несъществено, а до сина, аз съм длъжен да взема отношение. Всъщност не може да не й се признае, че изработва ситуацията майсторски, като заменя разговора за диалога по телефона с много по-важна тема, която при това още въобще няма да сме дискутирали във връзка с предстоящите събития. Начинът, по който ще въведе в разговора въпроса за Владо, ми подсказва, че вероятно пред съда тя ще защитава някаква теза за евентуална моя незаинтересованост относно съдбата му. Разбира се, не е изключено и да го каже просто така, водена от кавгаджийския си хъс, но аз съм длъжен да бъда нащрек. Защото моето право над това момче е толкова голямо, каквото не би могла да й подскаже и най-развинтената фантазия.
Интересно, на колкото бракоразводни дела съм присъствувал, винаги ми е правело впечатление, че хората поделят децата много по-лесно, отколкото имуществото си. Споровете за децата не могат да се сравнят с отчаяните борби, които се водят за една стая или за някакъв вносен цветен телевизор. Сигурно защото всеки си мисли, че детето, макар и присъдено на другия, така или иначе си остава пак негово, нищо, че ще може да го вижда само в определените от съда дни и часове. Даже много млади хора, не само мъже, но напоследък все повече и жени, предоставят с готовност отглеждането на детето на другия, за да могат да възстановят пълната си лична свобода, загубена внезапно с един прибързан и необмислен брак. Както когато са се женили, не са дообмислили всички плюсове и минуси на очертаващия им се при дадените конкретни обстоятелства брачен живот — една от основните причини за много от ранните разводи, — така и сега те не осъзнават, че паническото им бягство назад, към свободата, минава през трупове, и то през труповете на най-скъпите им хора — децата им. Защото самоуспокоението, че макар и да живее разделено от теб, детето продължава да бъде по същия начин твое, е измамно. Детето е като снежна топка, която рязко увеличава обема си-с всяко претъркулване по чистия девствен сняг. Всеки ден, всяка минута то натрупва нещо от света около себе си — думи, впечатления, информация, познания, способност за анализ и синтез, за логическо и абстрактно мислене, трупа интерес и безразличие, уважение и презрение, любов и омраза към света и към определени хора, формира свое отношение към живота... Как може да смяташ, че е твое, когато ти отсъствуваш от ежедневното извършване на всичко това? Когато не можеш да присъствуваш на раждането на една галактика от хаоса на вселената? Когато, повикан уплашено насън, не можеш да се явиш веднага и с едно погалване по косицата да прогониш нахлулия в стаята въоръжен до зъби лош човек, напоследък все по-често приемащ образ и на нашественик от чужда планета? Как ще се смяташ родител на това дете, когато пълзящите нагоре чертички по касата на вратата отбелязват само физическото израстване на детето ти, но не и твоята ежесекундна съпричастност с раждането на новата галактика? А това, че от време на време ще го виждаш и ще общуваш с него, е най-малката утеха — ти много повече се виждаш и общуваш с комшийските деца, пък нямаш претенцията да ги смяташ за свои.
Колкото и да е парадоксално, детето има нужда от родители не до, а след раждането си и в този смисъл много повече „твое“ е едно дете, което си осиновил и отгледал, отколкото такова, което си родил и си захвърлил — отчасти или пък съвсем. Затова, никак няма да е странно, ако Ани, макар и да не е рождена майка на Владо, се бори за него на живот и смърт. И с право. Защото тя му беше такава майка, каквато рядко някой е имал в лицето на истинската си майка. Разбира се, имам всички основания да направя същата характеристика и защита и на себе си, още повече че при мен случаят е по-особен. Слава богу все пак, че Владо е голям, вече втора година, откакто е студент в Художествената академия, я се видим по веднъж в седмицата, я не. Така да се каже, с присъствието си ние повече му пречим, отколкото да му помагаме.
На настоящия етап, както се казва в журналистическия шаблон, той има нужда повече от парите ни, отколкото-от нас самите. Следователно решението на неговия въпрос ще бъде чисто и просто една формалност, така или иначе след някоя и друга година ще се ожени и ще трябва да му плащам някъде свободен наем, защото, първо, според жена ми в един апартамент не може да има две-жени, и второ, според практиката младите не трябва да живеят заедно със старите. Известно е, че другата от основните причини за ранните разводи е принудителното съвместно съществуване под един покрив на две поколения, по-старото от които, забравяйки, че някога и то е било младо, иска в деветдесет на сто от случаите да наложи на новосъздадената полупатриархална задруга своя модел на общуване със света, в резултат на което, ако в скоро време задругата не се разпадне на двата си основни съставни компонента, единият от тия компоненти, по-младият, отреагирва най-често цялата неизбежност на разпадането, разлагайки се директно на съставящите го най-малки единици. Лично аз си мисля, че с нищо не бих досаждал на младите, напротив, може би защото и професионално общувам с такива като тях всеки ден, съжителството им с мен вероятно ще им бъде приятно. Но Ани? Като интелигентна жена тя вероятно предчувствува колко силно ще се отприщят по отношение на младото семейство тираничните й наклонности, но понеже бъдещата й снаха най-вероятно няма да има моите волски нерви, философията ми за семейно несъпротивление на злото и най-важното — нежеланието ми да изгубя естествената, ежедневна близост с детето си, ще реагира съвсем не така както мен на всичките абсурдни изпълнения на иначе логичния й, от женска гледна точка, и меко казано, труден характер. Известно е, че ако на един тесен мост се срещнат човек и въртоглав овен, човекът като по-разумен ще отстъпи. Но ако се срещнат два овена? Те непременно ще се сбият и поне на единия (ако не и на двамата) ще се наложи да преджапа останалата част на моста през реката. Като по-умна от мен жена ми не иска да превръща широкия ни апартамент в тесен мост и може би в тоя смисъл има право.
Мисля, че в това отношение Владо споделя повече нейното, отколкото моето виждане на нещата, и доколкото знам, от месец-два почти изцяло се е пренесъл при каратистката си, негова колежка и в академията, и в спорта. Там учат, там рисуват, там тренират.. От време на време се появява само за да натъпче в две найлонови торбички съдържанието на хладилника и да се сдобие с малко от презрените финикийски знаци, както той нарича парите от времето на учението си в Класическата гимназия. Когато преди няколко дни разбра за делото, заяви, че ако не се откажем от тая идиотщина, ще дойде в съда и ще набие всички: и нас, и свидетелите, и адвокатите, и съдиите...
— Знаеш ли нещо за каратистката? — ще отбягна конкретното заяждане на жена ми, че най-сетне съм се бил сетил, че имам и дете, защото самата тя знае много добре, че имам безброй доказателства в полза на обратното — че никога не съм забравял това.
— Тая пикла била републикански шампион. Можела да търкаля няколко мъже. —
— Ха, зависи как! Ако е с ритници по главата, едва ли. Ако обаче е... От Тия, днешните, са с неограничени възможности...
— Ти ще кажеш-ще констатира хладно Ани. — Имаш по-преки наблюдения над нейното поколение.
— Имам, да, вече няколко пъти става дума за това, но аз не се засягам, отдавна съм свикнал с подмятанията. Още повече че смятам тоя контакт с младите за особено полезен за себе си. Например аз съм много по-толерантен от теб, контактът с тях ме е научил на това, освен че може би поначало то си ми е и черта на характера.
— Ти познаваш ли „циклата“? — ще подхвърля небрежно.
— Не! — ще отговориш ти с тон, който по най-добрия начин ще допълни неизречената част от мисълта ти, а именно, че въобще и не желаеш да я познаваш.
— Тогава откъде знаеш, че е „пикла“?
— Не ми отговаряш, дано поне това да означава, че си се замислила над думите ми, въпреки че се съмнявам. Ето я разликата между нас в това отношение. Извинявай, но тази „пикла“, към която ти априорно вече изпитваш неприязън, ако не и ненавист, може да е най-чудесното момиче на света, може вече да е
