Мрежата не се използваше само за шпионаж — през нея се осъществяваха търговията с наркотици и прането на пари. Половината от опиума в света се отглеждаше в близост до Китай в Златния триъгълник — Тайланд, Лаос и Мианмар, а КТРС изнасяше контрабандно наркотици на Запад заедно с банди от триадите. Като се имаше предвид, че Хонконг бе един от главните световни центрове за пране на пари, КТРС имаше идеална възможност да прикрие приходите на Китай от трафика на наркотици. Тези пари бяха използвани за финансиране на операциите на Китай в Африка, които от 1964 година се контролираха от генералния директор на КТРС — Цяо Ши. Той беше висок, прегърбен мъж, който обожаваше френски коняк и кубински пури, управляваше стотици шпиони и бюджет за подкупи и изнудвания, съизмерим единствено със средствата на КГБ. Трудовите лагери в Централен Китай бяха пълни с хора, осмелили се да предизвикат по някакъв повод Цяо. Психологическият портрет, изготвен от Мосад, го описваше като човек, чиято кариера бе низ от изкусни подмолни ходове.
Командването на КТРС в Африка беше поверено на генерал Као Лин, който си беше спечелил репутация в Непал и Индия със своята подривна дейност. Командирован в Занзибар, Као Лин водеше разточителен живот и имаше харем от млади африкански любовници. Той обикаляше Централна Африка подобно хищник и понякога изчезваше за цели седмици. Посещенията му в Найроби бяха повод за необуздани пиршества в „Оейзис“. Сладкият мирис на снопчета китайски благовония изпълваше клуба. Сервираха се деликатеси, доставени направо от Китай. Африканските проститутки бяха облечени в дълги до коленете източноазиатски чеонгсами, фойерверки и кабаретни програми от Хонконг забавляваха присъстващите.
На партизаните, завърнали се от Куба, се устройваха празненства, преди да изчезнат в африканските храсталаци, за да продължат войната. Всеки път един от тях изпълняваше задължителния номер на тези празненства — да изпие чаша човешка кръв, източена от враг, който беше екзекутирал.
Междувременно Као Лин разпростираше операциите си не само в Централна Африка, но и на север към Етиопия, Южен Йемен и Египет. Той осигуряваше на терористичните си групи равни значителни суми пари, за да организират нападения срещу Израел. КТРС гледаше на Израел като на пионка в ръцете на Вашингтон и това превръщаше еврейската държава в мишена за онези, които Као Лин наричаше „моите борци за свобода“.
Меир Амит реши, че Мосад трябва да противодейства решително на КТРС. Първо, той осуети китайския план да отхвърлят пропагандния режим на Хойтингс Банда в Малави. После уведоми кенийските власти за действителните размери на китайската шпионска мрежа в страната. По-късно правителството в Найроби щеше да изрази благодарността си чрез предоставяне на въздушен коридор на израелските военни самолети, за да изпълнят мисията си в Ентебе. Клуб „Оейзис“ беше затворен, а на неговите китайски наставници бяха осигурени самолетни билети да напуснат страната, въпреки шумните им протести, че са обикновени бизнесмени. Те имаха късмет, защото няколко от оперативните работници на КТРС, решили да останат в Африка, бяха убити от катците на Мосад, а телата им бяха оставени в саваната на лъвовете и леопардите.
Колкото повече китайците се опитваха да проникнат в други африкански страни, толкова по-безпощадни ставаха хората на Мосад. Кидоните следваха оперативните работници на КТРС навсякъде, където се установяваха. В Гана един агент на КТРС беше застрелян на излизане от дискотека с приятелката си. В Мали друг агент беше разкъсан от бомба, заложена в колата му. В Занзибар, който продължаваше да е перлата в короната на КТРС, избухна пожар в блок, обитаван от екип на КТРС. По време на едно от своите пътувания самият Као Лин едва избегна смъртта, когато единствено инстинктът му го накара да смени колата си в Бразавил, Конго. Другият автомобил избухна няколко минути по-късно и шофьорът му загина. В Замбия агент на КТРС беше завързан на дърво и оставен за храна на лъвовете.
По време на правителственото посещение в Пекин на Кваме Нкрума, прокитайски настроения президент на Гана, Мосад организира въстание, довело до свалянето му от власт и унищожаването на шпионската мрежа на КТРС в страната.
Три години Мосад водеше своята война на живот и смърт срещу КТРС по всички паралели и меридиани на Африка. И двете страни не проявиха милост. Когато един от ударните екипи на КТРС устрои засада на катца на Мосад в Конго, те нахраниха с него крокодилите, като заснеха с камера последните му минути във водата и изпратиха касетата на шефа на местната централа на Мосад. Той им отмъсти, като изстреля лично ракета в сградата, от която действаше КТРС. Загинаха трима китайци.
Най-накрая КТРС уведоми Мосад чрез посредник — президента на Заир, Мобуту, за желанието си войната да бъде прекратена и дори изрази позиция, че е в общ интерес и на двете служби да попречат на руснаците да установят влиянието си на континента. Това напълно устройваше Мосад и нейната политика срещу великите сили, които Меир Амит бе синтезирал така: „Разделяйки ги, Израел ще оцелее.“
Докато КТРС и Мосад се бореха помежду си, КГБ предприе допълнителни стъпки за осъществяване плановете на Кастро за кубанизиране на Африка. Шефовете на КГБ и Политбюро се срещнаха в Кремъл и постигнаха съгласие Русия да подсигурява цялата кубинска икономика. Това щеше да превърне седеммилионната нация в длъжник на Съветския съюз. В замяна на това Кастро се съгласи, че московският комунизъм е по-добър за Африка от китайския. Той също така одобри приемането на пет хиляди съветници, които да „инструктират“ разузнавателната служба на Куба — ДГИ, как да действа „правилно“ в Африка.
КГБ се впусна в действия рамо до рамо с кубинците из цяла черна Африка. Шест месеца по-късно всеки терористичен акт в Африка беше организиран от руснаците. От близкоизточните лагери за обучение на терористи КГБ изтегли в Африка най-добрите курсисти, които да поведат война срещу режима на апартейд в ЮАР. Не след дълго и терористи от Европа, Латинска Америка и Азия започнаха да предават опита си в Ангола, Мозамбик и страните, граничещи с ЮАР.
Както Меир Амит каза веднъж: „На юг от Екватора взе да става доста горещо.“ Той съзнаваше, че е само въпрос на време, преди заякналите в битки наемници да насочат вниманието си към Израел. Предложението на КТРС да си сътрудничат срещу общия враг — КГБ и терористите, беше прието с благодарност от шефа на Мосад. Китайците започнаха да дават информация за арабските движения във и извън Африка. Някои от техните членове бяха убити с обичайните за Мосад методи — заложени в коли бомби или поставени в хотелските им стаи експлозиви. Имаше един случай, при който Мосад постави бомба в тоалетната на един наемник, страдащ от така наречения „Конго стомах“ — особено неприятна форма на дизентерия. Долната част на тялото му беше разкъсана на парчета, когато той дръпна казанчето на тоалетната си в хотела в Хартум.
Мосад обаче спази своята част от сделката, като съобщи на КТРС, че Москва възнамерява да предложи значителна финансова помощ на една от най-бедните страни на планетата — Сомалия. Пекин бързо удвои сумата. След това Мосад подпомогна китайците в Судан, където Москва си беше спечелила съюзник в лицето на военното правителство на президента Нимейри. Ала когато диктаторът отказа да се подчинява безпрекословно на руснаците, КГБ замисли преврат. Мосад информира КТРС, която от своя страна уведоми Нимейри. Той екстрадира всички руски дипломати и отказа схемите за помощи от съветския блок.
След като Мосад превзе двата бастиона на комунизма и едновременно с това, както Меир Амит по-късно щеше да каже, „си проправи път в Африка“, Мосад насочи вниманието си към една африканска разузнавателна служба, която бе започнала да възприема като приятелска — Бюрото за държавна сигурност (БОСС). Тя представляваше онази част от системата за сигурност на ЮАР, от която всички се страхуваха най-много. БОСС съперничеше на Мосад в изнудванията, саботажите, фалшификациите, отвличанията, разпити на затворници, водене на психологическа война и убийствата. Подобно на Мосад БОСС действаше без ограничение срещу своите противници. Двете служби бързо се сближиха. Нерядко действаха в тандем из цяла Африка, обединени от „разбирателството“ между министър-председателя на Израел Голда Меир и режима в Претория.
Първият резултат беше експортът на уранова руда за Димона. Пратките се транспортираха с търговските полети на „Ел Ал“ от Йоханесбург до Тел Авив и бяха регистрирани в митническите декларации като селскостопанска техника. Южноафриканските учени пътуваха до Димона и бяха единствените външни лица, които знаеха истинското предназначение на рудата. Когато ЮАР изпробва първия вариант на ядрен механизъм на един отдалечен остров в Индийския океан, израелските учени присъстваха и наблюдаваха взрива. През 1972 година Езер Вайцман, най-високо поставения председател на Израел на отбраната, се срещна с министър-председателя П. У. Бота в Претория, за да договорят по-нататъшното „сътрудничество“. Ако една от двете страни бъде нападната и е необходима военна намеса, другата ще й се притече на помощ. Израел въоръжи южноафриканската армия с големи количества американски оръжия, а в замяна на
