бе с идеална форма и размер, а също скулите и брадичката. Беше красива и желана…
Погледите им се срещнаха, когато тя се извърна, за да попита какво ще последва. Тя беше изненадана, когато съгледа желанието и мекия блясък в очите му. Стоеше близо до него в тесния фургон, който се намираше в самия край на лагера и бе разположен по такъв начин, че другите не виждаха какво става вътре. Тя почувства, че пулсът й се ускорява, а с него и дишането. По тялото й премина едва доловим трепет. Не смееше да помръдне, не знаеше какво да каже, можеше само да отвърне на възхитения му поглед. Дори не чуваше гласовете на останалите, или пък далечния шум от животните. Чувстваше се изпълнена с водовъртеж от нови и силни усещания, водена от невидима ръка.
Стив повдигна един дълъг кичур коса, покрит с къдри.
— Късметлийка сте, че няма да пресичаме индианска територия — не един и двама червени войни биха рискували живота си, за да се сдобият с такъв скалп. Коса с подобна красота би била истински трофей.
Завладяна от излъчването на красивия и мъжествен скаут, Джини попита с дрезгав глас:
— И защо ще ме убиват и скалпират?
Той я погледна с размътен поглед.
— Съмнявам се който и да било войн да го стори. По-скоро би ви взел за своя робиня. — В този миг нищо не би било по-приятно от това да я целуне, освен ако би могъл да я положи в леглото и да я люби. По дяволите, тя беше невероятно съблазнителна и му беше почти невъзможно да се контролира. Така както го гледаше, сигурно не би имала нищо против една целувка, но едва ли би могъл да се спре до тук. Стив поклати глава, за да я прочисти от обърканите мисли. — По време на пътуването, мис Ейвъри, най-добре ще е да прибирате косите си, както го прави мисис Ийвс. Така няма да ви пречат и да се закачат, причинявайки ви неприятности — той отстъпи назад. — А сега ще проверя и сандъка на баща ви, после ще натоварим багажа. Трябва да ви остане време да похапнете, преди да се заемем с уроците по езда следобед.
Краткото и вълшебно очарование се бе разчупило и за нея. Тя го наблюдаваше заинтригувано, докато разглеждаше съдържанието на последния сандък. Не й приличаше на крадец или мошеник, но беше необичайно любопитен. Може би по багажа съдеше за хората и искаше да знае с кого се е захванал.
Побутвайки ги с колене й ръце, Стив нагласи сандъците на предишните им места.
— Оставете ги така, за да стабилизирате багажа си. Бихте ли ми подали онова въже, Ана?
Джини се подчини и видя, че го нарязва на парчета с големия, остър нож, който държеше в левия си ботуш. Вадеше го, използваше го и го прибираше с плавни движения, които намекваха, че го е вършел често, не се съмняваше, че би могъл да извади ножа от калъфа по-бързо, отколкото тя да мигне. Нямаше съмнение, че е експерт в боравенето с ножа. Той завърза парчетата за сандъците и ги прикрепи към стената, за да не се разместват по време на пътуването. Приятно й бе да го гледа, докато работи, но не можеше да разбере защо го прави вместо нея.
След като Стив си удари главата във фенера, окачен на тавана, той я предупреди:
— Гледайте да го държите празен по време на пътя. Инак ще падне и ще залее всичко с газ. Освен че има опасност от пожар, всичко ще се изпоцапа и вмирише. Дръжте плътно затворена тенекията с газ.
— Благодаря, че ми напомнихте. Ще го сторя!
— Да подредим сега и останалия багаж — Стив скочи долу и се зае да й подава натрупаните предмети.
Вече беше видял с какво разполага семейство Ейвъри, но багажът бе удивително малко за хора, поели на запад. Когато всичко бе прибрано вътре, той отново се покатери във фургона. Огледа как е подредила вещите, усмихна се и рече:
— Добра работа, Ана. Само трябва да запомните мястото на всяка вещ, когато се наложи да го разтоварвате. Някакви въпроси?
— Мисля че нямам, мистър Кар. Благодаря ви за помощта.
— Винаги съм насреща, мис Ейвъри. По-добре хапнете преди следващия урок — посъветва, я той, докато скачаше на земята. Помогна й да я последва, като я обгърна със силните си ръце за кръста.
— Отново ви благодаря, сър, много сте мил — рече усмихнато тя.
Стив кимна и пое. Беше объркан от срещата с нея. Поне в едно бе сигурен — че тя също бе объркана. Луси се приближи към нея.
— Ана, ето ти две бисквити с шунка — предложи тя. — И чаша мляко. Ще ти спести време. Ние всички ядохме.
— Благодаря, Луси.
Двете приседнаха и докато Ейвъри се хранеше, Луси отбеляза.
— Радвам се, че мистър Кар бе по-мил с теб днес. Вчера беше малко груб.
Джини преглътна и отговори:
— Сигурна съм, че и другите са го забелязали и това ме смущава. Не зная защо се бе заял с мен, но слава Богу, днес не го стори.
Луси се огледа, за да се увери, че няма никой наоколо, и сетне продължи:
— Мисля, че е хлътнал по теб и това го тревожи.
— Да е хлътнал по мен? Че защо го мислиш? Ние едва се познаваме.
Луси се засмя и обясни:
— Всички влюбени в началото едва се познават, скъпа. Именно това внезапно влечение между хората ги кара да се търсят непрестанно.
— Да се търсят ли? — повтори Джини, чувствайки се малко глупаво. — Та ние не се търсим.
— Още не — отвърна Луси усмихнато.
— Та той дори не ме харесва и тъкмо затова се е заял с мен. Днес беше малко по-възпитан, защото му се троснах след разходката.
— И той е като останалите мъже, даже по-предпазлив. Мъжете се страхуват от любовта и брака и смятат, че трябва да им се съпротивляват с цялата си мощ. Дръж се, сякаш не те интересува и ще те преследва докрай.
— Но аз съвсем не желая да се омъжвам за него — отрече Джини.
— Така ли? — попита я Луси с подигравателна усмивка.
— Той е красив и привлекателен, но…
— Но какво? Баща ти ще се гневи ли, ако изкараш някой романс по време на пътя?
— Не, но аз не го искам. А и не мисля, че Стив Кар е човек, който би се задомил, още по-малко с мен. Освен това той може да е опасен.
— Това че може да се погрижи за себе си съвсем не значи, че е опасен. Не се бой от оръжията, той е нает да ни пази.
— Не мисля, че е безопасно да бъде съблазнен, Луси. Той е от скитащия тип. Прилича ми на самотник и очевидно е щастлив от това.
— Всички мъже са самотници, докато не срещнат жената, която им е нужна.
— Едва ли съм неговия тип жена — нито ще го опитомявам, нито променям.
— Може и да се лъжеш, Ана.
— Ако е така, изненадата ми няма да има край.
Двете се засмяха и с това разговорът бе приключен.
Малко след това към тях се присъединиха Ръби, Мери и Ели. Петте жени продължиха да си бъбрят, докато Стив извика:
— Остават десет минути!
— Учителят ни вика и класът ни чака, дами! — пошегува се Ели.
— Урокът ще е труден — отвърна Ръби с въздишка.
— Ще се справим, партньоре — отвърна уверено Мери.
— Да се приготвим, тогава — рече Луси.
Стив срещна петнадесетте жени при фургона, който бе избрал за урока.
— Веднага щом спра да говоря, ще запретнете мулетата — започна инструктажа си той. — Ще се насочим към полето на запад. Колелата са направени да издържат на неравен път, без да се чупят лесно или да затъват в мочурливата земя. Предните са по-малки, за да позволяват резки завои. Водачът седи, или върви отляво, никога не заставайте вдясно от впряга, инак ще объркате животните. Когато се движим по път, използван и от други фургони, придържайте се към дясната страна, за да избегнете сблъсъци. През по-
