те или заминават да изпълнят мисия, или се връщат, за да докладват. На шпионски жаргон ги наричат „скачачи“, тъй като действат за кратко време в чужбина, а тайните квартири са известни като „сектори за скокове“. Началниците не гледат с добро око на прекалено емоционалното описание на дейността.
Най-накрая тайните квартири се използваха и като места за срещи на информатори или за разпит на заподозрени, които представляват потенциални обекти за вербуване като „къртици“. Единствените данни за техния брой дава бившият младши офицер от Мосад Виктор Островски. През 1991 година той твърдеше, че те са „около тридесет и пет хиляди в целия свят, двадесет хиляди от които са постоянно действащи, а петнадесет хиляди са «спящи», тоест в резерв. «Черни» агенти наричат арабите, докато «бели» агенти са всички от неарабски произход. «Сигналните» агенти са стратегически и те предупреждават за подготовка за военни действия: например лекар в сирийска болница, който забелязал необичайно презапасяване с лекарства и медицински консумативи; работник на пристанище, който наблюдава активизиране на военния флот.“
Някои от тези агенти са получили първите си инструкции в тайна квартира, подобна на толкова прецизно проверената за „бръмбари“ този октомврийски следобед. По-късно през деня неколцина старши служители на израелското разузнаване щяха да се съберат около масата в гостната на апартамента, за да обсъдят планираното предстоящо убийство, безапелационно одобрено от министър-председателя Ицхак Рабин.
За трите години, прекарани на този пост, на Рабин много по-често му се беше налагало да присъства на погребения на жертви на терористични нападения, като всеки път вървеше точно зад носачите на ковчега и наблюдаваше как възрастни мъже ридаят, заслушани в заупокойната молитва. С всяка поредна смърт, казва той, „погребвах нещо и в собственото си сърце“. След молитвата Рабин неизменно цитираше думите на пророк Йезекиил: „И ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и ще познаят, че Аз съм Господ, кога извърша над тях Моето отмъщение.“17
И това нямаше да бъде първият път, когато мъстта на Рабин беше застигала някого. Самият той неведнъж е бил участник в акциите за отмъщение. Най-впечатляващият пример за това беше политическото убийство на заместника на Ясер Арафат Халил ал Уазир, познат из целия арабски свят и записан в компютъра на Мосад като Абу Джихад — глас на Свещената война, който живееше в Тунис. През 1988 година, когато Рабин беше министър на отбраната на Израел, в апартамента на улица „Пинскер“ беше взето решението, че Абу Джихад трябва да умре.
В продължение на два месеца агентите на Мосад проведоха изтощително разузнаване около вилата на Абу Джихад в курорта Сиди Бу Саид в покрайнините на столицата Тунис. Пътищата за достъп, входните пунктове, вида и височината на оградата, както и прозорците, вратите, ключалките, алармените системи, маршрута на охраната на Абу Джихад — всичко беше наблюдавано и проверено, и то нееднократно.
Те следяха неотклонно и съпругата на Абу Джихад, докато тя играеше с децата им; вървяха плътно след нея, докато пазаруваше или ходеше на фризьор. Подслушваха телефонните разговори на съпруга й, подслушваха дори и спалнята им, докато двамата се любеха. Измериха разстоянията между стаите, разучиха какво правят съседите им, когато са си вкъщи, и определиха и записаха модела, цвета и регистрационния номер на всяко превозно средство, което влизаше или излизаше от вилата.
Агентите никога не забравяха установеното от Меир Амит преди толкова много години правило: мисли като мишената си и престани да се превъплъщаваш едва когато натиснеш спусъка.
Удовлетворен, екипът се завърна в Тел Авив. А през следващия месец той тренираше смъртоносната си мисия във и около една тайна квартира на Мосад в близост до Хайфа, която наподобяваше набелязаната вила. От момента на влизането на екипа в къщата на Абу Джихад му трябваха точно двадесет и две секунди, за да го убият.
На 16 април 1988 година беше издадена заповед за начало на операцията.
Същата нощ няколко боинга 707 на израелските ВВС излетяха от военна база, южно от Тел Авив. На борда на единия беше Ицхак Рабин заедно с други високопоставени израелски служители. Самолетът им беше в постоянна връзка по собствена обезопасена радиочестота с ударния отряд, който вече бе заел позиция, начело с оперативен служител под кодовото име „Суорд“ (Меч). Вторият самолет беше пълен с заглушителни устройства и с апаратура за наблюдение. Другите два боинга 707 изпълняваха функцията на цистерни за гориво. Високо над вилата въздушната флота обикаляше в кръг, следейки всяко движение на земята по обезопасената радиочестота. Малко след полунощ на 17 април служителите във въздуха получиха съобщението, че Абу Джихад се е прибрал вкъщи с мерцедеса, който бе получил като сватбен подарък от Ясер Арафат. Малко преди това ударният отряд беше инсталирал много чувствителни подслушвателни устройства, които даваха възможност да се подслушва всеки шум във вилата.
От стратегическата си позиция в близост до вилата Суорд съобщи в микрофона, прикрепен до устните му, че в момента чува как Абу Джихад се качва по стълбите, влиза в спалнята и шепне нещо на жена си, след което се приближава на пръсти до близкото детско креватче, за да целуне спящия си син, преди най- накрая да слезе в кабинета си на първия етаж. Подробностите бяха уловени от електронната апаратура на военния самолет — израелска версия на американския АУАКС, и бяха препредадени на командния самолет на Рабин. Точно в дванадесет часа и седемнадесет минути през нощта той издаде заповед за действие.
Шофьорът на Абу Джихад беше заспал в паркирания до вилата мерцедес. Един от хората на Суорд изтича напред, допря дулото на една „Берета“ със заглушител до ухото му и натисна спусъка. Шофьорът се свлече мъртъв на седалката.
След това Суорд заедно с друг член на ударния отряд заложи експлозив в основата на тежката желязна предна врата на вилата. Това беше нов модел „безшумен“ пластичен експлозив, който почти не произвеждаше шум, докато изтръгваше вратите от пантите. Вътре завариха двама от охраната на Абу Джихад, които стояха в антрето, прекалено зашеметени от експлозията, за да имат време да реагират. Те също бяха застреляни с пистолети със заглушител.
Когато, тичайки, стигна до кабинета, Суорд завари Абу Джихад да гледа видеофилм за ООП. Докато той се изправяше на крака, Суорд го простреля два пъти в гърдите. Абу Джихад рухна тежко на пода. Суорд пристъпи чевръсто напред и изстреля още два куршума в челото му.
Докато излизаше от стаята, той почти се сблъска с жената на Абу Джихад. Тя държеше на ръце малкия им син.
— Връщайте се в спалнята! — нареди Суорд на арабски.
След това той и хората му изчезнаха в нощта. От момента, в който бяха влезли във вилата, до момента на изтеглянето им бяха изтекли едва тринадесет секунди — бяха спечелили девет жизненоважни секунди в сравнение с най-доброто им постижение на тренировки.
За първи път израелска наказателна акция срещна общественото неодобрение в страната. Министърът от кабинета Езер Вайцман предупреди, че „ликвидирането на определени фигури няма да допринесе за напредъка на мирния процес“.
Въпреки това политическите убийства продължиха.
Два месеца по-късно южноафриканската полиция беше принудена най-накрая да разкрие тайна информация, която Израел я бе заставил да пази: Мосад бе екзекутирала бизнесмен от Йоханесбург на име Алан Кидгер, който снабдяваше Иран и Ирак с високотехнологична екипировка, годна за производството на биохимически оръжия. Кидгер беше открит с отрязани ръце и крака. Главният следовател в полицията в Йоханесбург, полковник Чарлс Ландман, заяви, че политическото убийство е „ясно послание от израелското правителство, предадено чрез Мосад“.
Шест седмици преди екзекуцията на Абу Джихад Мосад изигра водеща роля в друго спорно политическо убийство — на трима невъоръжени членове на ИРА — Ирландската републиканска армия, застреляни през един неделен следобед в Гибралтар от отряд опитни стрелци на британската САС.
В предишни години някои от техните колеги от британското разузнаване тайно пристигаха в Тел Авив със съдействието на Рафи Ейтан, за да бъдат преки наблюдатели на това, как Мосад екзекутира арабски терористи из задните улички на Бейрут и в долината Бекаа в Ливан.
Четири месеца преди разстрела в Гибралтар агенти на Мосад бяха предприели собствено наблюдение на Мейрийд Фарел, Шон Савидж и Даниъл Маккан, тъй като бяха убедени, че те за пореден път бяха „тръгнали на пазар за арабско оръжие за ИРА“.
Непосредственият интерес на Мосад към дейността на ИРА датираше от времето, когато правителството
