В Тел Авив анализаторите на Мосад стигнаха до заключението, че папата е приел за своя приоритетна задача да успокои Съветите по отношение на Полша, за да може „Солидарност“ да запази завоюваните позиции. Звучеше все по-невероятно Москва да е поръчала убийството на папата. Все пак съществуваше съмнението, че руснаците са възложили атентата на някой от своите сателити. В миналото българските тайни служби бяха изпълнявали подобни поръчки за КГБ, когато руснаците искаха да прикрият участието си. Анализаторите обаче смятаха, че е малко вероятно КГБ да възложи на друг изпълнението на толкова важна мисия. Българите едва ли някога биха извършили подобен атентат по своя собствена инициатива.
Наум Адмон се зае да разследва текущите връзки на ЦРУ с папството. Във времето между редовните посещения на Уилям Кейси при папата важна роля в отношенията между Ватикана и ЦРУ играеше кардинал Джон Крол от Филаделфия, който сновеше между Белия дом и Апостолическия дворец. Според монсеньор Джон Магий, говорещият английски секретар на папата, Крол беше „най-специалният приятел на светия отец. И двамата имаха сходен произход, знаеха едни и същи полски песни и истории и бяха в състояние да си разменят шеги на масата по време на вечеря на местен полски диалект, който само те владееха. Останалите просто седяхме и се усмихвахме, без да разбираме и думичка от казаното.“
Именно Джон Крол придружи Уилям Кейси по време на първата аудиенция на директора на ЦРУ при папа Йоан Павел II след възстановяването му от операцията. По-късно кардиналът представи на папата заместника на Кейси — Върнън Уолтърс. Оттогава списъкът с въпроси, който обсъждаха агентът на ЦРУ и папата, варираше от тероризма в Близкия изток до вътрешната политика на църквата и здравословното състояние на лидерите в Кремъл. Според Ричард Алън, католик, пръв съветник на Роналд Рейгън по въпросите на националната сигурност: „Взаимоотношенията между ЦРУ и папата представляваха един от най-мощните съюзи на всички времена. Рейгън беше дълбоко убеден, че папата ще му помогне да промени света.“
Бяха определени общите цели, разбира се. Президентът и папата оповестиха публично единодушното си мнение за абортите. Съединените щати блокираха помощ в размер на милиони долари за страните, които изпълняваха програми за семейно планиране. Папата мълчаливо подкрепяше американската военна политика, включително и оборудването на НАТО с ново поколение крилати ракети. ЦРУ надлежно подслушваше телефоните на епископите и свещениците в Централна Америка, които застъпваха теологията на освобождението и се противопоставяха на подкрепяните от САЩ сили в Никарагуа и Салвадор. Разпечатките от телефонните разговори съставляваха част от петъчните доклади на шефа на централата на ЦРУ в Рим пред папата. Рейгън лично оторизира полковник Оливър Норт, който тогава работеше за Съвета за национална сигурност, да прави редовно големи вноски за свещениците в Централна и Южна Америка, Африка и Азия, които Ватиканът смяташе за „лоялни“. Парите отиваха за осигуряване на техния често пъти разточителен живот, както и за популяризиране на позицията на Светия престол срещу контрола върху раждаемостта и разводите.
Едно от задълженията на личния секретар на папата, монсеньор Емъри Кабонго беше да обновява постоянно списъка с одобряваните свещеници. Друго негово задължение беше да обработва документите, които ЦРУ им предоставяше, и да си води записки по време на тайните срещи на хора от управлението с папата.
Кабонго се срещна за първи път със супершпионите от Вашингтон на 30 ноември 1981 година, малко след като папа Йоан Павел II се завърна след атентата и пое задълженията си. След като Кабонго се присъедини към папата за първите му молитви за деня в пет часа и петнадесет минути, както показваше големият стенен часовник в коридора, водещ до личния параклис в папските покои, двамата мъже влязоха в кабинета с дървени ламперии, за да посрещнат заместник-директора на ЦРУ Върнън Уолтърс. По-късно Кабонго си спомня: „Заех обичайното си място в ъгъла на стаята с отворен бележник на коленете. На срещата не присъстваше преводач. Генерал Уолтърс попита какъв език да използва. Негово светейшество заяви, че най-удобно би било да разговарят на италиански. Уолтърс започна с поздравите, които носеше от президента Рейгън. Папата отвърна с благопожелания. След това преминаха направо към въпроса, за който се бяха събрали. Уолтърс показа сателитни снимки, а Негово светейшество изрази задоволство колко са ясни изображенията на тях. Уолтърс говори повече от час, излагайки становището на ЦРУ относно последните намерения на Съветския съюз. Негово светейшество му благодари. В края на срещата Уолтърс извади няколко молитвени броеници и помоли папата да ги благослови, като му обясни, че са за роднини и приятели. Негово светейшество изпълни молбата му.“
Заинтригуван от способността на папата да преминава бързо от светски на духовни теми, Адмон се възползва от личното си приятелство с държавния секретар Александър Хейг — с когото се запозна, докато работеше в израелското посолство във Вашингтон, — за да получи копие от психологическия профил на папа Йоан Павел II, изготвен от ЦРУ.
Това беше портретът на мъж с толкова силен религиозен плам, че можеше да се моли продължително на глас. Често пъти го бяха откривали проснат неподвижно по лице на мраморния под в личния му параклис с разперени под формата на кръст ръце, сякаш мъртъв. Случваше се да прекарва часове в това положение. Друг път гневът му избухваше и всяваше страх сред присъстващите. Тогава той крещеше и буйно ръкомахаше. Имаше свое собствено разбиране за геополитиката и можеше да се държи като диктатор. Папа Йоан Павел II не се боеше да се изправи срещу Курията, гражданската служба на Ватикана, или пред дългогодишния държавен секретар Агостино Касароли. Профилът му завършваше с това, че папа Йоан Павел II е „силно политизиран заради полското си минало и че му допада ролята на играч на световната сцена“.
Едно нещо беше ясно за Наум Адмон: близките, взаимноизгодни връзки между ЦРУ и папата изиграха решаваща роля и в крайна сметка го убедиха в американската позиция, че опитът за покушение срещу него е бил организиран от Кремъл.
Ами ако бъде доказано, че тази позиция е погрешна, как би реагирал папата? Би ли отслабило това вярата му в ЦРУ? Би ли го накарало да започне да търси съдействието и на други разузнавателни служби? А това би ли позволило на Мосад — ако настина успееше да докаже, че зад опита за убийство стои някой друг — най-сетне да намери пътя през Бронзовата порта на Ватикана и ако не бъде призната за пълноправен таен съветник на папството по светски въпроси, поне Светият престол да промени отношението си към Израел?
Шест месеца по-късно първият въпрос, който Адмон си беше задал — дали някой друг не е подготвил покушението срещу папата, — получи отговор за негово най-голямо задоволство.
Заговорът беше подготвен в Техеран с пълното одобрение на аятолах Рухола Хомейни. Убийството на папата имаше за цел да постави началото на джихад, свещена война срещу Запада и всички упадъчни според Хомейни ценности, утвърждавани от най-влиятелната и голяма християнска църква.
В доклад, подготвен от Адмон, се казваше: „Хомейни си остава класически пример за религиозен фанатизъм. Той е започнал да играе ролята на божи посредник за своя народ. За да поддържа този мит, той ще трябва да предприема все по-опасни действия срещу Израел, Запада и целия останал свят.“
Предвиждайки евентуален провал на Агджа, неговите ирански наставници се погрижиха той да бъде възприет като самотен фанатик и за целта в печата излязоха подробности за произхода му. Мехмед Али Агджа бе роден в уединеното селце Йесълтепе в източната част на Турция и бе отглеждан с идеите на фундаментализма. На деветнадесетгодишна възраст той се присъедини към „Сивите вълци“, проиранска терористична групировка, отговорна за насилието в Турция, която бе подела пътя на демокрацията. През февруари 1979 година Агджа уби редактора на един истанбулски вестник, известен със своята прозападна политика. След ареста Агджа избяга от затвора с помощта на „Сивите вълци“. На следващия ден в редакцията на вестника се получи смразяващо писмо по повод посещението на папата в Турция, което трябваше да започне след три дни:
Западните империалисти, които се боят, че Турция и нейните посестрими — ислямските страни, могат да се превърнат в политическа, военна и икономическа сила в Близкия изток, изпращат в Турция в този деликатен момент новия предводител на кръстоносците папа Йоан Павел II, под маската на религиозен лидер. Ако тази визита не бъде отменена, аз саморъчно ще убия предводителя папа.
Адмон беше убеден, че текстът на писмото е съставен в Техеран, тъй като стилът и съдържанието далеч надхвърляха уменията на почти неграмотния Агджа да се изразява. Компютърното проучване на Мосад за
