покровители от сирийското разузнаване Абу Нидал нанесе удар с поразяващ ефект. През декември 1985 година на летищата в Рим и Виена негови стрелци откриха огън срещу безпомощни коледни туристи. За броени секунди на терминалите на „Ел Ал“ на двете летища бяха убити деветнадесет пътници, сред които и петима американци. Как тези терористи бяха успели да минат незабелязано покрай италианската полиция и да постигнат целта си? А какво е правила охраната на „Ел Ал“?
Докато се търсеха отговорите на тези въпроси, екипът за стратегическо планиране на Мосад се опита да намери решение на проблема по друг начин. Въпреки че Великобритания беше заклеймила нападенията, кралството продължаваше да поддържа добри дипломатически отношения със Сирия, макар Мосад да бе дала на МИ5 достатъчно доказателства за ролята на Дамаск във финансирания от държавата тероризъм. Това обаче не беше достатъчно министър-председателят на Великобритания Маргарет Тачър да внесе в парламента предложение за осъждане на тероризма. Нужни бяха конкретни действия. МИ5 обаче напомни на Мосад, че дори Израел понякога е действал от егоистични подбуди и е сключвал сделки с най-отявлените си врагове. Тел Авив например бе взел решение да освободи хиляда палестински затворници, много от които терористи с влезли в сила присъди, в замяна на трима израелски войници, държани като пленници в Ливан, само месеци преди нападенията на летищата в Рим и Виена.
Сега обаче беше ред на Мосад да нанесе силен удар, който да принуди Великобритания да скъса всякакви дипломатически отношения с Дамаск и да закрие сирийското посолство в Лондон. Мосад отдавна смяташе сградата на сирийската мисия за онова място в Европа, където се замислят най-големите заговори срещу Израел. Централно място в този план заемаше Абу — братовчедът на Незар Хиндави.
След вечерята си с Тов Леви Абу издири Хиндави и му се извини за безразличието си към състоянието на Ан-Мари. Разбира се, че ще помогне, но първо трябва да получи отговор на някои въпроси. Ще задържи ли тя детето? Продължава ли да настоява двамата да се оженят? Незар наистина ли обичаше момичето? Двамата произхождаха от коренно различни култури, а смесените бракове рядко излизаха сполучливи.
Хиндави отговори, че дори някога да е обичал Ан-Мари, то сега чувствата му определено не са такива. Тя беше станала свадлива и ревлива и постоянно настояваше да узнае какво ще стане с нея. Не, той със сигурност не искаше да се ожени за камериерката.
Абу даде на братовчед си десет хиляди долара — достатъчно пари, за да може Хиндави да се освободи от Ан-Мари и да продължи да живее като ерген в Лондон. Парите бяха, разбира се, от Мосад. В замяна на това обаче Хиндави трябваше да допринесе с нещо за каузата, в която и двамата вярваха — унищожаването на Израел.
Вечерта на 12 април 1986 година Хиндави посети Ан-Мари в пансиона в лондонския район Килбърн. Той й занесе цветя и бутилка шампанско, купени с парите, дадени му от Абу. Каза й, че я обича и иска тя да задържи детето. Това я накара да се просълзи. Изведнъж животът й сякаш навлезе в друго, по-красиво измерение.
Хиндави спомена обаче, че има само още една малка пречка, която трябва да отстранят. Ан-Мари трябваше да получи благословията на родителите му, за да се оженят. Такава беше арабската традиция, която никой любещ син не можеше да престъпи. Тя трябваше да замине за арабското село в Израел, където живееха родителите му. Той й обрисува примитивния начин на живот на семейството си, който почти не се беше променил от рождението на Христос. За отгледаното от монахини момиче, което смяташе богослужението за важна част от живота си, това описание затвърди решението й, че постъпва правилно, като се омъжва за любовника си. Той и семейството му не бяха християни, но това нямаше значение. Нали произхождаха от родното място на нейния господ! Това ги правеше в очите й богобоязливи хора. Въпреки това обаче Ан-Мари се колебаеше. Не можеше просто да напусне работа. А и откъде щеше да вземе пари за самолетен билет? За такава важна среща й трябваха нови дрехи. Хиндави спря протестите й, като извади от джоба си пачка банкноти. Каза и, че са повече от достатъчно за цял нов гардероб. От другия джоб Хиндави измъкна билет на „Ел Ал“ за 17 април, след пет дни. Беше го купил същия следобед.
Ан-Мари се засмя.
— Сигурен си бил, че ще отида?
— Толкова сигурен, колкото съм в любовта си към теб — отвърна Хиндави.
Той й обеща, че веднага щом се върне в Лондон, ще се оженят. Следващите няколко дни преминаха с шеметна бързина за бременната камериерка. Тя напусна работа и посети посолството на Ирландия в Лондон, за да си извади нов паспорт. Накупи си рокли за бременни. Всяка нощ се любеха с Хиндави. Сутрин, по време на закуската, тя неизменно планираше общото им бъдеще. Ще живеят в Ирландия, в малка къща на брега на морето. Бебето им ще бъде кръстено Шон, ако е момче, и Шиниъд, ако е момиче.
В деня на заминаването на Ан-Мари Хиндави й каза, че й е уредил среща с един свой „приятел“, чистач на летището, за да вземе малък „подарък“ за родителите му.
Според Ари Бен Менаше, който впоследствие твърдеше, че познавал подробностите около заговора, „Хиндави казал, че не иска да рискува тя да бъде спряна заради това, че носи повече от разрешения ръчен багаж, и затова е казал на приятеля си да мине покрай нея и просто да й даде чантата, когато влезе в залата на «Ел Ал» за заминаващи пътници“.
Тъй като бе лековерна, Ан-Мари не му задала никакви въпроси за „подаръка“ — типична реакция на влюбена до уши жена, която има пълно доверие на любовника си. Тя беше идеалният наивник за замисления заговор.
Докато пътуваха с таксито до летището, Хиндави се държеше като любещ и загрижен бъдещ баща. Нали няма да забрави да прави дихателните упражнения по време на дългия полет? Трябва да пие много вода и да седи до пътеката, за да не й се схванат мускулите, както напоследък й се случваше. Ан-Мари му каза през смях: „Мили боже, сякаш ми предстои полет до Луната!“
Тя се забави на входа на залата за заминаващи — не й се тръгваше, но обеща да му позвъни от Тел Авив, и му каза, че ще обикне родителите му като свои собствени. Той я целуна за последен път, след което нежно я побутна към опашката пред бюрото на емиграционните власти.
Хиндави я проследи с поглед, докато не я изгуби, но продължи да следва инструкциите, дадени му от Абу, и се качи на автобус на Сирийските арабски авиолинии, за да се върне в Лондон. Междувременно нищо неподозиращата Ан-Мари беше преминала успешно паспортния контрол и полицейската проверка на лондонското летище, след което се запъти към строго охраняваната зона, запазена за полетите на „Ел Ал“. Обучени от Шин Бет агенти я разпитаха внимателно и прегледаха ръчния й багаж. Дадоха й бордна карта с мястото й в самолета и я насочиха към залата, където се присъедини към останалите триста петдесет и пет пътници.
Според Ари Бен Менаше „подаръкът“ за родителите на Хиндави й предал мъж, облечен в син работен гащеризон на чистач на летището. Мъжът изчезнал също толкова мистериозно, както се появил. Бен Менаше по-късно пише: „Само след секунди Ан-Мари била извикана за още една, допълнителна проверка. Охраната на «Ел Ал» открила пластичен експлозив, скрит във фалшиво второ дъно на чантата.“
Експлозивът бил около килограм и половина „Семтекс“. Ан-Мари разказала през сълзи историята си на агентите от специалното звено и МИ5. Злополучна история на жена, чиято любов била не просто поругана — любовникът й я изпратил на явна гибел заедно с детето, което носела от него. Агентите се заели с установяване на контактите на Хиндави със Сирия, след като си дали сметка, че Ан-Мари е невинна жертва на заговор.
Щом автобусът на сирийските авиолинии навлезе в Лондон, Хиндави нареди на шофьора да тръгне към сирийското посолство. Шофьорът се възпротиви, но Хиндави го увери, че има „правото“ да му дава нареждания. В посолството той поиска от служителите в консулския отдел незабавно да му дадат политическо убежище. Призна, че се бои да не би британската полиция да го арестува, защото е направил опит да взриви самолет на „Ел Ал“ за „каузата“. Смаяните служители насочиха Хиндави към двама мъже от охраната на посолството. След като го разпитаха, те го поканиха да остане в един от служебните апартаменти в посолството. Имаха подозрения, че може би става дума за капан, целещ злепоставянето на Сирия. Техните страхове още повече се задълбочиха, когато малко по-късно Хиндави напусна апартамента.
Той отиде да търси Абу. Когато не успя да го открие, Хиндави се регистрира в лондонския хотел „Визитърс“ в района на Нотинг хил, където бе арестуван малко след това.
Би Би Си съобщи с големи подробности по новините, че полицията е осуетила опасен заговор. Фактите бяха поднесени необичайно детайлно — „Семтекс“, чешко производство, бил скрит във фалшиво второ дъно
