това Израел получи разрешение да изпробва първите ядрени механизми, произведени в Димона, на ядрения полигон в Индийския океан.
По това време Мосад бе заздравила и задълбочила отношенията си с БОСС. Макар и никога да не успя да отучи агентите на бюрото от техните брутални методи за разпит, инструкторите на Мосад ги запознаха с набор от други методи, доказали своята целесъобразност в Ливан и на други места — лишаване от сън, покриваше на главата с качулка, принуждаване на заподозрения да стои дълго време опрян на стена, притискане на гениталиите, различни психологически мъчения — от заплахи до фалшиви екзекуции. Катците на Мосад пътуваха с екипите на БОСС в съседни африкански държави в изпълнение на мисии по подготовка на саботажи. Кидоните показаха на южноафриканците как да извършват убийства, без да оставят уличаващи ги следи. Когато Мосад предложи да открият лидерите на Африканския национален конгрес (АНК), които живееха в изгнание във Великобритания и Европа, и да предоставят информацията на БОСС, което да ги ликвидира, бюрото приветства идеята. Правителството в Претория обаче наложи вето върху тази идея, тъй като се боеше, че ще изгуби и малката подкрепа, на която се радваше в лицето на някои крайно консервативно настроени политици в Лондон.
Както Мосад, така и БОСС страдаха от фикс идеята, че Африка клони наляво в убежденията си за революция, която накрая можеше да зарази и техните две страни. За да предотвратят това, те прибягнаха до всички възможни средства. Унищожавайки взаимно страховете си, нямаха милост към никого и към нищо и споделяха общото си мнение, че са вездесъщи и само те знаят как да се справят с врага. Така БОСС и Мосад се превърнаха в двете чуждестранни разузнавателни служби, които всяваха страх в цяла Африка.
Този съюз обаче не се харесваше на Вашингтон. ЦРУ се опасяваше, че той може да осуети опитите му да установи контрол върху черния континент. Деколонизацията на Африка в началото на 60-те години породи нов интерес към Африка в ЦРУ, както и бум в тайните й операции. Беше сформиран африкански отдел и до 1963 година във всяка страна на континента имаше централа на ЦРУ.
Един от първите зачислени в Африка служители на ЦРУ беше Бил Бъкли, отвлечен и убит по-късно от терористите на Хизбула в Бейрут. Бъкли си спомняше малко преди залавянето си: „Всички в Африка сякаш бяха полудели — всеки се опитваше да заеме някаква позиция чрез измама. Ние закъсняхме за партито и Мосад с право гледаха на нас като на натрапници.“
Държавният департамент във Вашингтон предприе предпазливи, но решителни опити да ограничи израелското влияние в Африка. Външнополитическото ведомство разпространи информация, че неколкостотин евреи от ЮАР бяха заминали на север, за да помогнат на Израел по време на Суецката война. Двадесет черни африкански републики веднага прекратиха дипломатическите си отношения с Ерусалим. Сред тях беше и Нигерия. Това щеше да представлява сериозен удар за Израел, тъй като Нигерия осигуряваше шестдесет процента от вноса на петрол за Израел срещу част от оръжията, които Съединените щати доставиха за Израел. Въпреки скъсването на дипломатически отношения министър-председателят Ицхак Шамир се съгласи да продължи да снабдява тайно Нигерия с оръжия в замяна на вноса на петрол. Според Бъкли това беше „красноречив пример за политика, базирана на практически съображения“. Друг такъв пример беше решението Мосад да подкрепи своя дългогодишен партньор БОСС. След края на израелското нахлуване в Ливан през 1982 година Мосад откри значително количество документация, разкриваща близките връзки между ООП и АНК, отдавнашен враг на БОСС. Уличаващите материали бяха предадени на бюрото и така бяха заловени и измъчвани стотици членове на АНК.
Осемдесетте години бяха успешен период за голямото африканско сафари на Мосад. Освен че противопоставяха китайци на руснаци, те затрудняваха и дейността на ЦРУ, на МИ6 и на други европейски разузнавателни служби. Щом някой застрашеше положението на Мосад, тя започваше да действа. В Кения беше взривен един агент на МИ6. В Заир беше унищожена френска шпионска мрежа. В Танзания набързо беше прекратена една германска разузнавателна операция, разкрита от Мосад чрез подкупване на местен репортер.
Когато лидерът на терористите Абу Нидал — виновник за убийството на израелския посланик във Великобритания Шломо Аргов на 3 юни 1982 година пред хотел „Дорчестър“ в Лондон, се опита да търси убежище в Судан, Мосад обеща на режима един милион долара за залавянето му, жив или мъртъв. Накрая Нидал намери сигурно убежище в Багдад.
Мосад успешно се възползваше с новозародилия се африкански национализъм в десетина държави. Сред агентите, действали в няколко от тези страни, беше и Яков Коен, който си спомня следното: „Ние им помогнахме да организират разузнаването си, за да продължат да държат в ръцете си опозицията. Племенните междуособици в страни като Нигерия прерастваха в гражданска война. Нашата политика беше да се сработим с всеки желаещ да си сътрудничим. Това ни позволяваше да знаем всичко, което се случваше в страната. И най-малката промяна в настроението, която можеше да повлияе на Израел, бе своевременно докладвана.“
Преди да замине за Африка, Коен се отличи в мисии под прикритие в Египет и други държави. Като част от мерките за надеждното му подсигуряване Мосад нае пластичен хирург, който да промени външността му и по-конкретно неговата отличителна етническа черта — носа. Когато го изписаха от болницата, дори собствената му жена едва го разпозна.
На 1 януари 1984 година всекидневните разузнавателни сводки за Наум Адмон съдържаха и новини за политически преврат в Нигерия. Военната клика, предвождана от генерал-майор Мухамад Бухари, бе завзела властта. Първият въпрос на министър-председателя Шамир беше какъв ефект ще окаже тази промяна върху петролните доставки за Израел. На този етап обаче никой не можеше да даде отговор. През целия ден бяха правени опити да се установи връзка с новия режим, но те не се увенчаха с успех.
През втория си ден на новия пост Бухари направи списък на всички бивши членове на правителството и ги обвини в различни престъпления. Начело на този списък беше Умару Дико, бивш министър на транспорта, обвинен в присвояване на няколко милиона американски долара от петролните приходите от държавната хазна. Дико обаче беше избягал от страната и всякакви опити да бъде открит не се увенчаха с успех. Беше изчезнал.
Адмон видя в това възможност за Израел. Той отлетя за столицата на Нигерия Лагос с канадски паспорт (един от пътническите документи на Мосад, сред които можеха да избират агентите, изпълняващи мисии под прикритие). Генералът изслуша предложението на Адмон, което имаше пълното одобрение на Рабин. В замяна на гаранциите, че доставките на петрол няма да бъдат прекъсвани, Мосад щеше да открие Дико и да го върне в Нигерия. Бухари имаше обаче още един въпрос: можеше ли Мосад да открие къде са отишли присвоените пари? Адмон каза, че парите най-вероятно се намират в няколко швейцарски банки и е невъзможно да бъдат проследени, освен ако Дико доброволно не посочи местонахождението им. Бухари се усмихна за пръв път от началото на срещата. Ако Дико се върнеше в Нигерия, те щяха да го накарат да говори. Бухари имаше и още един, последен въпрос: съгласна ли е Мосад да работи с разузнавателните служби на Нигерия, но когато открият Дико, израелската служба да не си приписва никаква заслуга? Адмон се съгласи. Мосад не би спечелила слава от толкова проста операция.
Из цяла Европа бяха мобилизирани „оцелелите шпиони“ на Рафи Ейтан. Катци претърсваха цялата територия от Испания до Швеция. Под тревога бяха вдигнати саяними в десетки страни — на лекарите беше казано да стоят нащрек, в случай че Дико се нуждае от медицинска помощ или от консултация с пластичен хирург за промяна на външността му. Портиерите в хотелите в Сен Мориц и Монте Карло се оглеждаха за него. Служителите в агенциите за даване на коли под наем от Мадрид до Мюнхен бяха инструктирани да докладват, ако той наеме кола, а персоналът от самолетните агенции трябваше да се обади, в случай че Дико си купи билет. Саяними, работещи за всички компании за кредитни карти, проверяваха дали той не използва картите си. Сервитьорите бяха запомнили описанието му, моделиерите — мерките му, а шивачите на ризи — размера на яката му. Обущарите от Рим до Париж бяха информирани за особеностите на краката на Дико, номер дванадесет, който винаги носеше правени по поръчка обувки. Робърт Максуел трябваше да се свърже с познатите си сред африканските дипломати в Лондон и да съобщи, ако чуе нещо за местонахождението на Дико. И той, както и всички останали, удари на камък.
Въпреки това Адмон реши, че Дико се крие в Лондон (градът бе рай за нигерийските противници на новия режим), и командирова най-способните си катци там. С тях пристигнаха и агенти на нигерийските служби начело с майор Мухамад Юсуфу. Те наеха апартамент на Кромуел Роуд, а катците избраха стаи в хотели, посещавани от африкански туристи.
