възраст от стрелци на ООП, докато се припичали на късното лятно слънце на яхтата си в кипърското пристанище Ларнака броени дни преди това. Убийствата бяха извършени на Йом Кипур и много израелци си припомниха избухването на войната в Деня на изкуплението, когато цялата нация се беше оказала неподготвена както тези туристи.
Въпреки изминалите четири десетилетия на тероризъм убийствата предизвикаха паника и страх сред израелците — на туристите беше разрешено да останат на борда на яхтата и да напишат прощални писма, преди да бъдат разстреляни. Първа била убита жената — простреляна смъртоносно в корема. Двамата й спътници мъже били заставени да изхвърлят тялото й зад борда. После, един след друг, и двамата получили по един куршум в тила.
По време на черната пропагандна война, която дълго време беше отличителен белег на съперничеството между разузнавателната служба на ООП и на Израел, палестинците твърдяха, че жертвите са били агенти на Мосад, изпълняващи специална мисия. ООП успя да представи своята версия толкова убедително, че няколко европейски вестника дори идентифицираха жената като една от заловените агентки по време на аферата „Лилехамер“ през 1973 година. Въпросната жена беше още жива, но отдавна вече не работеше за Мосад.
След този случай арабският печат постоянно отправяше потресаващи предупреждения, на които Израел трябваше да отвръща. Много от историите бяха подхвърлени от отдела за водене на психологическа война на Мосад, за да държат в напрежение милиони араби.
Пасажерите на лиърджета, които само преди броени часове бяха подкрепили унищожаването на Израел на конференцията в Либия, сега се изправиха срещу мрачното лице на врага си. Един от бомбардировачите наклони криле — сигналът „последвай ме“, познат на пилотите по цял свят. За да направи още по-ясно посланието си, един от израелците посочи с облечената си в ръкавица ръка напред и надолу към Галилея. Жените на борда на самолета започнаха да плачат истерично, а някои от мъжете сплетоха молитвено ръце. Други се взираха невиждащо пред себе си в очакване на гибелта си. Всеки от тях беше наясно, че такава възможност е напълно реална. Проклетите неверници щяха да ги прехванат насред небесната шир и те не можеха да им попречат.
Един от израелските бомбардировачи произведе предупредителен изстрел, за да сигнализира на капитана на лиърджета да не прави опити да се свързва и да иска помощ от сирийските ВВС, чиито изтребители можеха да долетят за броени минути. Паниката на пасажерите нарасна. И тях ли щеше да ги сполети съдбата на безброй други герои, загинали за арабската кауза?
Само месец преди въздушното нападение над Тунис един патрулиращ израелски катер с агенти на Мосад на борда си беше спрял за проверка малък кораб на име „Опортюнити“, изпълняващ редовен рейс от Бейрут за Ларнака. От трюма измъкнаха Фейсал Абу Шарах, терорист, спечелил си кървава слава. Той беше прехвърлен като вързоп на патрулния катер и това беше само прелюдия към последвалия безмилостен разпит в Израел, бързия процес и присъдата за дълги години затвор. Бързината и дързостта на операцията още повече затвърдиха славата на Израел в арабския свят като непобедима държава.
Подобни инциденти се случваха често. В тясно сътрудничество с малкия, но изключително добре обучен флот на Израел Мосад успя да прехване няколко кораба и да арестува пасажери, заподозрени в терористична дейност. Дългата средиземноморска брегова ивица на Израел не беше единственият район, който изискваше изключителна бдителност. Червено море бе също опасна зона. Един от агентите на Мосад в Йемен осигури информацията за организирането на операция за осуетяване на заговор на ООП рибарска лодка с експлозиви на борда да прекоси Червено море до израелския курорт Ейлат и да се възпламени близо до брега, където бяха разположени множеството хотели. Израелска канонерка пресрещна рибарската лодка и плени двамата камикадзе, преди да успеят да осъществят намеренията си.
Докато лиърджетът се спускаше към Северен Израел, пасажерите си спомниха за друг повод за отмъщение. Един от техните герои — Абу ал Абас, само няколко месеца преди това, на 2 октомври 1985 година, плени италианския круизен лайнер „Акиле Лауро“ по най-зрелищния в историята на морското пиратство начин. Ал Абас уби на един от пътниците — Леон Клингхофер, американски евреин в инвалидна количка, като го изхвърли през борда.
Това престъпление предизвика дипломатически скандал, в който бяха въвлечени не само оскърбеният Израел, но и Съединените щати, Египет, Италия, Сирия, Кипър, Тунис и ООП, която нямаше държавен статут. Кризата по Средиземноморското крайбрежие продължи дълго време, което привлече общественото внимание към похитителите и разкри егоистичните подбуди, които в Близкия изток определяха отношението към тероризма. Отвличането на круизен лайнер, който превозваше към Израел така чаканите чуждестранни туристи с твърда валута, придружено с убийството на един от пасажерите, предизвика вълна от нерешителност. Всъщност убийството беше извършено на италианска територия, на кораба „Акиле Лауро“, регистриран в Генуа. Ала Италия беше много уязвима за терористична дейност и държеше инцидентът да бъде разрешен тихомълком. Съединените щати пък искаха справедливост за своя убит гражданин. Из цялата страна се появиха надписи: „Не губете присъствие на духа, отвърнете им подобаващо.“ Най-накрая, след като в продължение на няколко дена заемаха заглавните страници на всички големи вестници, похитителите се предадоха на египетските власти, които им разрешиха да напуснат страната и с това разгневиха Израел.
Много от пътниците на лиърджета се питаха дали няма да бъдат задържани в някой израелски затвор като акт на отмъщение. Самолетът се приземи заедно с двата бомбардировача на военно летище в Северна Галилея. Там ги очакваше екип за водене на разпити от Аман, на който Мосад беше съобщила, че на борда се намират двамата най-издирвани терористи в света — прочутият Абу Нидал и не по-малко прославилият се Ахмед Джабрил. Вместо тях обаче агентите откриха група пребледнели от страх араби, чиито имена изобщо не фигурираха в компютрите на Израел. Лиърджетът получи разрешение да излети отново.
Израел настояваше, че единствената причина за отклоняването на самолета е била вероятността да залови някой от издирваните терористи. В Мосад обаче бе решено на всяка цена да не се пропусне нито една възможност за всяване на страх и паника сред арабите. Екипът за водене на разпити от Аман получи известно удовлетворение от факта, че този случай щеше да затвърди за пореден път славата на Израел като всесилна държава.
Шефът на Аман Ехуд Барак обаче беше убеден, че операцията е поредният пример за необмислените действия на Мосад, и не пропусна да изрази това свое мнение пред Наум Адмон.
Шефът на Мосад не беше от хората, които се примиряват лесно с някоя грешка или упрек. Така той се зае да организира операция, която да сложи край не само на подигравките по отношение на Мосад по арабските радиостанции, че е стигнала дотам да сваля принудително невъоръжен граждански самолет, но и на подмятанията в израелската разузнавателна общност, че службите, които ръководи, трябва да са напълно сигурни в информацията, с която разполагат, за да не станат следващия път отново за посмешище.
Така беше поставено началото на операция, която освен всичко друго щеше да съсипе живота на бременна ирландка камериерка и да изпрати любовника й арабин в затвора, за да излежи една от най- дългосрочните присъди, издавани някога от британски съд. Този случай щеше да причини голямо неудобство на германския канцлер Хелмут Кол и на френския министър-председател Жак Ширак, както и да покаже с пълна сила манипулативните способности на Робърт Максуел. В резултат на въпросния замисъл Сирия щеше да бъде отзована от масата за преговори, а всички арабски радиостанции, които с такова самодоволство се бяха подигравали на Мосад, щяха да бъдат принудени да променят тона си.
Подобно на всички други операции и при тази имаше моменти на огромно напрежение и на търпеливо изчакване. Неразделна част от нея щяха да са човешкото отчаяние, справедливият гняв, както и предателство, но за хора като Наум Адмон подобни заговори представляваха смисъл на живота. Той както винаги си задаваше едни и същи въпроси. Ще завърши ли всичко с успех? Другите наистина ли ще повярват, че всичко е станало така, както те се мъчат да го покажат? И, разбира се, ще остане ли истината скрита завинаги?
За по-сигурно Мосад осигури за операцията двама мъже със съвсем различни способности. Единият бе катца, който работеше във Великобритания под името Тов Леви. Другият бе палестински информатор с кодовото име Абу. Палестинецът беше вербуван, след като от Мосад го бяха хванали да отклонява средства от фонда на ООП, за който отговаряше в едно от градчетата по израелско-йорданската граница. Мосад го заплаши, че анонимен източник винаги може да доведе престъплението му до знанието на кмета на града,
