фотографирал цялата площадка на Махон–2 — контролните табла, защитните камери, оборудването за направата на ядрени бомби. Сведенията сочеха, че той вероятно е съхранявал филмите в шкафчето си за дрехи и някак ги е изнасял от мястото, което се смяташе за най-сигурното в Израел.
Адмон настояваше за обяснение как Вануну изобщо е успял да осъществи този план и бог знае още какво. Ами ако той вече е изпратил материалите на ЦРУ? Или на руснаците? На британците или дори на китайците? Последиците са катастрофални. Израел ще бъде изобличен пред света като лъжец — лъжец, който обаче притежава потенциала да унищожи значителна част от същия този свят. Кой беше Вануну? За кого всъщност работеше?
Отговорите започнаха скоро да се сипят. Вануну беше марокански евреин, роден на 13 октомври 1954 година в Маракеш, където родителите му държали малък магазин. През 1963 година, когато поредната антисемитистка вълна, винаги особено критична в Мароко, за пореден път прелива в открито насилие, семейството емигрира в Израел, като се заселва в град Беершеба в пустинята Негев.
Като момче Мордехай водел доста обикновен живот. Когато му идва времето, като всеки друг младеж, той бил призован в израелската армия. Мордехай започнал да оплешивява рано, поради което изглеждал по-възрастен. Стигнал до ранга първи сержант в сапьорска единица, позиционирана на Голанските възвишения. След като се провалил на два изпита в края на първата година от следването си по физика, той напуснал университета.
През лятото на 1976 година се отзовал на обява за начинаещи техници, които да бъдат обучени за работа в Димона. След обстойно интервю с офицера по сигурността на завода той бил приет и изпратен на интензивен курс по физика, химия, математика и английски език. Представил се достатъчно добре и в крайна сметка през февруари 1977 година го назначили на работа в Димона като техник.
Вануну бил отстранен през ноември 1986 година. В секретното му досие в Димона е отбелязано, че изповядва „левичарски и проарабски убеждения“. Вануну напуснал Израел и през май следващата година заминал за Австралия, като се установил в Сидни. Някъде по пътя, който следвал добре утъпкания от млади израелци маршрут през Далечния изток, Вануну се отказал от някога силната си еврейска вяра и се покръстил. По данните от десетина източници Адмон придоби представата за физически невзрачен млад мъж, класически единак — в Димона той не се е сприятелил с никого; няма данни, че е имал и интимни приятелки; прекарвал времето си вкъщи в четене на книги по философия и политика. Психолозите на Мосад увериха Адмон, че подобен човек може да бъде безразсъдно смел, с изкривено виждане за ценностите в живота, след като неведнъж е претърпявал разочарование. Такъв тип личност би могла да бъде опасно непредсказуема.
В Австралия, докато рисувал фрески в една църква, Вануну се срещнал с Оскар Гереро. Словоохотливият журналист съчинил набързо небивала история, с която забавлявал приятелите си в славещия се с разпуснатостта си квартал „Кингс Крос“ на Сидни. Той твърдял, че е помогнал на водещ израелски учен в ядрените изследвания да избяга зад граница с подробности за плановете на Израел да атакува и погуби с ядрено оръжие арабските си съседи и че, бягайки от Мосад, ученият сега се криел в тайна квартира в предградията на Сидни, а Гереро обмислял как да продаде „сензацията на века“.
Вануну бил подразнен от тези небивали твърдения. Вече отявлен пацифист, той искал неговата история да се появи в сериозна публикация, за да предупреди света за заплахата, която според него Израел представлявал с ядрения си потенциал. Гереро вече се бил свързал с мадридския кореспондентски пункт на „Сънди таймс“ и лондонският вестник с репутацията си на безкомпромисен изпратил репортер в Сидни, който да вземе интервю от Вануну.
Измислиците на Гереро били подложени на съмнение още при предварителния разговор. Колумбиецът усетил, че историята на Вануну може да му се изплъзне. Страховете му се умножили, когато репортерът на „Сънди Таймс“ заявил, че ще отпътува с Вануну за Лондон, където твърденията му ще бъдат надеждно проверени. Вестникът възнамерявал техникът да бъде разпитан от един от водещите ядрени учени на Великобритания.
Гереро стоял и наблюдавал как Вануну и спътникът му се качили на борда на самолета за Лондон. Лошите му предчувствия нараствали с всяка изминала минута. Нуждаел се от съвет как да се справи със ситуацията. Единственият човек, за когото можел да се сети, бил бивш служител на Австралийската служба за сигурност и разузнаване (АССР). Гереро му казал, че чрез измама му било отнето правото да публикува пръв история, която щяла да разтърси света, след което описал каква точно информация е изнесъл Вануну от Димона — шестдесет фотографии от вътрешността на Махон–2 заедно с карти и чертежи. Те по несъмнен начин доказвали, че Израел е шестата най-мощна ядрена сила в света.
Късметът на Гереро обаче му изневерил за пореден път. Той просто не избрал подходящия човек, с когото да се свърже. Бившият оперативен служител на АССР се свързал с някогашния си работодател и му повторил казаното от Гереро. Между Мосад и АССР съществували тесни работни контакти. Мосад им предоставял секретна информация за придвижването на арабски терористи от Близкия изток към Тихоокеанския регион. АССР информирал катцата, внедрена в израелското посолство в Канбера, за обаждането на някогашния си служител. Информацията незабавно била изпратена по факс на Адмон. До този момент до него били достигнали още по-тревожни вести. На връщане за Австралия Вануну направил престой в Непал и посетил руското посолство в Катманду. Дали не се е отбил там, за да предаде информацията, с която разполага, на Москва?
На саянима на Мосад от персонала на краля на Непал му били нужни три дни, за да разбере, че всъщност Вануну е посетил посолството с единствената цел да провери какви документи ще му бъдат нужни, за да посети Съветския съюз като турист, без да визира определена дата. Той си тръгнал оттам с цял наръч рекламни брошури и формуляри.
В часовете след като Вануну отлетял за Лондон с репортера на „Сънди таймс“, Гереро се опитал да направи бърз удар, като предложил копие от документацията на Вануну на два австралийски вестника. И двата отхвърлили материалите като явна фалшификация.
Все по-отчаян, Гереро отлетял за Лондон по следите на Вануну. Ала не успял да го намери и отнесъл материалите в „Сънди мирър“. Към тях прикрепил снимка на Вануну, правена в Австралия. Само след часове Никълъс Дейвис вече знаеше за пристигането им. Той незабавно уведоми Максуел. Издателят веднага се обади на Адмон. След няколко часа, когато шефът на Мосад отново се свърза с Максуел, той получи нова шокираща вест. „Сънди таймс“ беше взел историята на Вануну насериозно. Ето защо от огромна важност бе да се разбере какво точно е успял да заснеме техникът. Само в такъв случай се надяваха да съчинят отговор, с който да ограничат последиците от публикуването на материала. Пристигналите от Канбера сведения сочеха, че активността на Гереро е продиктувана преди всичко от финансови съображения. Ако се окажеше, че и Вануну има подобни аспирации, тогава би било възможно да се предприеме масирана дезинформационна кампания и да се натрапи на света мнението, че „Сънди таймс“ е бил подведен от двама мошеници.
За пореден път върху неуморимия Ари Бен Менаше беше упражнен натиск да действа. Адмон му нареди да се качи на самолета за Лондон, за да се сдобие с копията, които Гереро представил пред „Сънди мирър“. По-късно Бен Менаше разказва пред известния с разследванията си американски ветеран журналист Саймън Хърш: „Никълъс Дейвис уреди на Гереро среща с водещ журналист американец, тоест с мен. По време на срещата Гереро, който ревностно се стремеше да направи още един удар, ми показа някои от цветните снимки, направени от Вануну. Нямах представа доколко са автентични. Трябваше да ги видят експерти в Израел. Казах на Гереро, че се нуждая от копията. Тогава той видимо се отдръпна. Обясних му, че трябва да се уверя доколко са автентични, ако все пак желае парите, и че Ник ще гарантира за мен.“
Така до Бен Менаше достигнаха няколко фотографии. Те незабавно бяха препратени в Тел Авив.
Снимките предизвикаха още по-голямо смайване. Официални лица от Димона разпознаха на тях Махон–2. На едно от копията се виждаше секторът, където се произвеждаха ядрените сухопътни мини, заложени по протежение на Голанските възвишения по границата със Сирия. Категорично отпадна възможността автентичността на сведенията на Вануну да бъде опровергана. Всеки ядрен физик можеше да разпознае какво беше предназначението на това оборудване.
Министър-председателят Шимон Перес спешно създаде екип за кризисни ситуации, който да следи развоя на събитията. Някои от ръководителите на отдели в Мосад поискаха незабавно да бъде сформиран
