Сирия имаше проблем с фракциите на ООП, които бе взела под своя закрила. Трябваше да задоволява непрестанните им искания за действие. Като един от пословичните примери в света за финансиран от държавата тероризъм Сирия имаше пълна готовност да спонсорира всяка операция, която нямаше да влоши и без това сериозно опетнената й репутация. Голяма част от планираните операции, които фракциите на ООП представяха на сирийското разузнаване, бяха прекалено рисковани. Една от тях предвиждаше да бъдат отровени вододайните зони на Израел. Целта на друга беше да изпратят арабин камикадзе с бомба, който да се представи за ортодоксален евреин и да се самовзриви пред Стената на плача в Ерусалим. Беше сигурно, че осъществяването и на двете ще предизвика жестоко отмъщение от страна на Израел.
Тогава обаче им беше представен дързък план за заговор, в който сирийското разузнаване съзря не само вероятен успех, но и сигурен удар върху израелското военно превъзходство. Първо заговорниците трябваше да се снабдят с кораб. След неколкоседмично проучване из пристанищата по Средиземноморското крайбрежие беше закупен търговски кораб с панамска регистрация на име „Атавариус“, след което той беше откаран в пристанище Алжир.
Седмица след акостирането му от Дамаск пристигна отряд палестински командоси с транспортен самолет на сирийските ВВС. Те разполагаха с малък арсенал: картечници, противотанкови оръдия, както и със сандъци с автомати „Калашников“ — предпочитано от терористите оръжие. Същата нощ под прикритието на мрака командосите и оръжията бяха натоварени на борда на „Атавариус“.
Корабът отплава по изгрев слънце. Капитанът съобщи на пристанищните власти, че поема курс към Гърция за ремонт на основния двигател. Командосите бяха скрити под палубата. Пристигането им обаче не остана незабелязано. Един от информаторите на Мосад, който работеше в канцеларията на шефа на пристанището, съобщи подозренията си на катцата в града, а той от своя страна веднага изпрати съобщение в Тел Авив.
Това предизвика обявяването на „жълта тревога“22, която беше разпратена до всички поделения на мрежата на Мосад по Средиземноморското крайбрежие. Все още не бяха забравили скорошния неуспешен опит да взривят крайбрежния булевард в Ейлат и сега се смяташе, че предстои подобно нападение, само че този път срещу Хайфа. Натовареното пристанище на Средиземно море беше очевидната мишена. В близост до брега бяха закотвени две военноморски канонерки, готови да прекъснат още при първо съмнение всеки опит на „Атавариус“ да влезе в пристанището, което представляваше главната търговска връзка по море на Израел с останалия свят.
„Атавариус“ държеше курс към бреговете северно от Тел Авив. Според плана, който спокойно можеше да послужи за сюжет на някой холивудски екшън, командосите щяха да се спуснат с гумени лодки от „Атавариус“ и да гребат до брега. После щяха да си проправят път през Тел Авив до главната им цел — Кирия, укрепената като крепост главна квартира на Израелските въоръжени сили, чиято кула се извисява високо в небето и щеше да служи като компас за командосите. Планът залагаше на пълната изненада.
Нападението беше запланувано за празненствата по случай Деня на независимостта на Израел, когато цялата страна е обхваната от карнавално настроение, а Кирия според устава на израелската армия е охранявана от малоброен контингент военни. Командосите бяха готови да дадат живота си, защото бяха избрани за тази мисия заради куража им, подобен на този, проявяван от камикадзета в бомбени атентати в Бейрут.
Междувременно те можеха да се отпуснат и да се наслаждават на краткото пътешествие покрай бреговете на Тунис до най-близката суша — остров Сицилия. Вероятно нито един от хората на борда не обърна внимание на риболовния траулер, в които се разбиваха вълните, когато „Атавариус“ мина покрай него. На борда на риболовния кораб имаше фина електронна техника за подслушване на разговорите на търговския кораб. Те засякоха кратко съобщение на арабски, което гласеше, че корабът се движи по график. Един от двамата саяними на Мосад от екипаж на траулера предаде по радиостанцията новините в Тел Авив. През следващите двадесет и четири часа „Атавариус“ беше проследен от други патрулиращи кораби на Мосад, когато мина покрай остров Крит и остров Кипър.
Една бърза моторна яхта се движеше в непосредствена близост с кораба. И тя беше снабдена с устройства за следене, включително и мощна камера, скрита встрани от кабината на щурвала. На палубата две жени се припичаха на слънце. Те бяха братовчедки на кипърския саяним, собственик на яхтата, и той ги използваше за стръв, за да привлече вниманието на мъжете на борда на „Атавариус“. Когато яхтата мина покрай тях, неколцина от командосите се качиха на палубата и започнаха да подвикват и да се усмихват на жените. Саянимът включи камерата, за да заснеме жестикулиращите мъже. След като приключи успешно своята разузнавателна задача, той побърза да се върне в Кипър. Филмът бе проявен в дома му, а снимките незабавно бяха изпратени в Тел Авив. Компютрите на Мосад идентифицираха трима от мъжете — все арабски терористи. Жълтата тревога прерасна в „червена“23.
Министър-председателят Шимон Перес издаде заповед „Атавариус“ да бъде атакуван. След кратко заседание беше решено корабът да не бъде бомбардиран. Въздушното нападение можеше да бъде разбрано погрешно от Египет като начало на изненадващ удар. Въпреки че дипломатическите отношения между Израел и неговата съседка бяха оцелели след поредица от инциденти, Кайро продължаваше да храни подозрения относно действията на Тел Авив. Перес се съгласи, че нападението трябва да се осъществи по море.
Шест израелски военноморски бойни кораба бяха заредени с гориво и въоръжени с ракети. На борда на корабите имаше отряди на специалните сили на ИДФ и оперативни служители на Мосад, които трябваше да подложат на разпит всеки един от заловените живи командоси. Бойните кораби отплаваха от Хайфа в ранните часове на деня в западна посока в Средиземно море. Флотилията пореше водите във верижен ред, като по този начин намаляваше възможността да бъде засечена от радарите на борда на „Атавариус“. Израелците бяха насрочили нападението си по изгрев слънце, когато небесният диск щеше да ги осветява в гръб.
Малко след шест и тридесет сутринта „Атавариус“ се появи на хоризонта. Бойните кораби се разгърнаха като по учебник и нападнаха търговския кораб от двете страни, обстрелвайки по фланговете корпуса и палубата с ракети. Командосите отвърнаха на огъня. Тежкото им въоръжение обаче все още беше под палубата, а автоматите им не можеха да се сравняват с мощната огнева сила на израелците. Минути след като „Атавариус“ беше подложен на огън, екипажът и командосите започнаха да напускат кораба. Някои от тях бяха застреляни, преди да успеят да се гмурнат в морето.
Равносметката беше двадесет убити командоси и членове на екипажа. Телата на всички бяха намерени. Осем оцелели бяха взети в плен. Преди военните кораби да отплават обратно за Израел, те потопиха „Атавариус“ с ракети, чиито бойни глави бяха заредени с най-мощни експлозиви.
Телата на убитите бяха погребани в пустинята Негев без траурна церемония. Пленниците бяха осъдени тайно на дълги години затвор. По време на разпитите всички изтъкнаха ролята на Сирия като главна движеща сила на заговора. Но вместо да подготви ответно нападение срещу съседната държава, израелското правителство по настояване на Мосад запази инцидента в тайна. Психолозите на Мосад предрекоха, че изчезването на кораба заедно с екипажа и пътниците му ще се използва като повод за активни и внушаващи все по-голям страх спекулации в средите на групировките на ООП в Сирия. Мосад предупреди министър-председателя Перес, че след провала на операцията терористите със сигурност ще се опитат да подобрят репутацията си пред своите сирийски благодетели.
Междувременно палестинците продължаваха да сипят огън и жупел срещу Арафат и да приветстват жестоката война, която се водеше срещу него от някогашния му съмишленик Абу Нидал. Отдавна смятания за „майстор на изненадите“ в терористичните акции Нидал и Арафат имаха разногласия относно тактическите цели.
Арафат постепенно започваше да проумява, че движение, което разчита единствено на тероризма, е обречено на гибел. Затова се нуждаеше от политическа програма и от дипломатически опит. В последните си публични изявления Арафат се опитваше да демонстрира разум, което му спечели подкрепата на Вашингтон в поетия от него нов път. В Израел обаче не приемаха думите на Арафат за чиста монета. Според Абу Нидал те говореха единствено за предателство на отстояваните от него позиции за същинския, неподправен тероризъм.
Нидал изчакваше удобен случай в продължение на месеци. Когато разбра за провала на мисията на „Атавариус“ и че корабът е бил унищожен и всякакви следи — заличени, той реши, че е настъпил подходящият момент да напомни на Израел за съществуването си. С мълчаливото съгласие на своите
