президент католик на САЩ — Джон Ф. Кенеди. Маккоун настоя пред папата, че църквата „трябва да прекрати уклона към комунизма. Пазарлъкът с Кремъл е както опасен, така и недопустим. Комунизмът е троянски кон, както сочат и скорошните победи на левицата в италианските избори. Комунистите отхвърлиха до голяма степен подкрепяната от католическите партии политика.“
Цели десет минути без прекъсване трая тирадата на Маккоун, произнесена с типичния му откровен тон. Най-накрая в залата за аудиенции на Апостолическия дворец се възцари тишина. За един дълъг момент възрастният папа гледаше своя висок посетител с аскетичен вид. После заговори тихо, като му обясни, че църквата, която оглавява, неотложно трябва да изпълни един свой дълг: да се бори с бедността и нарушаването на човешките права, да премахне бедняшките квартали и гетата, да сложи край на расизма и политическите репресии. И той е решен да разговаря с всеки, който би могъл да му помогне да осъществи тази цел, дори и със Съветите. Единственият начин да се изправи срещу предизвикателството на комунизма беше да се бори с него с разумни аргументи.
Маккоун, който повече не беше в състояние да се сдържи, изрече гневно: „Не съм дошъл тук да водя дебати!“ Той съобщи на Йоан XXIII за доказателствата на ЦРУ, че докато папата е водел политика на разведряване с Москва, комунизмът е преследвал свещениците в целия социалистически блок, Азия и Южна Америка. Според папата обаче това бе още едно основание да се бори за установяване на по-добри отношения с руснаците. Сразен, Маккоун се върна във Вашингтон, убеден, че папа Йоан XXIII е „по-мек с комунистите, отколкото всеки друг от предшествениците му“.
Неочакваната скоропостижна кончина на папата (вследствие скоротечен рак) беше посрещната с облекчение от Маккоун и президента Кенеди.
Когато кардинал Монтини от Милано беше избран за папа Павел VI през 1963 година, Вашингтон се успокои. Два дни след възкачването му на Светия престол, папата прие Кенеди на тайна аудиенция. Междувременно Маккоун крачеше из градините на Ватикана подобно господар, завърнал се у дома след дълго отсъствие.
Управлението на папа Павел VI обаче беше помрачено в личен план от бързо влошаващото му се здраве, а в международен — от войната във Виетнам. Той беше убеден, че ескалацията на напрежението, което президентът Линдън Джонсън беше предизвикал през 1966 година, е греховна от морална гледна точка и че Светият престол трябва да поеме ролята на миротворец. Три месеца след като Ричард Никсън стъпи в Овалния кабинет, той също отлетя за Рим, за да се срещне с папата. Президентът му съобщи, че възнамерява да разшири намесата на САЩ във Виетнам. Присъствието на ЦРУ във Ватикана за пореден път се оказа нежелано.
Всичко това Цви Цамир научи от свой катца във Вашингтон. Сега, през тази слънчева утрин на 10 януари 1973 година, докато той и неговите служители пътуваха към Ватикана, за да инспектират мерките за сигурност по време на посещението на Голда Меир, Цви Цамир се надяваше, че в резултат на визитата Мосад ще заеме мястото на ЦРУ в многогодишния флирт на Ватикана с разузнавателните служби.
Пред входа на Апостолическия дворец ги очакваше шефът на охраната на Ватикана — висок мъж със слабо изпито лице, облечен с тъмносин костюм, униформата на „Виджили“ — службата за сигурност на Ватикана. През следващите няколко часа той ги разведе из малкия град държава, за да проверят всички възможни места, където би могъл да се скрие арабски снайперист и евентуално да стреля по Голда Меир. Пред нищо неподозиращия шеф на Службата за сигурност на Ватикана Цви Цамир пък избираше подходящи места, където да бъдат прикрепени подслушвателни устройства, щом веднъж бъдат установени работни отношения със Светия престол. Цви Цамир се върна в Тел Авив доволен от обиколката из града държава. По-важното обаче беше, че вярваше, че е открил причината за отношението на Светия престол към Израел.
Още преди самолетът на Цви Цамир да се приземи в Израел обаче, подробностите за срещата на Голда Меир бяха в ръцете на групировката „Черен септември“. Те бяха достигнали до терористите със сигурност благодарение на проарабски настроен свещеник от Държавния секретариат на Ватикана. Според лидера на групировката Али Хасан Саламех посещението на Голда Меир беше възможност, която не беше за изпускане, макар да беше издирван от Мосад заради организирането на убийството в Мюнхен. Той планираше ракетна атака срещу самолета на Голда Меир при неговото приземяване на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим. Така се надяваше да елиминира не само нея, но и ключови министри от правителството, който щяха да придружават министър-председателя, както и ръководни фигури от Мосад. Саламех се надяваше, че докато Израел успее да се окопити след подобен удар, той и хората му ще успеят да получат политическо убежище в Русия, с чиито власти вече преговаряха.
От 1968 година, когато поколението, родено след Втората световна война, започна своя собствена война срещу обществото под прикритието на формирования с такива абсурдни имена като „Червените бригади“ в Италия, германската фракция „Червена армия“, турската „Армия за освобождение на народа“, испанската ЕТА и ООП, Кремъл съзря в това чудесна възможност да ускори унищожаването на империализма и в частност на Израел.
Арабските терористи поддържаха специални връзки с КГБ, бяха по-смели и имаха много по-голям успех от които и да било други групировки. Те дръзваха да се изправят лице в лице с най-силния си враг Мосад — служба, към която КГБ изпитваше едновременно ненавист и възхищение заради нейната безмилостност. КГБ даде възможност на внимателно подбрани арабски активисти да се обучават в университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Това не беше обикновен тренировъчен лагер за терористи, а школа за подготовка на подривни кадри. Там те не само бяха политически насъсквани, но и бяха инструктирани за най-новите тактики на КГБ за водене на терористична война и техники на елиминиране. Именно в университета „Патрис Лумумба“ Саламех изпипа докрай плана си за клането в Мюнхен. След терористичното нападение оцелелите членове на групировката поискаха от Русия политическо убежище. Съветите обаче се колебаеха — бурята от гняв, която бе предизвикало мюнхенското нападение, накара дори и Кремъл да се пази от обвинение, че закриля убийците. Саламех бе уведомен, че искането му за убежище за него и за хората му все още е обект на обсъждане.
Въпреки това руснаците не направиха нищо, за да подпомогнат издирването на членовете на организацията „Черен септември“, а и със сигурност не дадоха гласност на факта, че групировката крие запас от руски ракети в Югославия. Именно тези ракети щяха да бъдат използвани за взривяването на самолета на Голда Меир.
Планът, подобно на всички досегашни идеи на Саламех, беше дързък и пределно прост. Ракетите щяха да бъдат натоварени на кораб в Дубровник, който да ги транспортира през Адриатическо море до Бари на източното италианско крайбрежие. Оттам те щяха за бъда прекарани по суша в Рим малко преди пристигането на самолета на Голда Меир. Саламех не беше забравил уроците по стратегия на своя инструктор от КГБ в „Патрис Лумумба“ — винаги карай врага да гледа в погрешната посока. По време на операцията Саламех трябваше да насочи бдителността на Мосад далеч от Рим.
На 28 декември 1972 година един отряд на групировката „Черен септември“ нападна израелското посолство в Банкок. Знамето на ООП беше развято над сградата на посолството, а шестима израелци бяха взети като заложници. Скоро петстотин тайландски войници и полицаи обкръжиха сградата. Исканията на терористите бяха Израел да освободи тридесет и шест членове на ООП, осъдени на различни срокове затвор, в противен случай щяха да ликвидират заложниците.
В Тел Авив се разиграваше подобен сценарий. Кабинетът се събра на спешно заседание. Чуха се естествено обичайните приказки за отстояване на позициите на страната и обратното становище — за известно отстъпление. Оставиха на Цви Цамир да прецени, тъй като пътят до Банкок изискваше логистична подкрепа, с каквато не разполагаха в този враждебно настроен регион на света. А и самото израелското посолство се намираше в центъра на многолюдния Банкок. Тайландското правителство никога нямаше да даде разрешение за престрелки. И тогава, след подозрително кратки преговори, неочаквано терористите се съгласиха с предложението на Тайланд да им бъде дадена възможност да напуснат безпрепятствено страната, ако освободят заложниците. Часове по-късно членовете на групировката „Черен септември“ взеха полет за Кайро, където потънаха вдън земя.
В Тел Авив облекчението на Цви Цамир от бързата развръзка и от факта, че не беше пролята кръвта на нито един израелец, прерасна в подозрения. Членовете на групировката „Черен септември“ бяха изключително добре обучени, силно мотивирани и много добре финансово обезпечени, способни на хитри ходове и стратегическо мислене. Добре владееха методите и начините да накарат всяко едно правителство