източници, за да реализират „Промис“ на пазара в глобален мащаб. За тази цел се изискваше някой с отлични международни контакти, неизчерпаема енергия и доказани умения за водене на преговори. Рафи Ейтан познаваше само един човек, който отговаряше на тези условия — Робърт Максуел.
Не беше нужно много време Максуел да бъде убеден. По своя възторжен маниер, винаги когато предстоеше да се сключи изгодна сделка, той веднага заяви, че има на разположение компютърна компания, чрез която „Промис“ може да бъде успешно пласирана. „Дегем компютърс лимитед“ беше със седалище в Тел Авив и вече даваше своята лепта за дейността на Мосад. Максуел позволи на служители на Мосад, които се представяха за служители на „Дегем“, да използват офисите в клоновете на компанията в Централна и Южна Америка. Този път Максуел видя възможност не само да реализира извънредна печалба чрез пласирането на „Промис“ от „Дегем“, но също така и да подчертае важната роля, която играе за Мосад и в крайна сметка за Израел.
При последните си визити в Израел Максуел започна да проявява някои тревожни черти на характера си. Споменал пред Адмон например, че трябва да назначи щатни психолози, които да четат мислите на враговете на Мосад. Освен това си позволяваше да предлага и мишени, които да бъдат елиминирани. Настояваше за срещи с кидони, както и да инспектира тренировъчните им лагери. Всички тези искания бяха твърдо, но вежливо отклонявани от генералният директор на Мосад. В средите на Мосад обаче започнаха да се задават въпроси за Максуел. Дали поведението му не беше просто на мегаломан, който се опива да раздава справедливост свише? Или бе предвестник на нещо друго? Дали в крайна сметка нямаше да дойде момент, в който въпреки всичко, което беше сторил за Мосад, Робърт Максуел нямаше да се превърне в психически нестабилен и непредсказуем човек, който създава проблеми?
Без съмнение обаче Максуел организира брилянтно пласмента на „Промис“ и що се отнася до Мосад, обезпечи ефективността на системата. Службата бе първата, която се сдоби с програмата, и тя се оказа ценен инструмент в кампанията им срещу Интифадата. Много от нейните водачи бяха напуснали Йордания, за да потърсят по-сигурно укритие в Европа, след като неколцина от тях бяха убити от кидони.
Скоро беше постигнат зрелищен успех. Един от водачите на Интифадата, който се беше преместил в Рим, се обади на телефонен номер в Бейрут, регистриран в компютрите на Мосад към адреса на известен бомбаджия. Мъжът, който се обаждаше от Рим, желаеше да се срещне с бомбаджията в Атина. Мосад използва „Промис“, за да провери всички пътнически агенции в Рим и Бейрут за евентуално направени от двамата мъже резервации за пътуване. По-нататъшните проверки в Бейрут разкриха, че бомбаджията беше поръчал на местни фирми доставчици да спрат доставките на неговия адрес поради скорошно заминаване. „Промис“ претърси компютрите на местните дейци на ООП и показа, че бомбаджията беше сменил полета си в последния момент. Това обаче не го спаси. Смъртта го застигна на път за летището в Бейрут, когато колата му беше взривена. Малко след това в Рим водачът на Интифадата стана жертва на пътнотранспортно произшествие, извършено от неизвестен шофьор.
Междувременно Мосад използваше „Промис“, за да се сдобива със секретна разузнавателна информация от редица служби. В Гватемала бяха разкрити близките контакти между силите за сигурност на страната и наркотрафикантите, както и техните канали в Съединените щати. Съответните имена бяха предадени на Управлението за контрол на лекарствените средства и на ФБР от Мосад.
В ЮАР един катца от израелското посолство използва „Промис“, за да проследи забранена революционна организация в страната и контактите й с групировки в Близкия изток. Във Вашингтон специалисти на Мосад в израелското посолство използваха „Промис“, за да проникнат в канала за свръзка с другите дипломатически мисии и с различните департаменти (министерства) към американското правителство. Същото ставаше и в Лондон, и в други европейски столици. Системата продължаваше да предоставя ценна информация на Мосад. До 1989 година програми „Промис“ на стойност петстотин милиона долара бяха продадени на Великобритания, Австралия, Южна Корея и Канада. Числото щеше да бъде още по-внушително, но ЦРУ пласираше на разузнавателните управления своя собствена версия. Във Великобритания „Промис“ беше използвана от МИ5 в Северна Ирландия за проследяване на терористи и политическите лидери на движения начело с Джери Адамс например.
Максуел успя да продаде УБ системата на полската разузнавателна служба. В замяна поляците според Бен Менаше бяха позволили на Мосад да открадне руски МиГ–29. Операцията много напомняше на кражбата на една по-стара модификация на МиГ от Ирак. Един полски генерал, който завеждаше секцията на УБ в Гданск, срещу един милион долара, платени му по сметка в Ситибанк в Ню Йорк, беше уредил самолетът да бъде бракуван като вече амортизиран, макар машината съвсем скоро да беше пристигнала от руските самолетостроителни заводи. Изтребителят беше разглобен, частите бяха подредени в сандъци, на които стоеше надпис „Селскостопанска техника“, и незабавно транспортиран със самолет до Тел Авив. Там МиГ-ът беше наново сглобен и пилоти от израелските ВВС извършиха изпитателни полети, което им даде възможност да отговарят за в бъдеще по-ефективно на ударите на сирийската авиация, разполагаща със същите МиГ–29.
Минаха седмици, преди кражбата да бъде разкрита от Москва по време на рутинен опис на самолетите, с които бяха снабдявани страните от Варшавския договор. Москва отправи остър протест срещу Израел, придружен от заплахата да бъде спряно емигрирането на евреи от Съветския съюз. След като неговите военни специалисти бяха разгадали всички тайни на МиГ, израелското правителство се извини охотно за „неуместната активност на служители, действащи неофициално“, и незабавно върна самолета. Преди това обаче полският генерал вече беше емигрирал в Съединените щати, където го очакваше цяло състояние в долари. Вашингтон се съгласи да му предостави нова самоличност в замяна на невъзможността ВВС на САЩ да проведат своя независима инспекция на МиГ-а.
Малко след това Робърт Максуел отлетя за Москва. Официално беше оповестено, че ще се срещне и ще разговаря с Михаил Горбачов. В действителност обаче посещението имаше за цел „Промис“ да бъде продадена на КГБ. Благодарение на своя таен микрочип капан програмата даде на Израел уникален достъп до съветското военно разузнаване, като превърна Мосад в една от най-добре осведомените служби по отношение на руските намерения.
От Москва Максуел пристигна в Тел Авив. Както обикновено той беше приет като държавен глава, като му бяха спестени всички формалности на летището и беше посрещнат от официално лице от Външно министерство.
Максуел обаче се отнесе към посрещача, както се държеше с всички свои подчинени, като настоя да му носят куфарите и да седне отпред до шофьора. Максуел искаше да знае къде е ескортът му от мотоциклети и когато му беше казано, че няма да има, той заплаши да се обади в кабинета на министър-председателя с настояване посрещачът да бъде уволнен. По време на всяко принудително спиране в задръстения трафик Максуел мъмреше нещастния служител и не престана по целия път до хотелския апартамент. Там го очакваше любимата му проститутка. Той я отпрати, тъй като имаше много по-належащи въпроси от задоволяването на сексуалните си потребности.
В Лондон вестникарската империя на Робърт Максуел беше изпаднала в тежко финансово затруднение. Ако не получеше сериозна финансова инжекция, скоро щеше да се наложи да преустанови дейността си. Ала в лондонското Сити, където преди той винаги беше успявал да си осигурява финансиране, сега се усещаше нежелание да му бъдат предоставени средства. Врелите и кипели финансисти се досещаха, че зад гръмкостта и арогантността му се криеше човек, започнал да губи финансовата си прозорливост, която в миналото ги караше да му прощават толкова други неща. В онези времена той се гневеше и сипеше заплахи и при най-малкия повод. Банкерите обуздаваха гневната си реакция и се съобразяваха с претенциите му. Но сега вече чашата беше преляла. В Банк ъф Ингланд и други финансови институции в Сити витаеше слухът, че личността на Максуел вече не е сигурен залог.
Информацията им отчасти се основаваше на поверителни доклади от Израел, в които се твърдеше, че Максуел е притиснат от своите първоначални израелски инвеститори да върне парите, с чиято помощ се сдоби с „Мирър груп“. Крайният срок за погасяването на дълга беше отдавна изтекъл и израелците ставаха все по-настоятелни. В опита си да отклони вниманието им Максуел им обещал да върне по-големи суми, ако са склонни да изчакат. Това обаче не устройваше израелците. Те си искаха парите обратно, и то веднага. Това беше и причината за идването на Максуел в Тел Авив. Той се надяваше да ги убеди да му дадат още малко отсрочка. Ала изгледите не бяха добри. По време на полета на няколко пъти му се обаждаха разгневени инвеститори, които заплашваха да повдигнат въпроса пред управителното тяло на Сити в Лондон.
