течност, както я бяха посъветвали. Провери дали багажът е здраво закрепен за днешните тренировки. След като спусна задната врата, тя слезе от фургона и се отправи към мястото, определено за тоалетна, а после се присъедини към Ели Дейвис и семейството й.
— Добро утро, Стюарт — поздрави тя и после заговори децата. — Още един хубав ден да си играете, докато ние си смъкваме кожата от ръцете.
Всички се засмяха на комичното изражение, което Джини направи нарочно с последното изречение.
— Как ми се иска да избягам и да си играя на кукли с вас — прошепна тя на момичетата.
— Добре ще се позабавляваме, мис Ана, мама ни е направила няколко чудесни кукли.
— А ние отиваме на риба — добавиха двете момчета.
— Ще ги изкормим и почистим, докато вие с мама свършите, та да ги сготви — заяви най-големият.
— Ако ни остане време, докато сме тук, бих искала да ме научите как се лови и почиства рибата — рече Джини. — Бях в пансион за момичета много години и не познавам живота на открито.
По-възрастното момче погледна изненадано Джини. После кимна с готовност.
— Аз ще ви науча, мис Ана. Ще ви бъде забавно. Дори ще слагам червеите на кукичката вместо вас.
— Много вежливо от твоя страна, истински южняшки джентълмен. Но ако не се науча сама да върша всичко, какво ще правя по-нататък, когато не си наблизо?
— Повечето момичета не обичат да държат червеи и да се цапат с тях, но обзалагам се, че вие сте достатъчно смела, за да го правите.
— Надявам се. Може би ще имаме възможност да го узнаем скоро.
— Хайде, деца, гледайте си вашата работа и оставете мис Ана да се храни — обърна се Ели към децата. — Скоро трябва да сме готови за урока.
Четирите деца се засмяха и започнаха да се шегуват с майка си, че трябвало да се готви за урок. Ели разроши косата на най-големия.
— Колкото и да растете, деца, знайте, че винаги ще има по нещо важно да учите.
Джини стигна до извода, че децата често се вслушват в думите на други хора, а не на родителите си.
— Майка ви е права, никога не спирайте да се учите да вършите разни неща.
Децата и Стюарт се качиха във фургона, за да си съберат нещата.
— Това е добър съвет, мис Ейвъри — отбеляза Стив.
Джини се обърна и го погледна, питайки с поглед:
— Благодаря, сър. Скоро ще сме готови за работа.
— Добре, защото не обичам да започвам късно. Тези може да ви потрябват днес — рече той и й подаде чифт дебели ръкавици за езда. — Макар и да са ви големи ще свършат работа, докато ръцете ви загрубеят достатъчно, за да използвате старите си ръкавици.
Джини прие ръкавиците от скаута. Погледна ги, после погледна и него.
— Благодаря ви, мистър Кар, много мило. Вчера открих, че моите ръкавици са били прекалено тънки. Мислех, че тази сутрин ръцете ми ще са покрити с пришки, но имам само зачервяване и одрасквания.
— Скоро по нежните ви ръчички ще се появят мазоли, но не искам отново да чувствате болка където и да е по тялото, която да ви разсейва. Другите жени използват резервните ръкавици на мъжете си. Жалко, че баща ви не ви е оставил един чифт.
Джини почувства как доброто й настроение отлита при тези думи. Зачуди се дали го бе уплашила, или обидила с примамващото си държание снощи.
— Когато дойде да ме види, ще му поръчам да ми донесе един чифт от града и тогава ще ви върна вашите. А дотогава ще ги пазя.
Стив забеляза как от лицето на момичето изчезна веселата усмивка. Не искаше да я нарани, но, изглежда, че не можеше без това, ако искаше да се научи как да се справя с нея. Кимна и остави двете жени сами.
Джини се намръщи и промърмори на Ели.
— Защо този човек винаги намира някакво неприятно извинение, когато се отнася добре с друг?
— Самотниците са такива, Ана.
— Какво искаш да кажеш?
— Държат се преднамерено грубо, за да не позволяват на другите хора да се сближават прекомерно с тях. Често те са били наранявани в миналото и затова държат хората на дистанция с хладни жестове, за да не пострадат отново.
— Искаш да кажеш, че се държат грубо от желание да се защитават?
— Да. Ако не допусне някой до себе си, няма начин да бъде наранен отново.
— Но това е глупаво и погрешно. Да си самотен също е много неприятно.
— Така е, но не и за човек, който изпитва болка.
— А защо мислиш, че човек като Стив Кар изпитва болка?
— Не зная. Всичко е възможно. Може би нещо от войната. Мисля, че е хлътнал по теб и това го прави нервен.
Джини си спомни, че Луси бе изказала подобно предположение и се зачуди дали не са прави. Погледна към скаута, възседнал своя кон. Ами ако това е…
— По-добре яж, преди да ни е повикал — посъветва я Ели. Тя болезнено осъзнаваше, че и другите жени изпитват силен интерес към красивия водач.
— Права си. Ще побързам. Трябва да нахраня мулетата и да ги впрегна, инак отново ще си помисли, че съм немарлива и ще се заяде с мен.
Когато Стив премина край нея, за да събере жените, Джини го спря.
— Забравих да ви благодаря, задето ме посъветвахте за мехлема — рече тя. — Свърши чудесна работа и тази сутрин се чувствам по-добре.
— Дребна работа, мис Ейвъри. Налага се да се грижа за доброто физическо състояние на моите дами. Впрягайте животните и се гответе да тръгвате заедно с другите — той пое и я остави не по-малко объркана от самия него.
Джини запрегна мулетата и ги върза за фургона. Покатери се на седалката, настани се и се приготви за началото на урока. Почти чуваше как поскърцват ставите й. Бонето бе здраво завързано с връвчици под брадичката й и краката й опираха уверено в кутията с инструменти.
Тя се загледа в големите ръкавици, които й бе заел и които бе нахлузила върху нейните по-малки, за уплътнение. Бяха нови, все още не миришеха нито на мъж, нито на ежедневна работа. Неговите ръце бяха големи и силни и тя не би имала нищо против да бъде галена от тях. Не би имала нищо против да го целуне и опознае отблизо. Ако не беше изпълнен с толкова много противоречия, толкова объркан, разстроен! Никога не беше в състояние да предположи в какво настроение е, когато се приближаваше към нея, но може би той също не можеше. Ако Ели и Луси не грешаха за страховете му, това би могло да обясни защо в един миг е кисел, а в следващия нежен.
Но приятелките й можеха и да грешат. Може би той искаше да й намекне, че иска да я учи, а не да бъде преследван от нея. Това нямаше да е проблем, тя не разполагаше дори с време да го прави. Пътищата им щяха да се разделят след около месец, когато приключи пътуването. Не можеше да разбере защо тази мисъл й причинява такава дълбока болка, та те бяха непознати и той се държеше както враждебно, така и мило с нея. Тогава, замисли се тя, защо го харесва?
Ето това бе сърцевината на нейната дилема — твърде много го харесваше, и то прекалено рано. Мразеше дори самата мисъл, че е измъчван от болка, защото знаеше как се чувства човек в подобно състояние. Може би чувстваше общото помежду им и това я привличаше, резултат на прекалено чувствителното й сърце. Но ако можеше да смекчи твърдостта му и да стопли хладината с едно приятелство, не си ли заслужаваше да опита, каквото и да й струва? Ако…
— Да потегляме, дами! — извика Стив, после им махна да тръгват.
Джини прогони измъчващите я мисли и се съсредоточи върху предстоящата задача. Не измина много
