време и за свое удоволствие установи, че се чувства по-уверено от вчера. Дори равновесието й бе по- добро, а тялото й не протестираше на натоварването както вчера. Беше по-спокойна и по-добре контролираше себе си и впряга.
Поздрави се за придобитите нови умения и независимост. Беше успяла да прикрие тревогите и мъките си, за да не стават достояние на околните. Повечето от спътниците й изглеждаха приятни хора, особено четирите й приятелки. Очакваше я възбуждащо и предизвикателно приключение и тя бе уверена, че ще се справи с него. Колкото до поведението й спрямо тайнствения скаут, реши да мисли за това по-късно.
Стив пришпорваше жребеца си напред и назад покрай кервана от фургони, разпрострял се сред полето. Почти всички, с изключение на две-три от жените, се справяха добре с управлението. Той се надяваше, че и занапред ще са все така прилежни — когато дойде времето на по-тежките уроци. Беше малко неспокоен за своята роля в предстоящата задача, за съдбата на лагера и за начина, по който Ана Ейвъри се бе прокраднала в мислите му. Привикнал бе да се оправя сам, да се грижи за себе си и да стои надалеч от хората. Беше разкъсван между желанието да приключи по-бързо подготовката и да действа бавно до разрешаване на случая.
Ако приключи бързо, отново ще бъде сам и далеч от изкушенията на красавицата. Ще може да се захване със своята лична задача, която бе отложил, за да приеме това важно предизвикателство. Измама, лъжи и хладнокръвно убийство — ненавиждаше ги, както и извършителите им, особено ако жертвата е той.
Трудно беше да се държи като великодушен и приятен скаут и нерядко излизаше извън границите, особено в отношенията си с Ана. Но ако не спечели уважението на тези хора, вярата и приятелството им, не ще научи нищо полезно, което да му помогне да проникне в кръга на „Червената магнолия“.
Нямаше никаква причина да извърши обиск на фургоните и единствената възможност за оглед вече бе използвана вчера. Оставаше да разчита на своя нюх и инстинкта си да открива ключове към загадката. Трябваше да зачести контактите си с мъжете — ще го стори още днес следобед.
Стив поспираше край всеки фургон, за да поговори с водача — да похвали, окуражи, да даде полезен съвет. Повечето от жените отвръщаха с усмивка, разговаряха и сетне му благодаряха, само Мати и мисис Браун бяха намръщени и кимнаха хладно, но поне не го изнервиха с хленченето си. Луиз му каза, че според нея всички са готови за потегляне още на следващия ден, стига Стив да успее да ги запознае и с останалите неща. Кати го погледна с примамлив поглед и измърка нещо в отговор на въпросите му, но той се престори, че не забелязва.
— Някакви проблеми? — запита той Джини, яздейки от лявата й страна.
— Не бих казала, мистър Кар. Как се справям? — попита тя, без да откъсва поглед от фургона на Мери.
— Чудесно. Ако има проблеми, повикайте ме — той продължи в галоп, надявайки се, че тя ще се зачуди защо толкова малко е стоял при нея. Ако има късмет, може да забележи, че при другите се задържа повече. Така ще пробуди в нея любопитство и тревога, а може да я накара да работи по-здраво, за да привлече вниманието му. Повечето жени, мислеше си той, желаят онова, което не могат да притежават, така че Ана сигурно ще бъде предизвикана да се втурне подире му.
Когато Стив премина покрай нея, тя не му обърна внимание. Днес Ана изглеждаше особено привлекателна. Беше привързала косата си, както я бе посъветвал, при това с червена панделка. Дебелата плитка на края се полюшваше при всяко нейно движение. Не смееше да погледне към него, за да не изгуби ритъма и да наруши изискваната дистанция. Съсредоточаването й означаваше, че не иска да го ядоса с още някоя грешка, а следователно имаше смисъл от мръщенето му. Трябваше да признае, че тя се справя добре. Тъмносинята риза и пола, които бе облекла днес, хармонираха с потъмнялата й кожа, а прическата доразкрасяваше лицето й.
Стив даде знак на фургоните да спрат. Приближи се до всяка една от жените и ги предупреди, че започват тренировката за заемане на кръгова позиция. Дори и да бе подразнена от поведението му, Ана не го показваше с нищо. Беше им обяснил преди да тръгнат, че е необходимо всяка вечер керванът да се подрежда в кръг, а понякога и през деня, за да се предпазят от атаките на противника.
Скаутът направи широк кръг с коня си и жените го последваха, или поне се опитаха да го сторят. Той знаеше, че е доста трудно да се изпълни подобна маневра с помощта на поводите, като същевременно се внимава предното колело да не се удари в борда на фургона. Когато някой от впряговете спираше, или излизаше встрани, той се приближаваше, за да помогне. Понякога се налагаше да сграбчи юздите на водещото животно и да го насочи със сила в кръга. Същевременно обясняваше на закъсалите жени как по- добре да държат поводите, за да излязат от затрудненото положение.
— Отпуснете левия повод и придърпайте десния, за да го насочите в правилна посока. Не твърде силно, инак ще извърне глава и ще се противопостави на вашата заповед. Той е водачът, а другите ще го следват. Нямат избор — вързани са един за друг.
Джини беше облекчена, че нейният водач е с белязано ухо и винаги знаеше към кого да насочи усилията си. Всеки път, когато хранеше, поеше или работеше с мулетата си, тя се стараеше да вникне в характера им и да спечели уважението им, за да й се подчиняват. Дотук добре…
Измина известно време, преди повечето от жените да схванат маневрата и да започнат да се справят с нея. Когато Стив закова жребеца си, кръгът, който бе описал, бе почти идеален, при което дясната страна на всеки фургон почти се допираше до лявата на намиращия се и ред него. Впряговете бяха от външната страна на кръга, готови да бъдат разпрегнати и прибрани вътре. Така не оставаше никакъв отвор за нахлуване на нападатели. В случай че се налагаше отбрана, обясни им Стив, мъжете ще се прикрият зад седалките, за да отвърнат на огъня, използвайки за прикритие дървеният корпус.
Той извика на жените да слязат и да се съберат в центъра.
— По време на пътуването ще оставяме около два фургона отвор, през който да минават хората и животните — обясни той. — Двата фургона със зърно, които ще се присъединят към нас в деня на тръгването, ще запълват отвора, преди да си легнем, или в случай на необходимост. Животните ще се вкарват в кръга, за да бъдат защитени от набези на престъпници. Ще спите във или под фургоните си — в зависимост от времето и личните ви предпочитания. Ще готвите от външната страна в близост до фургона, вечер ще оставяте малък огън, за да прогонва дивите животни и да попречи на когото и да било да се промъкне в тъмното. Някакви въпроси преди да повторим маневрата?
— Ако се подреждаме така, как ще стигаме до вещите си, за да си гледаме домакинството? — запита с нахален тон Луиз Джаксън. — Онова, което ни е необходимо по време на пътя, е насъбрано отзад и отвън не може да се достигне. Ще трябва да изнасяме вещите си извън кръга, а после да ги мъкнем обратно. Не можем ли да спрем с гърбове навън? По-лесно ще е, а и така ще си вършим домакинската работа без проблеми. По този начин и впряговете ще са вътре, готови да бъдат разпрегнати.
— Това ще направи нещата по-лесни за вас — жените — започна той. — Но не е достатъчно безопасно, а безопасността е по-важна от домакинската работа. Нападне ли ни някой, мъжете могат да отбраняват себе си и семействата си по-добре от предната част на фургоните. Може би сте забелязали, че бордовете на фургона са достатъчно високи, за да се подават неща под тях, а не да се носят отстрани.
Джини остана доволна от авторитетния начин, по който Стив наложи мнението си пред Луиз, която изглеждаше начумерена от загубата. Зачуди се къде ли ще лагерува той, след като няма фургон, за да го включи в кръга. Вътре, при животните, дали ще има достатъчно място? Или навън, където за един самотник има достатъчно простор и усамотение и където ще може да се защитава срещу всякаква появила се заплаха? Променяйки внезапно насоката на мислите си, тя се изненада от лекотата, с която той контролираше изражението и очите си, можеше да ги направи непроницаеми и замъглени, сурови и хладни или пък нежни и възбуждащи. Изглежда, владееше добре всяка част от живота и тялото си.
— Още въпроси или забележки? — попита той. Жените останаха мълчаливи. — Добре, дами, да тръгваме и да повторим всичко отново.
Около един часа бяха приключили с урока и изяли обяда. Стив обяви с усмивка:
— Ще ви оставя да си починете и да оправите къщната работа за няколко часа, докато мъжете ви са на лов за прясно меса. Сигурен съм, че децата ви се нуждаят от малко внимание от ваша страна, нещо повече от кратко посещение преди лягане. Веднага щом се върна, започваме уроците по стрелба.
Джини седеше на юрган под сянката на едно дърво далеч от шума на лагера. Четеше, докато двете
