отряд кидони, който да бъде изпратен в Лондон, за да проследи Вануну и да го убие. Адмон отхвърли идеята. В „Сънди таймс“ нямаха достатъчно място да публикуват наведнъж всичко, което Вануну беше разкрил на вестника. Информацията му можеше да се побере в книга. Ала щом веднъж вестникът приключеше с Вануну, най-вероятно той отново да бъде разпитан, но този път от МИ6 и ЦРУ и проблемите щяха да се задълбочат. От най-голяма важност беше да се разбере как Вануну е осъществявал шпионската си дейност в Димона и дали бе действал сам или с други — и ако беше така, за кого работеха
Адмон се мъчеше да измисли как техникът да бъде изведен от осигуреното му от „Сънди таймс“ укритие. Щеше да е по-лесно да се справят с Вануну на открито и ако в крайна сметка се наложеше да го убият, нямаше да е за пръв път на Мосад да извърши подобно нещо по улиците на Лондон. При преследването на извършителите на убийството на израелските спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен Мосад беше убил един член на групировката „Черен септември“ в умело инсценирана катастрофа, докато се връщал в хотела си „Блумсбъри“.
В Лондон, след като в „Сънди таймс“ си даваха сметка, че Израел ще положи всички усилия да дискредитира Вануну, уреждаха той да бъде разпитан от доктор Франк Барнаби, ядрен физик с безупречна репутация, работил в британския ядрен военен комплекс в Олдърмастън. Той направи заключението, че снимките и документите са автентични, а информацията — достоверна.
Тогава дойде ред „Сънди таймс“ да направи съдбоносната стъпка. Техен репортер представи на израелското посолство в Лондон резюме на всички разкрития на Вануну заедно с фотокопие на паспорта му и снимките, както и експертната оценка на доктор Барнаби. Намерението им бе да притиснат израелското правителство да направи признание, ала посолството отхвърля материала като „безпочвен и без връзка с реалността“.
В Тел Авив фотокопията, представени на посолството, предизвикаха още по-голямо вцепенение. Бен Менаше признава: „Тайната вече беше разкрита. Все още бях в Лондон, когато Дейвис каза на Максуел, че иска да се види с мен. Срещнахме се в същия кабинет, където се съгласих да му платя осем милиона долара комисионна, за да скрие нашите пари зад желязната завеса. Максуел даде да се разбере, че знае какво трябва да се направи по историята с Вануну. Той каза, че вече е говорил с моя шеф в Тел Авив.“
В резултат от това обаждане Адмон най-накрая беше успял да измисли начин да накарат Вануну да се покаже от скривалището си.
В следващия брой на „Сънди мирър“ е поместена голяма снимка на Мордехай Вануну заедно със статия, осмиваща техника и Оскар Гереро. Колумбиецът беше наречен лъжец и мошеник, а твърдението за ядрения капацитет на Израел — измама. Материалът беше поръчан от Максуел, който лично се бе погрижил снимката на Вануну да бъде поставена на видно място. Първият залп в масираната дезинформационна кампания, дирижирана от Отдела за психологическа война на Мосад, беше даден.
Когато прочете публикацията, Вануну дотолкова се разтревожи, че заяви на своите „покровители“ от „Сънди таймс“ — репортерите, които се грижеха за него, откакто беше доведен в Лондон, — че „иска да изчезне. И не желае никой да знае къде се намира.“
Изпадналият в паника техник беше отседнал в последния хотел, избран от неговите покровители, на име „Маунтбатън“, близо до Шафтсбъри Авеню в Централен Лондон.
След излизането на публикацията в „Сънди мирър“ саянимът в Лондон беше мобилизиран да го открие. На десетки доверени еврейски доброволци бяха раздадени списъци с хотели и пансиони, които да бъдат проверени. Доброволците се обаждаха на рецепциите, даваха описанието на Вануну от снимката, публикувана в „Сънди мирър“, и твърдяха, че го търси роднина, който проверява дали случайно не се е регистрирал.
На 25 септември, сряда, Адмон получи новини от Лондон. Местонахождението на Вануну бе локализирано. Време беше да се задейства следващият етап от плана.
Връзката между разузнавателната работа и сексуалните капани е толкова стара, колкото и самият шпионаж. В Стария завет, Книга четвърта на Мойсей, озаглавена „Числа“, една блудница спасява живота на двама от шпионите на Яков от съгледвачите на царя на Йерихон — първата документирана среща между двете най-древни професии на света. Една от наследниците на библейската блудница е Мата Хари, прелъстителка от холандски произход, която работи за германците през Първата световна война, екзекутирана от французите. Още със самото си създаване Мосад установи колко ценни могат да се окажат сексуалните капани. Според Меир Амит: „Това е още едно оръжие. Жената притежава умения, с каквито мъжът просто не може да се похвали. Тя умее да изслушва. Спокойният разговор в леглото не е проблем за нея. Историята на разузнаването е изпъстрена със сведения за жени, които са използвали предимствата на своя пол за благото на нацията си. Да твърдим, че Израел също не се е възползвал от това, би било наивно. Но нашите жени са доброволки, горди и принципни, съзнаващи рисковете, които крие подобен род дейност. За това се изисква особена смелост. Въпросът не е в това дали ще преспи някого. Въпросът е мъжът да бъде накаран да повярва, че жената ще го направи като отплата за това, че й се е доверил. Трудно е да се опише огромният талант, който се изисква за постигането на подобна цел.“
Наум Адмон лично избра жена агент, която притежаваше всички качества, за да съблазни Мордехай Вануну и да го предаде в ръцете на Мосад.
Черил Бен Тов беше
Сред гостите на сватбеното тържество имало и няколко високопоставени членове на израелската разузнавателна общност, включително и един от Мелуха — отдела за вербуване на нови агенти на Мосад. По време на сватбеното тържество той задал на Черил обичайните въпроси за младоженка. Ще започне ли работа? Дали веднага ще има деца? В еуфорията по празненството Черил отговорила, че единственото й намерение е да се опита да намери начин да даде нещо на страната си заради всичко, което е получила от нея, и нарекла Израел „моето семейство“. Месец след като се върнала от медения си месец, й се обадил гостът от сватбата им. Той й казал, че е мислил над онова, за което са разговаряли, и може би има начин тя да се окаже полезна.
Уговорили се да се срещнат в едно кафене в центъра на Тел Авив. Мъжът я удивил и озадачил с осведомеността си за оценките й в училище, за семейната й история и за това, как се е запознала със съпруга си. Вероятно почувствал гнева й от намесата в личния й живот, той й обяснил, че цялата тази информация се съдържа в досието на съпруга й в Аман.
Вербовчикът разбирал, че взаимоотношенията между него и потенциалния нов агент нерядко можели да бъдат подвеждащи — подобно на гуру, който въвежда новопокръстения в тайните на секта с всичките й специални символи, заклинания и ритуали — Орфеево братство, в което любовта към музиката не е задължителна. След като казал на Черил за кого работи, мъжът подхвърлил обичайното клише — Мосад непрестанно търсел хора, които имат желание да служат на страната си. На сватбата си тя беше сравнила Израел със семейство. Е, същото можело да се каже за Мосад. Щом веднъж те приемат, ти ставаш част от това семейство, за теб се грижат и те закрилят. В замяна на това трябва всячески да служиш на това семейство. Дали предложението я е заинтересувало?
Да, Черил проявила интерес. Било й обяснено обаче, че ще трябва да премине предварителни изпити. През следващите три месеца тя положила множество писмени и устни изпити в различни тайни квартири из цял Тел Авив. Високият й коефициент на интелигентност, американският й произход, широката й обща култура и уменията й да общува я правели ценно ново попълнение над средното равнище.
Накрая я уведомили, че е подходяща за обучение.
Преди това тя имала още един разговор със служителя, който я вербувал. Той я предупредил, че става част от свят, в който няма право да споделя преживяното с никого, дори и със съпруга си. В самотата си тя
