отношения, но установяването им по този начин той намираше за „невероятен каприз. Организирането на подобен процес беше безсмислено, а и имаше по-належащи проблеми за решаване — преди всичко оцеляването на евреите като нация въпреки яростните нападения на арабските им съседи. Ровенето в биографията на Христос не беше сред основните ни приоритети.“
След като Коен отпрати безцеремонно монсеньора, Ватиканът съвсем загърби Израел.
След това лъч надежда се беше появил само веднъж, когато предшественикът на папа Йоан Павел II, болнавият Албино Луциано, намекна по време на своето тридесет и три дневно управление на престола на Свети Петър, че ще помисли по въпроса за установяването на дипломатически отношения с Израел. Смъртта му вследствие сърдечен удар, причинена според твърденията от тежките обязаности на високия пост, доведе до избирането на Карол Войтила. По време на неговото управление Бронзовата порта на Апостолическия дворец остана затворен за Израел, въпреки че папството навлизаше все по-активно в международната политика, насърчавано от възродените връзки с ЦРУ.
През 1981 година ревностният католик Уилям Кейси зае поста генерален директор на ЦРУ. Той беше един от първите, които папата прие на частна аудиенция след избирането си. Кейси беше коленичил пред обаятелния папа поляк и беше целунал Пръстена с рибаря. Директорът на ЦРУ се подчиняваше с радост на всяка дума и на всеки жест на папата за разлика от високомерните сурови мъже, заемали преди него този пост. Кейси обаче споделяше напълно ненавистта и страха от комунизма на предшествениците си.
Двамата мъже обсъждаха повече от час важни общи въпроси. Накъде щеше да се насочи сега източната политика? Как щеше да реагира режимът в Полша, както и целият съветски блок на промяната, която църквата щеше да предприеме? Кейси напусна залата за аудиенции, убеден в едно — че папа Йоан Павел II не е човек на лесните компромиси. Именно това го правеше такава харизматична личност. Ясните му убеждения бяха най-добрият отговор на отколешния въпрос, който още Сталин си беше задавал — докъде всъщност трябва да се простират интересите на един папа, както и влиянието му. Кейси дълбоко вярваше, че папа Йоан Павел II е първосвещеникът, който недвусмислено ще докаже, че вярата може да бъде много по-ефективно оръжие от грубата сила.
Кейси се завърна във Вашингтон, нетърпелив да запознае президента Рейгън с подробностите от срещата. Президентът на свой ред изпрати директора на ЦРУ обратно в Рим, за да съобщи на папата съгласно тайно споразумение, ратифицирано от самия него, че отсега нататък той ще бъде информиран за всички бъдещи аспекти от политиката на САЩ — военни, политически и икономически.
Всеки петък вечер шефът на централата на ЦРУ в Рим отнасяше в Апостолическия дворец последната секретна справка с информация, получена чрез сателитно наблюдение или чрез подслушвателни устройства от оперативни служители на ЦРУ. Нито един друг чуждестранен лидер нямаше достъп до тази информация освен папата. Това даде възможност на най-политически ориентирания и модерно мислещ папа да утвърди свой собствен отличителен стил на управленско поведение и авторитет както в църквата, така и в светските дела. Папската дипломация — политическото ядро на силно централизираната бюрокрация на Ватикана, сега повече отвсякога през своята петстотингодишна история се намесваше успешно в международната политика. Това за малко не коства живота на папата като световен лидер, когато едва не стана жертва на атентат на площад „Св. Петър“ на 13 май 1981 година.
Две години по-късно, на 15 ноември 1983 година, през една студена зимна нощ в Рим папа Йоан Павел II беше на път да разбере отговора на въпроса, който продължаваше да го измъчва — кой стоеше зад атентата? Всеки миг от случилото се на площада се беше запечатал завинаги в паметта му и споменът оставаше все така неизличим като белег от огнестрелна рана.
На 13 май 1981 година, сряда следобед, на площад „Св. Петър“ имаше около сто хиляди души. Те бяха изпълнили три четвърти от площада, скупчени около колонадата на Бернини, състояща се от 284 колони и 88 пиластри, които поддържаха 162 статуи на светци. Очертаната с ограждения пътека бележеше пътя, по който щеше да мине папата до платформата, откъдето щеше да отправи традиционното си седмично послание. Навсякъде наоколо витаеше тържественост, а някои от вярващите се питаха с какви ли дела е зает първосвещеникът, та се бави в папските покои, докато те го чакат отвън.
Едва ли някога ще разберем какво е минавало през ума на смуглия млад турчин Мехмед Али Агджа. Той беше пристигнал на площада в ранния следобед и си проправил път до пътеката, по която щеше да мине папският автомобил. Агджа беше член на терористичната групировка „Сивите вълци“, базирана в Турция. Напускайки редиците й, той обиколил тренировъчните лагери в Близкия изток, в които се обучаваха членове на още по-екстремистки ислямистки фундаменталистки групировки. Сега той вече беше достигнал края на своето пътуване — намираше се на площад „Св. Петър“, но не за да получи благословията на папата, а за да го убие.
В шестнадесет часа папа Йоан Павел II вече беше облякъл току-що изгладените бели копринени одежди, каквито носеха папите от векове. По препоръка на ЦРУ расото беше преправено така, че папата да може да носи отдолу противокуршумна жилетка, без това да личи. По време на своята последна визита в Апостолическия дворец Кейси предупреди папа Йоан Павел II, че „в тези размирни времена, дори и папата не е застрахован срещу евентуално покушение. Казах му, че нямаме доказателства той да е в опасност. Йоан Павел II обаче беше противоречива фигура някой фанатик можеше да се опита да го убие.“
Папа Йоан Павел II отказва да носи противокуршумна жилетка. Той споделил пред своя секретар англичанин монсеньор Джон Магий, че самата идея е в противоречие с принципите и традициите на папството.
Папата слезе в двора „Сан Дамасо“ на Апостолическия дворец в шестнадесет часа и петдесет минути. Шефът на охраната на Ватикана Камило Чибин отбеляза приближаването на папата в своето копие от разписанието му минута по минута, което се изготвяше за всеки работен ден на светия отец. В джоба на сакото на шития по поръчка стоманеносив костюм на Чибин имаше малък, но изключително мощен клетъчен телефон за връзка с Главното управление на римската полиция. Непосредствената охрана на първосвещеника обаче беше в ръцете на облечените в синьо служители на „Виджили“. Членовете на малобройния, но отлично трениран охранителен отряд на Ватикана бяха зорките очи зад церемониалната швейцарска гвардия. Всички бяха заели позиции на площад „Св. Петър“.
В двора беше паркиран папският автомобил, така наречената
Точно в седемнадесет часа папският автомобил се показа от вътрешния двор. Хилядното множество на площад „Св. Петър“ приветства папата. Когато кампаньолата наближи Арката на камбаните, към служителите на „Виджили“ се присъединиха и полицаи от римската полиция, които вървяха пред и зад автомобила. След като папският автомобил се появи на площада, поздравленията на множеството преминаха в бурни овации. Папа Йоан Павел II махаше и раздаваше усмивки. На младини той за кратко е бил актьор и имаше силно сценично присъствие.
Автомобилът се движеше с пет километра в час, папата се обръщаше ту наляво, ту надясно, групата напредваше към египетския обелиск в центъра на площада. Точно в седемнадесет часа и петнадесет минути кампаньолата започна своята втора обиколка на площада под зоркия поглед на Чибин. Шефът на охраната вървеше плътно след папския автомобил. Възклицанията на хилядното множество станаха още по- неудържими. Тогава папа Йоан Павел II направи нещо, което винаги беше изнервяло Чибин. Пресегна се в тълпата и взе едно дете. Той прегърна и целуна малкото момиченце, след което го върна на екзалтираната му майка. Това се беше превърнало в задължителна част от обиколката на първосвещеника. Чибин се безпокоеше, че някой път детето може да се изплъзне от ръцете на папата и да падне, което щеше да бъде много неприятен инцидент. Ала папа Йоан Павел II отхвърлял всичките му опасения.
В седемнадесет часа и седемнадесет минути той за пореден път се пресегна да докосне главата на едно малко момиченце, цялото в бяло като за първо причастие. После се изправи и се огледа, сякаш се чудеше кого още да поздрави. По този начин той персонализираше папската власт дори и когато се движеше сред още по-огромни тълпи.
В този момент и той бе забравил за опасностите, на които се бе излагал и друг път при обиколки сред тълпата. Само три месеца по-рано, на 16 февруари 1981 година, в Пакистан избухна бомба на градския стадион в Карачи малко преди Светият отец да започне обиколката си сред вярващите. През януари 1980 година френските тайни служби бяха предупредили, че комунистите готвят заговор за убийството на папата.
