Ако узнае местонахождението, помисли си тя, може да я разкрие. Вместо да назове Уако, Джини предпочете да отвърне, че не знае.
— По-добре попитайте баща ми — рече тя.
Тъй като няколко от мъжете се бяха присъединили към тяхната група, Стив отвърна:
— Ще го сторя, когато се върне. Имам приятели в Тексас и мога да ви навестя някой ден, за да видя как се справяте. Харесвам баща ви и ми е приятна компанията му.
Джини не му вярваше. По време на скалъпените си обяснения тя бе забелязала нещо странно и реши да го използва като възможност, за да смени темата.
— Защо всички мъже в лагера са въоръжени, мистър Кар? — попита тя. — Всеки е хванал пушка.
Мъжът на Мери, Джеймс Уининс, отвърна, изпреварвайки скаута.
— Чарлз не ли ви е казвал за бандите от бивши войници на янките и освободени роби, върлуващи из Юга като легализирани престъпници, атакуващи невинните хора? — Джини поклати глава, а той продължи: — Обзалагам се, че повечето от тях се представят за членове на Лоялистката лига на янките. Хвалят се, че възнамерявали да научат черните да станат граждани, но това е само измама. Не са нищо повече от банда престъпници, защитени от правителството. Членовете им шпионират честните хора, а сетне ги нападат безпричинно. Намират всякакви начини да ни налагат глоби, закачат жените ни по улиците само за да ни провокират, влизат в църквите и прекъсват службите, конфискуват каквото могат.
Мъжът на Луси добави:
— Те крадат, изнасилват, палят и затварят честните хора. Арестуват ги по фалшифицирани обвинения и сетне затворниците изчезват.
— Прав си, Джеф — кимна Джеймс. — Тези съдии от Лоялистката лига са готови дори да се извинят на някой престъпник северняк, стига само да ги подкупи.
— Най-лоши са бандитите от Черната лига — заяви със многозначителен глас Джордж Емерсън. — Признавам, че към някои от бившите роби са се отнесли прекалено жестоко, но това едва ли им дава право да си го изкарват на всички бели от Юга.
Ели вдигна глава, докато говореше мъжът й Стюарт.
— Не вярвам техният Реконструктивен акт да свърши работа. Няма да го позволят алчните парламентаристи и твърдоглавите радикали. Затова президентът Джонсън наложи вето. Докато не ни признаят за законни членове на Съединението и позволяват да ни тероризират, мамят и да ни държат под ботуш, нещата тук няма да се оправят. Затова се махаме, докато можем. Не искам децата ми да бъдат подложени на същите страдания.
— Ами ако някоя от тези банди ни атакува тук? — запита разтревожено Мери.
— Всяка нощ ще разполагаме постове — обясни водачът, — тук и по пътя. Затова лагерът ни е под формата на, кръг, за да сме близо един до друг и да чуем, ако някой бъде изложен на опасност. На всеки от мъжете ще бъде възложена задача. Не се безпокойте, аз самият ще оглеждам околността всяка вечер.
— Но тези негодници обикновено нападат посред нощ.
— Успокой се, Мери, скъпа — рече Джеймс на жена си. — Ще бъдем в безопасност.
— Мисля че е време всички да починем — посъветва ги Стив. — Днешният ден беше доста натоварен, особено за дамите.
Хората си пожелаха лека нощ и се отправиха към фургоните си.
Стив потърси с поглед дъщерята на Ейвъри. Искаше да я заговори, ако може да научи нещо повече от нея, но тя бе изчезнала — сигурно го избягваше. Той сви рамене и се отправи към мястото, където се бе разположил на лагер. Седна на един пън и се замисли. Разказът й бе съдържателен, но дали бе истински? Съмняваше се. И все пак съществуваха и други причини, освен участието в бандата на търговците на скъпоценни камъни, за да се мамят околните. Съжали, че не беше чул целия разговор на жените, защото те за разлика от мъжете споделяха помежду си по-откровено и често в невниманието си можеха да издадат някоя тайна. Беше разпределил постовете между мъжете и ги бе посъветвал да окуражават жените си и да им помагат с каквото могат през предстоящия труден период. После се бе промъкнал, тъкмо когато Ана Ейвъри разказваше за живота си. Но щом видя, че се приближават мъжете, наложи се да издаде присъствието си, за да не предизвика нежелани подозрения.
До момента имаше петима заподозрени: огорченият Хари Браун — мъжът на Кати, Ед Кинг — банкрутирал благодарение на янките, полуосакатеният Джон Дениълс — мъжът на Луиз, Самюел Джаксън, който изглеждаше съмнително тих и смирен и Чарлз Ейвъри — за когото не бе съвсем сигурен и това го безпокоеше. Може би бащата на Ана я бе повикал от пансиона на Север, за да я използва като прикритие за мръсните си сделки, ако, разбира се, именно Ейвъри бе издирваният престъпник. Останалите мъже изглеждаха открити, честни и непосредствени в мотивите да поемат на Запад, и то именно с този керван.
Стив разбираше, че се нуждае от още време, за да открие своята цел. Дългите години опит му подсказваха и откъде трябва да започне. Ала всичко се объркваше заради Ана. Не приличаше на нито една от жените, които бе срещал досега. Пробуждаше в него странни и неприлични мисли, чувства и пориви, нямащи нищо общо с конкретния случай. Той осъзна, че почти непрестанно мисли за нея. Това трябваше да бъде спряно или поставено под контрол.
Подобни състрадателни и съчувствени мисли пробуждаха в него и тези пионери. Осъзнаваше, че е заради страданията, които са понесли по време и след войната, горчивината и отчаянието, които ги владееха, откъсването от корена, потъпканата гордост и невъзможността да отвърнат със същото. Разбираше прекалено добре проблемите им… Не обичаше да се сближава кой знае колко с хората, нито пък да ги съжалява — това винаги създаваше проблеми и пречеше на работата. Не можеше да си позволи да се заслепява, да се разкрива или отново да бъде предаден.
Джини лежеше на нара във фургона на Чарлз. Не можеше да си представи какво ще й поднесат следващите няколко месеца, но скоро щеше да открие. Денят бе труден, уморителен. Чувстваше се прекалено изнервена, за да заспи. Сред лагер пълен с хора, тя беше самотна и уплашена, макар вече да имаше четири нови приятелки и множество познати. Измъчваше я мисълта за измамата, но нямаше право да разкрие истината. Вероятно щяха да я прогонят от кервана, да не говорим за грижите, които щяха да се струпат на бедния Чарлз Ейвъри.
Сърцето на Джини се обливаше в мъка по изгубената й приятелка. Имаше моменти, в които вярваше, че планът на Джоана ще успее, в други случаи се опасяваше, че ще се провали, и съжаляваше, че се е съгласила да играе ролята. Едно нещо знаеше със сигурност — нямаше да нарани Бенет Чапман нито емоционално, нито физически, ако се увери, че е невинен. Но ако е виновен… тя бе обещала!
След смъртта на Джоана Джини вече не бе сигурна, че би го понесла, ако се окажеше, че и баща й е мъртъв. Непрестанно се измъчваше от тревога по него. Но докато настъпи времето да поеме за Колорадо, трябваше да потиска тези тревоги и страхове за него и да се съсредоточава върху текущите дела.
Но загубата на Джоана бе като неизлекувана болезнена рана. Невъзвратимостта й изпълни очите й със сълзи. Джини ги остави да текат, имаше нужда да се пречисти и успокои, особено след ядовете, които й бе създал Стив Кар.
Не можеше да си обясни защо се заяжда с нея. Понякога й се струваше, че я гледа с желание и интерес, в други случаи в очите му се четеше състрадание, гняв и дори подозрителност. Да беше поне от време на време мил…
По време на вечерната си обиколка, скаутът за когото мислеше Джини, намина недалеч От фургона на Ейвъри. Изостреният му слух долови приглушеното хлипане отвътре. Зачуди се защо ли плаче Ана… може би, защото бе откъсната от доскорошната си среда? Боеше се от пътуването и очакващото я ново начало? Или за нещо или някого, когото оставяше зад себе си? Страхуваше се от провал? Или може би защото той бе наранил чувствата й днес следобед?
Двадесет и седем годишният водач — полуиндианец не знаеше откъде му бе хрумнала последната мисъл. Може би заради начина, по който го бе погледнала на реката? Чувстваше, че нарочно създава препятствия в отношенията помежду им, макар вътрешно да желаеше сближаване. Почти бе почувствал
